Имам детенце във втори клас. Страда от главоболие още от детската градина. Редовно ( в седмицата веднъж дваж) ми звъняха госпожите да я прибирам. Давах нещо-панадол или нурофен и го повръщаше. Заспиваше и като се събуди всичко е ок. Отдавах го на емоциите, трудно се разделяше с мен, там цял ден шумно, вода не пиеше. През времето в къщи, ваканции и почивни дни всичко е наред, само като е болна примерно я заболява главата.
Такаа, в първи клас зачестиха тези главоболия. Отново съм я прибирала често-бледа, изморена и като се прибере и поспи се събужда друга. В училище като и даде сестрата нурофен го повръща и тогава вече ми звънят да я прибирам.
Говорих с госпожата, че е по-лабилна, че страда често от главоболия, някак си да успее да предразположи детето. Тя реагира с разбиране и каза да не се притеснявам. Обаче след това един ден пак ми звънят, че я боли глава, прибирам си я аз и тя толкова разстроена, че чак не искаше да тръгва, защото госпожата не и вярвала, че я боли глава.
Сцената е в час, явно вече доста са пописали, но тя започва да не издържа на болката и си плаче тихо. Госпожата я пита какво има, тя казва че много я боли главата и учителката и креснала хич не ме лъжи с тая глава, майка ти и баща ти ще манипулираш така май като ти стане трудно и те заболява глава...неща от тоя сорт.
И сега става така, че се страхува да ходи на училище, защото като я заболи глава се страхува да каже на госпожата да не я изкарала пак лъжкиня.
Незнам как да подходя пак, чак аз се притеснявам вече като трябва да звънна на госпожата да кажа, че я взимам от занималня, защото я боли глава. Притеснявам се да не си пък помисли, че съм някоя майка дето варди детето си прекалено. Но повярвайте ми толкова сме се измъчили всички покрай нея с това главоболие, че...тя побелява, очите и хлътват със сенки стават, повръща и просто не мога да си представя да я оставя в това състояние в училище да се гърчи.
На целодневно обучение са-следобед занималня. Пред компютри и таблети почти не стои.