Да продължа ли, или да се откажа?

  • 16 518
  • 211
# 165
Ще я дебнеш да ти падне нещо по-младо ли хаахха
От моя страна няма как да стане. Не съм привърженичка на такъв тип запознанства (разни сайтове или социални мрежи)
Виж целия пост
# 166
Анабела, имаш си собствено жилище?
Понеже при мен живота се стече горе долу по твоя начин, впрегнах цялата си сила и готовите пари просто ги вложих в дом. Сега и да искам, не мога да остана без работа. И колата ми е заредена, и детето ми е нахранено. Разликата е де, че бащата на моето момиче го гледа общо взето почти наравно  с мен.
Виж целия пост
# 167
Ще я дебнеш да ти падне нещо по-младо ли хаахха
От моя страна няма как да стане. Не съм привърженичка на такъв тип запознанства (разни сайтове или социални мрежи)

Понеже аз съм заритал за някое мамче от форума. Не го четете този ДонЖон - има нужда от масаж с хепи енд, но прос*итутките нямат смешни вицове за споделяне, с него.
Виж целия пост
# 168
Анабела100, радвам се, че сте успели да обмените успешно мисли с партньора си. И сте стигнали до общо решение. Simple Smile И не виждам проблем да споделите с него и за гостите, не става въпрос да ги обиждате или нагрубявате, а мъжът ви да си мисли, че не ги харесвате, а да коментирате личното си пространство. Това не е нито обидно, нито неправилно.

Бгтаттко, леко параноична картина с живота в малък град или село. Ние се преместихме преди 3-4 години в къща до София. А аз съм си призната градска мързеланка – обичам си живота в апартамент, вечерните светлинки на града, многоликата тълпа, дори малките тераси. Сега имаме и двор, къща и то немалки. Ами не съм се заробила, нито половинът, нито имаме прислуга и градинар. И смятам да не изглежда запуснато. Всъщност поддръжката не изисква чак толкоз усилия. В определени периоди от годината има повече труд еднократно – прекопаване, подрязване. После само косим и поливаме, но не ежедневно. А цветя в саксии и подправки има почти всяка жена и в града, те си искат грижа и тук, и там.
Има и запуснати села и градчета, но там не се пренасят да живеят ни богати, ни стари, а млади хора няма, затова са и запуснати. На Анабела не ми се струва такова да е мястото в момента, след като коментира, че има постоянно текучество на различни хора през тях.
Виж целия пост
# 169
Мой собствен си нямам, но в домът на родителите ми винаги мога да се върна и да остана. С тях се разбирам чудесно, помагат ми, не ми се месят в нищо.
Виж целия пост
# 170
Бе то и аз мога, ама не искам.

Мерси. Това отговори на всичките ми въпроси.
Виж целия пост
# 171
По взаимно съгласие взехме решение  .....и ме накара да започна да си правя някакви планове.
Като за рождения ден ли?
Знам, че повечето го попропуснаха, но в този малък на пръв поглед жест се крие много- никога няма да си приоритет.
Виж целия пост
# 172
Здравейте мили дами!
Скрит текст:
От години съм читателка във форумът и до сега винаги съм откривала информация за нещата които ме интересуват. Реших да си направя най-накрая регистрация и да помоля за съвети, за положението в което изпаднах. На 28 години съм и имам дъщеря на 5, с бащата на която сме разделени още от раждането и. Гледах я с помощта на моите родители при които живях, до момента, в който не се запознах с мъж, 16 години по - възрастен от мен и в който в последствие се влюбих. Дори аз бях човекът, който направи първата крачка. Годините му изобщо не му личат, дори докато не видях личната му карта не вярвах, че е на толкова. С времето заживях при него в град който не му е роден, но има жилище там. Бяхме щастливи, излизахме, забавлявахме се, ходехме напред назад, имахме някакъв кръг от приятели, в който се чувствах добре, докато един слънчев ден той не реши да се изместим в къщата му в родният му град. Изобщо не ми се искаше, но се съгласих в крайна сметка. В началото се чувствах добре, направихме ремонт, подредихме, изчистихме. Обаче след като всичките му приятели разбраха, че се е върнал в града се започна с моят кошмар. Всяка вечер има някой вкъщи, или ние сме някъде на гости. Не можем да останем за секунда сами и на спокойствие и ей така да си лежим пред телевизора вечер. Без значение дали сме у нас или някъде, приятелите му са горе долу на неговата възраст, с други разбирания и като цяло аз цяла вечер не обелвам и дума. Започна да не се съобразява с мен, какво аз искам, дали искам нещо, дори на рожденият ми ден си покани негови приятели вкъщи, а ми беше обещал да ме води на ресторант. Опитвам се понякога да възразя, но започват караници и сърдения. Дори когато говоря по дълго с някоя приятелка по телефона ми прави забележки, без да осъзнае, че това е единственият начин, по - който аз имам контакт с хора, с които имам какво да говоря. Постепенно започнах да се затварям в себе си, не общувам с никого физически, освен с него и дъщеря ми, не излизам никъде, никъде не ми се ходи. Стоя си затворена вкъщи и се питам до кога така. Не работя, той също, което допълнително усложнява нещата може би. Колкото и да го обичам в последно време все по често си задавам въпроса да продължа ли с него, да зарежа ли всичко което изградихме до момента? Разликата във възрастта с времето ще се усеща ли още повече? Успокоявам се с факта, че има и доста сполучливи такива. Дали не може да свикне още, че има жена до себе си? Не мога да споделя с никога това което ме измъчва, затова излях душата си тук и много ще съм ви благодарна да ме посъветвате как мога да постъпя, или как вие бихте постъпили, ако бяхте в моето положение. Надявам се да сте разбрали мисълта ми. Благодаря предварително.
Пиша с уточнението, че не съм чела темата....
Какво точно сте изградили?Просто живеете заедно.
А какво "видях" аз в твоя пост:
един дрЪт инфантил, неспособен на отговорност
една заблудена жена, сгрешила в избора си на мъж.за втори път
Дали да продължиш?
Едва ли тук ще намериш отговорите...
Лично аз, от такъв мъж бих бягала като дявол от тамян.

отивам да прочета темата...
Виж целия пост
# 173
Здравейте мили дами!
Скрит текст:
От години съм читателка във форумът и до сега винаги съм откривала информация за нещата които ме интересуват. Реших да си направя най-накрая регистрация и да помоля за съвети, за положението в което изпаднах. На 28 години съм и имам дъщеря на 5, с бащата на която сме разделени още от раждането и. Гледах я с помощта на моите родители при които живях, до момента, в който не се запознах с мъж, 16 години по - възрастен от мен и в който в последствие се влюбих. Дори аз бях човекът, който направи първата крачка. Годините му изобщо не му личат, дори докато не видях личната му карта не вярвах, че е на толкова. С времето заживях при него в град който не му е роден, но има жилище там. Бяхме щастливи, излизахме, забавлявахме се, ходехме напред назад, имахме някакъв кръг от приятели, в който се чувствах добре, докато един слънчев ден той не реши да се изместим в къщата му в родният му град. Изобщо не ми се искаше, но се съгласих в крайна сметка. В началото се чувствах добре, направихме ремонт, подредихме, изчистихме. Обаче след като всичките му приятели разбраха, че се е върнал в града се започна с моят кошмар. Всяка вечер има някой вкъщи, или ние сме някъде на гости. Не можем да останем за секунда сами и на спокойствие и ей така да си лежим пред телевизора вечер. Без значение дали сме у нас или някъде, приятелите му са горе долу на неговата възраст, с други разбирания и като цяло аз цяла вечер не обелвам и дума. Започна да не се съобразява с мен, какво аз искам, дали искам нещо, дори на рожденият ми ден си покани негови приятели вкъщи, а ми беше обещал да ме води на ресторант. Опитвам се понякога да възразя, но започват караници и сърдения. Дори когато говоря по дълго с някоя приятелка по телефона ми прави забележки, без да осъзнае, че това е единственият начин, по - който аз имам контакт с хора, с които имам какво да говоря. Постепенно започнах да се затварям в себе си, не общувам с никого физически, освен с него и дъщеря ми, не излизам никъде, никъде не ми се ходи. Стоя си затворена вкъщи и се питам до кога така. Не работя, той също, което допълнително усложнява нещата може би. Колкото и да го обичам в последно време все по често си задавам въпроса да продължа ли с него, да зарежа ли всичко което изградихме до момента? Разликата във възрастта с времето ще се усеща ли още повече? Успокоявам се с факта, че има и доста сполучливи такива. Дали не може да свикне още, че има жена до себе си? Не мога да споделя с никога това което ме измъчва, затова излях душата си тук и много ще съм ви благодарна да ме посъветвате как мога да постъпя, или как вие бихте постъпили, ако бяхте в моето положение. Надявам се да сте разбрали мисълта ми. Благодаря предварително.
Пиша с уточнението, че не съм чела темата....
Какво точно сте изградили?Просто живеете заедно.
А какво "видях" аз в твоя пост:
един дрЪт инфантил, неспособен на отговорност
една заблудена жена, сгрешила в избора си на мъж.за втори път
Дали да продължиш?
Едва ли тук ще намериш отговорите...
Лично аз, от такъв мъж бих бягала като дявол от тамян.

отивам да прочета темата...

Прочети темата. Simple Smile
Виж целия пост
# 174
Анабела, браво че сте поговорили. За гостите, обаче, не е лошо да му кажеш, че искаш малко повече лично пространство и време за вас. Не е нужно да му казваш, че не са ти приятни, а че просто поатоянни гости ти идват в повече. На мен не би ми било приятно всяка вечер да имам чужди хора у дома, та дори и да са най-приятните и мили хора на света. В комбинация с малко дете, което си има някакъв режим, направо ми се струва немислимо. Но аз съм човек, който със зъби и нокти си пази личното пространство и неприкосновеността на дома. Ако ти го приемаш за нормално, това вече е друг въпрос. Но ми се струва, че си мълчиш пред приятеля ти, защото имаш страх да говориш с него на тази тема. Това не бива да е така.
Виж целия пост
# 175
Е, то и аз оставам с впечатлението, че не са в процес на изграждане на семейство (поне от описаното от авторката не се държат съвсем като такова). В комбинация с готовността ѝ да си тръгне след няколко години, ако нещата не вървят според планираното, ми изглежда и, че не смятат да влагат сериозни усилия в подобна насока.
В това обаче няма нищо лошо - невинаги хората се събират, за да са семейство в традиционния смисъл. Някои го правят, за да не са сами, за да им е по-лесно в живота, по любов, но без сериозни намерения и куп други причини.
Виж целия пост
# 176
Страх от опълчване срещу по-възрастния. Като е по-възрастен не й ли го натяква, аджеба? Аз за това не ги разбирам тия връзки с толкова разлика в годините...
Виж целия пост
# 177
Не,. просто мъжът е на своя територия. Кани си приятели, живее си както го устройва. И това има значение.
Виж целия пост
# 178
Никъде не прочетох нещо, което да говори за страх от по- възрастния, нито въобще за страх.
Напротив- казва че избухват караници заради гостите, които непрекъснато се нижат вечер.
Някои тук забравят, че това е жена на 28 с дете, справяла се сама достатъчно години.
Виж целия пост
# 179
Не мога да му споделя, че приятелите с които е израсъл не ми допадат, след като той никога не го е казвал за моите.

Това как се тълкува? Като уважение ли? Аз останах с впечатлението, че доминантния в тяхната връзка е "мъжа" й. Щом дори не го е питала за какво се местят в малкото градче, ами направо се е съгласила...

Аз на моя мъжо си му казвам кои негови приятели не ме кефят и защо. Да не би да му хрумне да ми ги води всяка вечер у нас и да стане скандал "от уважение".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия