Да продължа ли, или да се откажа?

Ами, знам ли - за мен детето ще е най-важно... Разни хора- разни нужди и идеали. Да се среща с когото си иска и да живее както си иска. Не се интересувам от нейното съществуване, ама грам. Мъчно ми е за детето, което за 5те си годинки вече е сменило 3 жилища, най-вероятно скоро пак ще се мести, а недай си Боже майка му да намери нов мъж - отново местене...

Не. Не е така. Като има малко дете ПЪРВО детето и работата и после мъжете. Има си приоритети.

Какво нещо ми виждат очите  какви остри нападения и грешни изводи. Благодаря на Афродита най вече. Измежду пъстрите коментари си направих някои заключения. Първо работя от 17 годишна. Дори след като родих на третият месец се върнах на работа. Не можах  да бъда до детето си в най милите моменти за което и до ден днешен ме боли. И защо ли, защото бащата се изплаши да бъде родител и да поема отговорности, като реши да избяга чак на другият край на света. Изпращал ми е пари от дъжд на вятър, когато се сети, че има дъщеря и до там. Не се прибира в България и дори не мога да го осъдя за издръжка. Обещах си, че искам да бъда добър пример за дъщеря си, успях да завърша образованието си. С приятелят ми сме заедно от три години. Не съм описвала всичко с подробности, защото можеше да запълня цялата първа страница. Не сме заживели заедно от раз. Не съм го представила на дъщеря ми преди да го опозная. Като съм казала, че сме се забавлявали в града не съм имала впредвид всяка вечер. И като казвам забавления нямам впредвид разни дискотеки бесни, не са в мой стил, за мен и едно ходене на кино си е един вид забавление. Относно финансовото ни положение дори и не го бях споменала, но явно има хора които главно това ги вълнува. Нито съм парадирала и не смятам да го правя, всеки с възможностите си нали така? Не сме безработи от години, й от само 4 месеца. Осъзнавам след прочетеното до тук, че може би ми липсва да съм на работа и да съм сред хора. Е сега пак не се оплаквам от липсата на такива, но явно нещо не успяваме да се спогодим. Ще се опитам да поговоря с него сериозно и ако настина ме обича трябва да ме разбере. Разликата ни наистина е голяма, но не сме първите, няма и да сме последните. Понеже и аз го обичам не искам ей така без бой да си тръгна. Ще опитам, но ако не се получи няма да се насилвам. А за дъщеря ми, разбира се че живее с нас, но не виждам смисъл да я споменавам. Той я приема като свое дете, синът му също като по малка сестра. Единсвеното, което  ми е неприятно е може би, че все не мога да я изкъпя навреме, вси трябва да изчаквам някой да си тръгне. Отчаях се, защото преди 4 месеца нищо не беше такова каквото е сега. Една такава промяна би разстроила всеки нали? И пак се извинявам за дългият пост надявам се да съм била досхатъчно ясна.

А вие поговорихте ли с мъжа си на тази тема? Споделихте ли му това, което споделихте на нас с първия си пост? А и с последващите?
Понякога човекът до вас наистина не разбира и усеща какво чувствате , нужно е да му го обясните, да поговорите. Опитайте.
Ако разговорите не проработят, чак тогава предприемайте крайни мерки.

Беше писала, че стигали до караници май при опит за разговор.
Той май си е взел младо гадже, да го командори и сега започва да я отдалечава от средата й,

И ако може темата да се заключи. Аз просто молих за съвети, а какво получих -  остри нападки и подигравателни подхвърляния от "интелигентни" съфорумки неудовлетворини от личният си живот и изливащи злобата си по форумите. Точно за това до сега не си бях правила регистрация тук и дори смятам да я изтрия. А относно моята дилема най-добре да си взема сама решението. Извинявам се ако съм обидила някого не е насочено към всички, сигурна съм че към тези за които е ще се познаят. Пожелавам ви хубав живот и да не се сблъсквате никога с моите проблеми.

Не че нещо, но тук има хора с мнооого по- сериозни проблеми. Само казвам.
Успех и на теб.

Точно от тях очаквах повече разбиране. Благодаря

Разбирам, че не получи очакваната ответна реакция, но се зачети и в по- грубите коментари и се замисли дали той не ти е повлиял на вижданията по някакъв начин.
Отстрани изглежда странно двама човека, имащи възможност да работят, да си почиват и да харчат готови пари по гости. Ако е всеки ден, се трупа. Щом работиш от 17- годишна и си си завършила образованието после с дете на ръце, значи си отговорна млада жена. Не искаш ли до себе си човек, с когото да планирате и градите, а не ден за ден с приятелчетата.
Помисли си над цялостните ви отношения и картина, и защо не се съобразява с теб, а не само над повода (гостито).

Айде, айде, и тази новодошла се омота в твърденията си и иска темата да бъде изтрита. Моля, следващата!

Пълна пързалка е темата.

Ето сега и пързалка, разпознаха се дамите от по горното ми описание. Аrrival вземи малко се научи на обноски. На една уважаваща себе си дама не и прилича такъв остър език като твоя, идея си нямаш колко е грозно отстрани. Няма значение, че това е анонимен форум. Жените сме нежни създания, разбира се с  изключения, такива като Вас. The Catcher in rye можи би и ти си права, ще премисля нещата, време имам, никой не ме притиска. Благодаря ти

Акррррррррррррррррррррррррррр.

arrival# 5421 ян. 2018, 22:23 ч.

Мъж
Мнения: 771

Е тогава извинявай, не съм разглеждала профила ти и все пак е грозно един истински мъж да напада толкова грубо жена с проблем., какъвто и да бил. Къде остана човешкото?

А ти какво очакваше? Състрадание? Разбиране? Аплодисменти? Че си се събрала с някакъв чичка на годините на баща ти, който седи и се разплува на маса и дори не те извежда за личния ти празник? Че се влачиш след него от град на град, като чувал с картофи? Няма да получиш уважение от никого, точно както и не го получаваш от партньора си. И има защо.