



Смея да твърдя, че готвя добре, ММ си облизва пръстите, често каним гости и получавам похвали за храната, която готвя. Е, да, ама не, господин каприз НЕ яде храната на мама!!! Пробвах какво ли не, голям зор. До сега се плюнчи с една крем супа от тиква (с картоф и морков), плюе, бута ме, маже всичко, дави се нарочно, реве, тръшка се. Накрая предложих мляко с ориз, което трябваше да е за СЗ, та него поне изяде. Вчера чудна пилешка супа правих...е, няма такова отвращение. Едно свинско със зеленчуци в глинен гювеч беше станало мозък, на единия ден хапна малко и се зарадвах, запазих му малко за следващия ден-тц, пак отвращение.
Просто много сме ограничили планинарстването напоследък откакто се появи малкия и това не ми харесва. Преходите, които ми се иска да правим, не са за час-два, та имам тайни надежди по някое време диването да заспи в раницата на гърба на баща си. Иначе пеш не виждам как може да се случи честно казано, той не е до там стабилен за неравен терен и не може да издържа дълго ходене още. Реално свободно се пусна на 07.01 да ходи.
Слагам по-малко подправки, ние и без това ядем безсолно. Не отказва, яде си. Като правя супа, затварям 4-5 бурканчета и ги ползвам за вечеря, ако сме на сухоежбина. Мляко с ориз много обича, аз и кускус правя по сходна рецепта. Всъщност го забелязвам, че си пада по сладко - уж гледам десертите да ги подслаждам с кокосова захар, кленов сироп, ама пак си е захар. Тия идеи дето няма да яде сладко до 3 години заминаха.
Ама, няма как пълно щастие, аз от спане не мога да се оплача пък, не се буди нощем откакто беше на 7 месеца. Плътен нощен сън 12 часа сам в стая.
Пример, пример, ела да ме видиш някой път как викам следобеда и после се засрамявам жестоко от себе си
Лесно не е, ама се справяме. За водата сигурно много неща си пробвала, ама някое сокче със сламка най-обикновена? Моето гномче много се вдъхнови, като един път по грешка успя да смукне фреш и оттогава е заклет фен на сламките




Препоръчани теми