загубих се малко, но си ви чета когато имам време
ние сме добре, и мъжете и жените (ох колко хубаво звучало ... и жените
) беба всичко яде вече ... но пасирано все още, не иска и нищо по различно от вид на ... повръщано. има си цели 6 зъба, зее и вика с голяма сила, не иска да е седнала, а все права и някой да я друса, не лази, но като се опита вдига гъз и забива глава, режима е под всякаква критика, яде когато иска и колкото иска, спането е като яденето. не знам колко е пораснала - на 23-ти е на ДК - тогава прави 9мес, но мнооого ми тежи вече
но да кажа за тези гърчове/пристъпи. когато беше на около 2-3мес имаше едни 10 дни, през които правеше едни неща, които ме доведоха почти до лудост. Един хубав ден, както си пиеше млякото изведнъж спря, стегна си тялото, краката и ръцете изпъна, лицето и … ох страшно изглеждаше и звучи ужасно… стегнато, за секунда стана алено червено, устата стегната и стиснала ченето, а очите ококорени, не поемаше никакъв въздух, звук не издаваше, а най лошото, че ако не я раздрусвах или духвах в лицето не се оправяше. Естествено реакцията ми при вида и беше бърза и едва ли повече от 10-15сек да е била в това състояние, но знам ли и аз, губят ми се и на мен тези секунди. Това нещо го правеше първо през ден по един път на ден, 3-4 дни след първия го направи 2 пъти през деня и след това всеки ден го правеше по 5-6 пъти на ден. Така около 10дни, последните 2дни бяха като серия от по няколко през 10-15 сек, направи го, раздрусам я, оправи се и след малко пак така. Това го правеше когато пие мляко или просто е будна или е в коритото или е в ръцете ни. А на последния ден го направи както си спеше следобедния сън… ужасът ми беше огромен, ами ако не бях точно в този момент до нея или пък беше се случило през нощта ….. По най бързия начин я закарах при ЛЛ и отново и казах какво е направила и тъкмо довършвах разказа си и тя отново го направи … ЛЛ се ококори и веднага звънна на неонатолог и ме прати при нея. Разказах и всичко, направиха и изследвания – ехограф на главичката, една шапчица и сложиха, която и беше огромна, но я държах силно и здраво за да свършим хем по бързо хем и да направим изследването без отклонения и грешки. Нямаше отклонения или някакви съмнения за епилептичен гърч, но май такова си беше според докторката. От тогава не е оставяна и за миг сама. Не го е правила и се надявам да не се повторят отново тези кошмарни дни
Сега е свикнала някой до има до гъза и и ми е трудно когато съм сама, но само и само да ми е пред очите стискам зъби и се гледаме

☕