Да бягат болестите надалече от октомврийското човече! - Тема 20

Ели споко и мойта се тръшка за чуждите играчки не иска свойте.Аз полудявам като видя болни и кихащи деца на площатката.За гърнето ще почвам и аз скоро.Търся си бельо гащи,но не мога да си харесам. Вие купихте ли ?

Анита, отдавна купувам гащи аз. Само лятото понякога съм без

Ох, знам, че нещо друго си имала предвид, ама така казано, беше много забавно

Аз имам алергия към площадките. Почти не я водя, то и няма кога де. Нали е по цял ден на ясла. Там достатъчно играе с деца. През почивните дни, особено при хубаво време, бягаме в Балкана. Така беше и с баткото.  А площадките са пълни, защото, вече са рядкост. Преди зад всеки блок имаше площадка, сега зад всеки блок има друг блок и коли.

За гащите не разбрах за бебо ли са или за теб.
Но за бебо взех от Джъмбо и Уайкики.
За мен от H & M

Привет от нас
Гого е с нова прическа мое дело
Имаме и вече два горни кучешки зъбака голяма драма е все още с тях пробили и явно и докато растат го боли и е Ужассс
Аз си работя, в момента изкараме лятната стока в Джъмбо, и е някаква лудница то бански то дърпане ще кажеш че още утре щв ходят на плаж... И така като съм на работа си почивам и ми е многоо гот...

Много е хубав Гоги!

Ах, Гогито е с лятна прическа, сладур. Аз и Патето пък бяхме на фризьор, успяха да й оправят щетите след моята прическа ала папа Инокентий , казаха ми: "не опитвай отново"
Сега ще правя поръчка от Георгето за летни дрехи. В ХМ има намаление и безплатна доставка, но ще заложа на по-голямото количество, което мога да купя от Англия. Много се цапа по пясъчници, площадки, то, въргалянето е постоянно. Обожава всякакви малки насекоми, буболечки, заляга, като войник и се придвижва с лакти напред. Голям разбойник е. Вече кара триколка тротинетка, а с камиончето развивава сериозно високи скорости, добре че с тротинетката я е още страх, но като я гледам, няма да е задълго.
На нашия ремонт му се вижда края, остана още една стая тапети и чакаме кухнята, секцията и масата. Е, чакаме бебето и се надявам всичко да е готово, когато се случи.
Хубав ден, дами

Пюр, то не остана май до идването на бебето , все едно вчера каза че си бременна . Как се чувстваш търчейки след патето с големия корем?

Пюр, много бързо и леко да мине времето и също така и раждането! Пък после ще го мислиш

Ох още се смея като се присетя от онзи ден на Крис без гащите

Гоги готов за лятото, чуден! На Гномчето чак сега му поизрастна косата във вид, в който може някой истински фризьор да го спретне. При нас ММ беше "майсторът" и известно време ходи детето в покъртителен вид, ама нали си е мой и пак си ми беше чаровен дори и с крив бретон, дълъг сантиметър и половина.

Аз да ви се оплача от ММ и може би малко да ви разсмея. Днес.. да кажем, че леко ми е смешно, но още ме хваща нерва, като се сетя, пък минаха три седмици вече. Та значи дребното милото хвана някакъв вирус явно, повърна на фонтан млякото сутринта, но реших, че нещо си е притиснал коремчето. Обаче през деня се случи още 2 пъти, хвана го и разтройство и стана ясно, че е болен. И хоп в неделя и аз готова, поне той се закрепи. Ама направо парцал бях, не излязох от тоалетната цяла вечер, имах чувството, че съм зелена на цвят вече. И в понеделник естествено си останахме вкъщи, а сутринта ММ се засилва да ходи на работа, щото имал среща, пък ние двамата да сме си играели спокойни игри. Ей значи колкото нямах останали сили, все щяха да ми стигнат да скоча връз него и да го удуша с голи ръце на вратата. Ии във вторник май беше и той се тръшна със симптом "и на мен ми е лошо". Той и без това си пада леко хипохондрик, не можа да преживее един път да не е той многострадалната Геновева. Нито повръща, нито нищо, но се тръшна да лежи на пода на слънце пред френските прозорци и така два-три часа. Това придружено със стенания и примигвания като умираща кокошка. Начи тва мъж болен, особено моя.. пфуу, вашите и те ли са така?

Аууу, тичането и разхождането ми са с еднаква първа пингвинеста скорост, клатуш-клатуш ..... Да, малко остана, чакам го всеки момент, честно да си кажа, нямам търпение - огромна съм, а киселините са зловещи.
Вчера бебето силно ме изрита и възкликнах "ох олеле, колко силно ме.
 изритаааа ох", а Петето си играе нещо наоколо, стана от земята със супер сериозен поглед, дойде до мен, вдигна ми блузата и метна един шамар на корема ми . Аз останах в потрес, първо откъде това научи, а второ, че картинка беше толкова смешна, че едва сдържах сериозният тон, с който започнах да й обяснява, че не бива да прави така. Хора, много е трудно да си родител и да трябва да преминаваш в сериозен и поучителен тон в подобни ситуации. Честно да си кажа, в повечето случаи се разсмивам и провалям.

За болен мъж, фифи, не ми говори, моя е същият, цял ден спи, пъшка и гледа с премрежен поглед.

Пюр не знам какви са твоите наблюдения, чудя се дали защото са близко двете бременности, но тоя път зловееещо ми тежи. И съм по цяла вечер да пишкам, а имам още два месеца и половина почти, онзи ден ревах като магаре от самосъжаление и чудене как ще издържа до края. Плюс това още си повръщам и ми е зле някои дни, тва момичетата от малки да ти се качат на главата значи.

И аз едва се тътря и ся представете си картинката как прибирам Бонбона от яслата. Тя е на да кажем 15мин път пеша от нас, поне вече върви за ръка. Обачее като във вица за пияния - пътят е къс, но широк. То се спира на всяко камъче и листо, пипат се оградите и изобщо се мъкнем 100 часа. Поне като се приберем, мием ръцете, на гърнето, нощница и в леглото. Към 1 заспива и знам, че поне има час тишина и спокойствие. Тия дни си взех и тия 2 седмици болничен, дето имах право, но те минаха за 0 време. Уж тия дни ще се уточним да напускам вече работа, щото ни физически, ни с главата се чувствам във форма.

На мен идва да ми гали корема, прави бррр на пъпа и понякога се смеем с мъжа ми, че си комуникират вече. Вчера нещо правя физиономии, докато си слагам инжекцията, и той дойде да духа да ми мине милият. Разсмива ме много и мен на моменти, в които трябва да съм сериозна и да обяснявам, не знам как ще я караме

Леле много сте сладки с бебинки и коремчета! Скоро явно ще се срещнат потомците и ще е голяма веселба!

Ох направо не знам как ще се шокира милият, като се приберем с бебе живот и здраве И раждането мисля, че нямаме на кого да го оставим. Ще се надявам да родя през деня, че ММ да е с мен, иначе ще съм си с докторката и акушерката, тоя път дулата мисля да си я спестя, нещо нямахме духовна връзка, пък за акупунктурата само като си помисля и брр

Поне в апартамента през деня нямало проблем да е с нас детето, че четох скоро в една бг група как в родилното отделение деца изобщо не допускат и много се шокирах.

Ох, фифи, хич не е лесна твойта, аз поне съм в София при родителите ми и все ще се намери кой да погледа Патето, докато ММ излезе от работа. Аз съм вече 38гс, та, скоро ще е събитието, а ти, ще се справиш, но си е тегво, безспорно.
Патето също ми гали горема и го гушка, но и ме защитава.
Честно да си кажа,  на мен ми е в пъти пи-тежко от предният път, но тогва гледах и разхождат кокетно из парка Ушатия звяр и спях, когато и както си искам, сега .... положението е казармено.
Спряхме Патето от яслата, защото вече никой не ми дава да шофирам и сега ходи по 3 часа сутрин в детският център до нас, после се тътрим за детската кухня, рови си в пясъчника, малко на пързалката, после обядваме и се гушваме на спалнята да спим. Откъртваме за две минути и двете.
Нещо започва да вдига температура, тея зъби са голямо мъчение, по 3 седмици излиза един зъб, лудницата е пълна, а тя е кисела зелка.