
Хем ми стана смешно, хем тъжно. 




Щом като хапва плодове, зеленчуци, месо и мляко изобщо не бих се притеснявала и не бих я карала да яде друго. 
Тя ходи, ходи и като реши, че не ще повече настават драми, тропане с краче, тръшкане, пищене.... на мен не ми дреме особено вече, но все пак няма как да я прибера така. Затова предпочитам количката пред това да я мъкна.
Не дава ръчичка изобщо, сърди се като я хвана. И тя пада чат-пат. Най-фрапиращото беше като се изтърси по глава от една въртележка....
Като я облека ходи пред огледалото и се върти, оглежда се и си се кефи.
Минахме през фонтаните на Народния, е, голям кеф й беше на Патето, направо не й се вярваше какво вижда, то смях, то танци, абе голямо забавление.
Днес обаче беше ...мислех, че съм станала непукист вече, но ме хвана срам от писъците и. Не иска да ходи, не иска да пие, не иска в количката, не иска на пейката, не иска и биба на пейката, накрая се кротна с биба в количката и повече не съм я вадила.
Зъби я мъчат де, като и пипнах венците ми стана лошо (отчасти и защото ме ухапа...). Сега поне заспаааааа! Лека и от мен!
Че и като вземе да прилягва нещо да се тръшка, а аз искам да го вдигна, прилага нов мурафет, с баща му му казваме "втечняване". Аха си го хванал под мищниците и той се отпуска като чувал. Опасни дяволчета са! Препоръчани теми