Старая се винаги вкъщи да има поне няколко нови, подходящи и интересни за него книги. Последно чете "То" /не е много подходяща за възрастта му, но сам я поиска и прочете двете дебели книги за много кратко време/. После пожела "Властелинът на пръстените" точно като трябваше да чете "Под игото", нищо не казах, купих го, изчете всичките книги, после сам си взе и прочете "Под игото", даже каза, че накрая му е станало и интересно. Но не го карам да чете каквото аз реша, сам си избира. Аз се старая да има само добър избор от книги вкъщи, каквото иска това да чете, важното е да му интересно и приятно. В момента на раклата до леглото е сложил "Войната на таралежите", "Пътеводител на галактическия стопаджия" и ме изненада много приятно като сам ми поиска разказите на Йовков. Нали учиха "Серафим", станало му е интересно и другите какви са и почти цял том от Йовков изчете. Та така, опитвам се да му предам моята любов към книгите и с него успявам обаче с дъщеря ми - не, за момента поне. Тя е на 5г, не иска приказки, рядко стихчета, беше ѝ интересен обаче Карлсон, та сега за него ѝ чета в редките случаи, когато поиска и има търпение да слуша... Не знам, надявам се с времето да започне и тя да чете, но не я насилвам, не я карам, не я задължавам да прекарва време с книги в ръка.. Като гледа мен, че чета, като гледа брат си често с книга в ръце понякога и тя проявява инициатива. Дори сама се учи да срича и чете. Затова си мисля, че става с личен пример, интересни книги и без да го чувстват като задължение, а като приятно и полезно прекарано време... На теория На практика не при всички деца става, но познавайки си детето все може да измисли нещо човек и да намери път и подход... знам ли.
А и още нещо, влагам пари в книги за момента, той скъп компютър и игри за него няма. Играе, но рядко и не е маниак. Това също има значение, ако се зомбира, играейки игри по 7-8 часа дневно естествено, че няма да чете.