Яли ли сте бой като деца

  • 58 456
  • 792
# 585
И мен са ме подкрепяли винаги, и щастливо детство имах, и досега съм много близка с родителите ми, а не са ме пошляпвали или побийвали. На 47 съм, сестра ми на 55. Съпругът ми и брат му също не са ги били - пряк свидетел съм, защото растяхме заедно, а и двамата бяха много щури глави.
Виж целия пост
# 586
Баси един шамар насилие било. Мен колко са ме смилали от бой и пак станах човек, даже вкъщи малко, в училище повече. Тука като чуят шляпване по дупето се почва ...ауу насилие. Видели сте насилие, като гледам кви лекета и изнежени душици се гледат, тепърва ще видим поколение за чудо и приказ.
Виж целия пост
# 587
Ами никак не съм съгласна, че одобряващият домашното насилие е човек, дори и външно да прилича на такъв.
Виж целия пост
# 588
Не мога да кажа. Усмихвам се, докато се сещам за всичко това. Сещам се за един топъл и уютен дом и чета странни, нелепи въпроси, мнения. Много странни. Сещам се за всички мои близки и приятели, които са разказвали с усмивка за някоя щуротия от детството си и как са ги насилвали. Е, насилието дали го е имало е друг въпрос, ама споменът си е спомен и носи топлина.
Може би пък моето мнение не е било за тази тема.
Виж целия пост
# 589
Кой не е правел щуротии в детството си? Едва ли са много идеалните. И аз съм правела, и брат ми също, мъжът ми и той е разказвал Но това не е причина за насилие (без значение какъв евфемизъм ще се използва). Не сме били удряни. Това е. Пък и ние, неудряните, станахме хора. Значи може да се избегне.

Родителското насилие е:
1. Безсилие;
2. Неумение за възпитание.
Виж целия пост
# 590
Родителите трябва да правят нещо повече от това да не насилват децата си. Много повече.
Много тежки размисли, от какво ли са подбудени? За всичко си има причина, но мен лично не ме засяга.
До тук съм. Гледайте по-ведро на живота, да се опитаме да създаваме топлина в дома си.
Виж целия пост
# 591
Какво е това много повече, което трябва да правят родителите?
Виж целия пост
# 592
Мен колко са ме смилали от бой...
И да не го беше казал, пак щях да се досетя. Личи дори и от виртуалното общуване във форума.
Да не си насилник към децата си е базово изискване. Никой не е казал, че е достатъчно. Но е лъжицата с катран, която отравя цялата каца мед. И още по-лошо, предава се от поколение на поколение. Не са ме били, но майка ми много ми е крещяла. Сега аз крещя. Не искам, но ми идва от вътре. По-силно е от мен. Дори усещам, че правя същата физиономия като нея. Поне осъзнавам, че не е ОК. Пак е нещо.
Виж целия пост
# 593
Philomena, а,сакън! Нито бия, нито крещя на сина си.
Като чета някои публикации тук и се чудя нима не може да се направи разлика между лигавщина, угаждане, слабоволие и възпитание с отговорност, разум,  строгост ( когато се наложи), но изпълнени с топлина и всеотдайност, изключваща боя, удрянето и крещенето !?!
Както угаждането, така и удрянето и всичките му форми са продукт на немощ, слабоволие и непълноценност.
Това са две крайности, две страни на една монета. Калпава монета, която се нуждае от шлифовка.
Виж целия пост
# 594
За мен родителят -насилник не е точно човек...
Това, заедно с дефиницията за родител насилник, повежда личната ми класация за бисер на месеца.
Виж целия пост
# 595
Благодаря, важно ми беше.

Но извън меренето, да, пошляпващият родител е по-долна категория от пошляпващия съпруг, защото възрастен човек предполагаемо има повече инструменти да се защити, докато детето е безпомощно. Да удряш дете е като да риташ паднал. Двукрак  си, но нищо повече от това.


Скрит текст:
Philomena, а,сакън! Нито бия, нито крещя на сина си.
Като чета някои публикации тук и се чудя нима не може да се направи разлика между лигавщина, угаждане, слабоволие и възпитание с отговорност, разум,  строгост ( когато се наложи), но изпълнени с топлина и всеотдайност, изключваща боя, удрянето и крещенето !?!
Както угаждането, така и удрянето и всичките му форми са продукт на немощ, слабоволие и непълноценност.
Това са две крайности, две страни на една монета. Калпава монета, която се нуждае от шлифовка.

Абсолютно съм съгласна с това. И двете крайности – разглезването и шамарите са инструменти на калпавите родители.
Виж целия пост
# 596
Не съм яла бой като дете.
За мене по-долно и изродско от малтретиране на някой, който не може да ти отвърне, няма - котка, дете, инвалид, няма значение. В старческите домове бият бабите и дядовците - сигурно и това е много мило, пък и утре и без това ще пукнат дъртите, няма да останат спомени.
Малтретиращите не са хора, макар да са израснали на два крака до 20-30-60 години и да ходят на работа от 9 до 5 или на смени 2х2.
Темата е нагледен пример колко си го просят някои. Жалко, че няма кой да им го даде.
Виж целия пост
# 597
Понякога думи и епитети нараняват много по жестоко от шамар по дупето. Не че оправдавам и шамаренето. Но съм била свидетел, как майка на съученичка на сина ми я обижда защото няма отлична оценка. Прибирахме се заедно, ужасно беше. Ние със сина ми се чувствахме ужасно, че ставаме свидетели, а детето потъна в дън земя от срам и унижение. Колкото и да съм ядосана, никога, никога не използвам обидни квалификации и епитети. Те никога не могат да се забравят, преглътнат. А този който ги е изтекъл, дори да съжалява, няма как да върне времето назад.
Виж целия пост
# 598
Да, и това е зле. Обидите и униженията също са насилие. Предполагам майката е била обиждана от родителите си, сигурно и тя ще твърди, че е станала човек, въпреки че мачка по-слабия.
Виж целия пост
# 599
Интересно ми е друго, което съм наблюдавал. Една част от тия, дето ревът  как един шамар е голямото насилие, нямат проблем да обидят, унижат и даже напердашат чуждо дете, ако е засегнало по някакъв начин тяхното. Дори да не е било нарочно или тяхното да си го е заслужавало. Изпитал съм го лично тва, както и съм го виждал в спорове в нета. Много интересен феномен, хем против насилието, ама само когато е срещу нас/ нашето дете.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия