Блгодаря ви за отговорите. Темата приключи. Спирам да анализиран и да се питам. Щом така е стаанало е за добро. Живи и здрави 😊
Виж целия пост
Отблъскване
- Публикувана: 20 ян. 2018, 19:27 ч.
- Последно мнение: 20 фев. 2018, 21:22 ч.
# 46
22 ян. 2018, 01:19 ч.
Леле.
Ти наистина ли не разбираш!?
Та той е най-добрият приятел на брат ти! И при това приет от семейството!
И при това с 20 години по-възрастен...
Ами че той би направил каквато и да е следваща стъпка (дори и ти да му се натискаш яко, което по-скоро би влошило нещата) само и единствено ако предварително е решил, че независимо от всичко иска да прекара остатъка от живота си с теб... а има вече, явно опит с такива "заричания".
За него независимо от изхода на ситуацията той при всяко положение ще изгуби най-добрия си приятел.
А, повярвай ми, на 40 това не е същото като на 4, нито като на 14. Нито дори като на 24. На 40 няма вече за кога да създаваш стари приятели. На 40 вече си изтървал и 4, и 14 и дори 24. Нямаш още 40 години напред, в които да градиш приятелство, доверие, спомени, че после да береш плодовете от вложеното. На 40 мацки все още има много в морето, но приятелите - истинските! - са малко - тъкмо онези, които са наистина истински истински - и се ценят, и се уважават, и в никой случай не се предават.
А един брат, особено пък по-голям (предполагам, че е по-голям, щом най-добрия му приятел има такава разлика с теб) е дори по-протективен от баща - дори и да не си го признава!
Да не говорим, че е приет - от години, очевидно - и от семейството.
Ами той как би погледнал в очите родителите ти, ако те из... ам, нарани по някакъв начин?
Или, по-право - как сега, предварително, би си представял, че би ги погледнал в очите - и дори ти да си виновна за разрива / раздялата, за него загубата ще е все същата.
И дори и наистина да се съберете, предвид разликата във възрастта, приятелството при всяко положение никога няма да се възстанови - не и в оригиналния му вид, най-много да премине в лицемерно приемане...
Ми разбира се, че няма да иска да продължава - дори нещо повече, малко е... неетично от твоя страна ако ти се опиташ да поемеш инициативата... един вид, ти нищо не рискуваш, нищо не губиш, той - всичко.
Виж целия пост
Леле.
Ти наистина ли не разбираш!?
Та той е най-добрият приятел на брат ти! И при това приет от семейството!
И при това с 20 години по-възрастен...
Ами че той би направил каквато и да е следваща стъпка (дори и ти да му се натискаш яко, което по-скоро би влошило нещата) само и единствено ако предварително е решил, че независимо от всичко иска да прекара остатъка от живота си с теб... а има вече, явно опит с такива "заричания".
За него независимо от изхода на ситуацията той при всяко положение ще изгуби най-добрия си приятел.
А, повярвай ми, на 40 това не е същото като на 4, нито като на 14. Нито дори като на 24. На 40 няма вече за кога да създаваш стари приятели. На 40 вече си изтървал и 4, и 14 и дори 24. Нямаш още 40 години напред, в които да градиш приятелство, доверие, спомени, че после да береш плодовете от вложеното. На 40 мацки все още има много в морето, но приятелите - истинските! - са малко - тъкмо онези, които са наистина истински истински - и се ценят, и се уважават, и в никой случай не се предават.
А един брат, особено пък по-голям (предполагам, че е по-голям, щом най-добрия му приятел има такава разлика с теб) е дори по-протективен от баща - дори и да не си го признава!
Да не говорим, че е приет - от години, очевидно - и от семейството.
Ами той как би погледнал в очите родителите ти, ако те из... ам, нарани по някакъв начин?
Или, по-право - как сега, предварително, би си представял, че би ги погледнал в очите - и дори ти да си виновна за разрива / раздялата, за него загубата ще е все същата.
И дори и наистина да се съберете, предвид разликата във възрастта, приятелството при всяко положение никога няма да се възстанови - не и в оригиналния му вид, най-много да премине в лицемерно приемане...
Ми разбира се, че няма да иска да продължава - дори нещо повече, малко е... неетично от твоя страна ако ти се опиташ да поемеш инициативата... един вид, ти нищо не рискуваш, нищо не губиш, той - всичко.
# 47
22 ян. 2018, 10:31 ч.
Леле.
Ти наистина ли не разбираш!?
Та той е най-добрият приятел на брат ти! И при това приет от семейството!
И при това с 20 години по-възрастен...
Ами че той би направил каквато и да е следваща стъпка (дори и ти да му се натискаш яко, което по-скоро би влошило нещата) само и единствено ако предварително е решил, че независимо от всичко иска да прекара остатъка от живота си с теб... а има вече, явно опит с такива "заричания".
За него независимо от изхода на ситуацията той при всяко положение ще изгуби най-добрия си приятел.
А, повярвай ми, на 40 това не е същото като на 4, нито като на 14. Нито дори като на 24. На 40 няма вече за кога да създаваш стари приятели. На 40 вече си изтървал и 4, и 14 и дори 24. Нямаш още 40 години напред, в които да градиш приятелство, доверие, спомени, че после да береш плодовете от вложеното. На 40 мацки все още има много в морето, но приятелите - истинските! - са малко - тъкмо онези, които са наистина истински истински - и се ценят, и се уважават, и в никой случай не се предават.
А един брат, особено пък по-голям (предполагам, че е по-голям, щом най-добрия му приятел има такава разлика с теб) е дори по-протективен от баща - дори и да не си го признава!
Да не говорим, че е приет - от години, очевидно - и от семейството.
Ами той как би погледнал в очите родителите ти, ако те из... ам, нарани по някакъв начин?
Или, по-право - как сега, предварително, би си представял, че би ги погледнал в очите - и дори ти да си виновна за разрива / раздялата, за него загубата ще е все същата.
И дори и наистина да се съберете, предвид разликата във възрастта, приятелството при всяко положение никога няма да се възстанови - не и в оригиналния му вид, най-много да премине в лицемерно приемане...
Ми разбира се, че няма да иска да продължава - дори нещо повече, малко е... неетично от твоя страна ако ти се опиташ да поемеш инициативата... един вид, ти нищо не рискуваш, нищо не губиш, той - всичко.
Аз напълно те разбирам и съм съгласна и бях съгласна че никога няма да се имаме,въпреки че се искаме и дори след целулвката на рождения му ден си тръгнах с хубавия спомен,нищо повече. И въз основа на всичко,което си написала просто се питам защо искаше да излезнем,ако всичко това го спира и е невъзможно. Нищо друго не искам да знам. Съгласих се със ситуацията,че е по-добре да остане така. Но не си ме разбрала,аз не рева вкъщи за него,просто всичко трябваше да си остане,както си беше. Това е. Това ме напряга нищо повече.
Виж целия пост
Леле.
Ти наистина ли не разбираш!?
Та той е най-добрият приятел на брат ти! И при това приет от семейството!
И при това с 20 години по-възрастен...
Ами че той би направил каквато и да е следваща стъпка (дори и ти да му се натискаш яко, което по-скоро би влошило нещата) само и единствено ако предварително е решил, че независимо от всичко иска да прекара остатъка от живота си с теб... а има вече, явно опит с такива "заричания".
За него независимо от изхода на ситуацията той при всяко положение ще изгуби най-добрия си приятел.
А, повярвай ми, на 40 това не е същото като на 4, нито като на 14. Нито дори като на 24. На 40 няма вече за кога да създаваш стари приятели. На 40 вече си изтървал и 4, и 14 и дори 24. Нямаш още 40 години напред, в които да градиш приятелство, доверие, спомени, че после да береш плодовете от вложеното. На 40 мацки все още има много в морето, но приятелите - истинските! - са малко - тъкмо онези, които са наистина истински истински - и се ценят, и се уважават, и в никой случай не се предават.
А един брат, особено пък по-голям (предполагам, че е по-голям, щом най-добрия му приятел има такава разлика с теб) е дори по-протективен от баща - дори и да не си го признава!
Да не говорим, че е приет - от години, очевидно - и от семейството.
Ами той как би погледнал в очите родителите ти, ако те из... ам, нарани по някакъв начин?
Или, по-право - как сега, предварително, би си представял, че би ги погледнал в очите - и дори ти да си виновна за разрива / раздялата, за него загубата ще е все същата.
И дори и наистина да се съберете, предвид разликата във възрастта, приятелството при всяко положение никога няма да се възстанови - не и в оригиналния му вид, най-много да премине в лицемерно приемане...
Ми разбира се, че няма да иска да продължава - дори нещо повече, малко е... неетично от твоя страна ако ти се опиташ да поемеш инициативата... един вид, ти нищо не рискуваш, нищо не губиш, той - всичко.
Аз напълно те разбирам и съм съгласна и бях съгласна че никога няма да се имаме,въпреки че се искаме и дори след целулвката на рождения му ден си тръгнах с хубавия спомен,нищо повече. И въз основа на всичко,което си написала просто се питам защо искаше да излезнем,ако всичко това го спира и е невъзможно. Нищо друго не искам да знам. Съгласих се със ситуацията,че е по-добре да остане така. Но не си ме разбрала,аз не рева вкъщи за него,просто всичко трябваше да си остане,както си беше. Това е. Това ме напряга нищо повече.
# 48
22 ян. 2018, 10:35 ч.
Ти за 40 години ли пишеш или за 84, че нещо се изгубих. Като те чете човек ще каже, че на 40 си с единият крак в гроба. На 40 можеш да създадеш и дом, и деца, и семейство, приятелства, кариера, .... Имаш сили, опит и ресурси за това. В сучая мъжът има за приоритет приятелството, но не е чак такава драма ако на тези години го загубиш. Живота е достатъчно динамичен вече. Отдавна отминаха времената, в които се ходеше пеша или на магаре от село до село и ако си развалиш отношенията със съседа - лошо.
Малко пресилено драматично звучи пуликацията, особено последното изречение.
Виж целия пост
Малко пресилено драматично звучи пуликацията, особено последното изречение.
# 49
22 ян. 2018, 10:39 ч.
Никой за никви гробища не пише. Човека е на 40 аз съм на 20+. Най-малко искам да му разваля приятелството с брат ми или уважението към родителите ми. ПАК КАЗВАМ,ситуацията си беше окей,никога не съм се надявала на нищо. Но нека помислим,неговата постъпка не е ли ограничена малко? Иска,каниме,излизаме,говориме,и после нищо!? Той как ги мисли нещата не знам! Аз никога няма да му направя проблем,или ще го избягвам,напротив той ще си ми остане,както е бил до сега. ИДЕЯТА на цялата публикация беше,защо поне не каза,като мъж,виж така и така,брат ти,родителите ти. Нека остане така, точка. Ама тва пренебрегване не му прави чест,което мен ме дразни. Това е!
Виж целия пост
# 50
22 ян. 2018, 10:56 ч.
Кометарът ми не беше към теб 
.
А ти като искаш
това, звъниш му и се изясняваш с него. Нищо срамно, тъпо, лошо, ... няма. Винаги съм била ЗА откритите отношения. Кажи ми какво търсиш да ти кажа дали си го намерил. Откакто преминах възрастта, в която мъжът трябваше да е инициатор на разговорите ( и не само ) си спестих много драми и размисли.
Виж целия пост
. А ти като искаш
ИДЕЯТА на цялата публикация беше,защо поне не каза,като мъж,виж така и така,брат ти,родителите ти. Нека остане така, точка. Ама тва пренебрегване не му прави чест,което мен ме дразни. Това е!
# 51
22 ян. 2018, 11:02 ч.
На първа среща можеш най - много да установиш дали има физическо привличане. Поне при мен е така. Ако не ми хване око и желание на първа среща, пиша го бегал. Няма смисъл. Ако пък ми харесва достатъчно хич не ми дреме за братя, сестри, лели и т.н.
Сега взех, че прочетох напред: ситуацията е по - хард. Това не е баш първа среща. Ако започнете да излизате, не е просто ей така. Или ще става сериозно или пак ще става сериозно в кофти посока. Връзка, която е без преспектива при такива отношения е кофти и за това задържа човека. Ако ти харесва, дай време, но без натиск.
ПП: С мъжа ми започнахме така. Познаваме се от деца. Той почти част от семейството на леля ми...две деца от предходни бракове. Само, че никога не е дърпал назад. Помолих го да ме изчака докато съм готова. Преди това нищо повече от приятелство. Търпелив човек
Когато реших, че съм готова, направо си се пренесох у тях. За първи път в живота си правя секс (един вид) след брака.
Виж целия пост
Сега взех, че прочетох напред: ситуацията е по - хард. Това не е баш първа среща. Ако започнете да излизате, не е просто ей така. Или ще става сериозно или пак ще става сериозно в кофти посока. Връзка, която е без преспектива при такива отношения е кофти и за това задържа човека. Ако ти харесва, дай време, но без натиск.
ПП: С мъжа ми започнахме така. Познаваме се от деца. Той почти част от семейството на леля ми...две деца от предходни бракове. Само, че никога не е дърпал назад. Помолих го да ме изчака докато съм готова. Преди това нищо повече от приятелство. Търпелив човек
Когато реших, че съм готова, направо си се пренесох у тях. За първи път в живота си правя секс (един вид) след брака.
# 52
22 ян. 2018, 11:06 ч.
Зависи от мъжа. Зависи и от жената. Няма как да знаем защо в конкретния случай. Човек може да се почувства отблъснат от най-различни неща.
Виж целия пост
# 53
22 ян. 2018, 11:14 ч.
Аз напълно те разбирам и съм съгласна и бях съгласна че никога няма да се имаме,въпреки че се искаме и дори след целулвката на рождения му ден си тръгнах с хубавия спомен,нищо повече. И въз основа на всичко,което си написала просто се питам защо искаше да излезнем,ако всичко това го спира и е невъзможно. Нищо друго не искам да знам. Съгласих се със ситуацията,че е по-добре да остане така. Но не си ме разбрала,аз не рева вкъщи за него,просто всичко трябваше да си остане,както си беше. Това е. Това ме напряга нищо повече.
Вече го докарваш до мелодрама, без да се засягаш!
Поддал се е на порива- да му върже младо маце, явно не му се случва всеки ден.
След срещата се е замислил и разбрал, че нагазва в студени води, а няма куража да си навлече този дискомфорт, затова е дал заден.
И като повечето " улегнали", е решил да не си причинява обяснения, а да те остави да се сещаш сама, пък и да ти мине мерака.
Няма да се учудя, ако след време го срещнеш на улицата и се държи все едно, че нищо те се е случило.........
Виж целия пост
Аз напълно те разбирам и съм съгласна и бях съгласна че никога няма да се имаме,въпреки че се искаме и дори след целулвката на рождения му ден си тръгнах с хубавия спомен,нищо повече. И въз основа на всичко,което си написала просто се питам защо искаше да излезнем,ако всичко това го спира и е невъзможно. Нищо друго не искам да знам. Съгласих се със ситуацията,че е по-добре да остане така. Но не си ме разбрала,аз не рева вкъщи за него,просто всичко трябваше да си остане,както си беше. Това е. Това ме напряга нищо повече.
Вече го докарваш до мелодрама, без да се засягаш!
Поддал се е на порива- да му върже младо маце, явно не му се случва всеки ден.
След срещата се е замислил и разбрал, че нагазва в студени води, а няма куража да си навлече този дискомфорт, затова е дал заден.
И като повечето " улегнали", е решил да не си причинява обяснения, а да те остави да се сещаш сама, пък и да ти мине мерака.
Няма да се учудя, ако след време го срещнеш на улицата и се държи все едно, че нищо те се е случило.........
# 54
22 ян. 2018, 11:20 ч.
Аз не разбирам защо трябва да се искат обяснения?
Ако ще да се дават обяснения за една целувка, не ми се мисли какво става след един секс или нещо по - сериозно. То си е плашещо.
Само като си представя, че съм цункала някой и не му се обаждам, а той ми звънка за обяснения....ще избягам с 200.
Виж целия пост
Ако ще да се дават обяснения за една целувка, не ми се мисли какво става след един секс или нещо по - сериозно. То си е плашещо.
Само като си представя, че съм цункала някой и не му се обаждам, а той ми звънка за обяснения....ще избягам с 200.
# 56
22 ян. 2018, 11:27 ч.
Малко време и търпение ще и даде отговори, които с никой разговор за изяснения на този етап няма да получи. Иначе ще го хване на къс пас и ще бъде излъгана. На откровени разговори в такива ситуация не съм се надявала никога. Прекалено си добра за мен. Много е сложно. Семействата. Децата. Бабата. Глобалното затопляне. Какво повече от това може да чуе? Да не говорим, че ще изнерят обстановката ненужно.
Виж целия пост
Защото за авторката има нещо неизяснено и я тормози.
# 57
22 ян. 2018, 11:34 ч.
Ами аз го виждам по друг начин. Пък и каквото да и каже - все е някакво обяснение. Така недоизказказано, полвинчато, незавършено ... явно я дразни. Макар, че в една публикация спомена нещо за реплика - слез на земята - та може и човекът ясно да си е казал къде го сърби, но тя да не е разбрала.
Виж целия пост
# 58
22 ян. 2018, 11:37 ч.
И аз не виждам смисъл да упорства за изяснение. Освен ако не ѝ се слушат глупави клишета от изброените в по-горния пост. За мен е унизително да се подлагам на подобни неща и не бих го направила.
Според мен авторката просто иска да се подсигури, че е харесвана, но някаква външна сила пречи на тяхната връзка.
Виж целия пост
Според мен авторката просто иска да се подсигури, че е харесвана, но някаква външна сила пречи на тяхната връзка.
# 59
22 ян. 2018, 11:41 ч.
Това, че не й дава обяснение, а се е натискал с нея, въпреки, че бил най-добрия приятел на брат й, допълнително подсказва, че по-добре да не се занимава с него.
Навремето братовчедка ми така беше хлътнала по един приятел на брат си, който постоянно й давал аванси, а като видял, че тя хлътва, се отдръпнал. Доста време се тръшка и измъчва заради него. По едно време този човек беше в компанията, в която излизах и установих, че на него това просто си му е подход. Просто си пробва чара наред, а наивните рибки хлътват. И до ден-днешен няма сериозна връзка тоя човек.
Та...може да е имал право оня на авторката, че летяла в облаците. Явно нещата далеч не са толкова розови, колкото изглеждат и по-добре господинът да бъде оставен насаме да реши какво точно и откъде му се ще.
Виж целия пост
Навремето братовчедка ми така беше хлътнала по един приятел на брат си, който постоянно й давал аванси, а като видял, че тя хлътва, се отдръпнал. Доста време се тръшка и измъчва заради него. По едно време този човек беше в компанията, в която излизах и установих, че на него това просто си му е подход. Просто си пробва чара наред, а наивните рибки хлътват. И до ден-днешен няма сериозна връзка тоя човек.
Та...може да е имал право оня на авторката, че летяла в облаците. Явно нещата далеч не са толкова розови, колкото изглеждат и по-добре господинът да бъде оставен насаме да реши какво точно и откъде му се ще.
Препоръчани теми