Да продължа ли, или да се откажа?

Ти пък къде я запрати чак ... да планира живота на детето. Че от къде на къде? Тя си иска купони, кино, излизания. Не знам защо ги е потърсила при чичо, но ... може би защото има апартамент. И къща.
Някъде да видя да сравнява живота на детето в големия и малкия град? Не. Хич и не и пука. Живее и се.
Работила е достатъчно, сама каза. Явно друг е гледал детето. Сега и се живее. И пак друг ще гледа детето.
Пък като остане след 15 години сама - какво? Пак ще удари нещо с 20 години отгоре. Отчаяни стари ергени бол.  Тъкмо и много приятели няма да го посещават, защото или ще са на оня свят или ще се движат трудно.

Преигравате с разликата във възрастта, направо е смешно. Проблемът е в различните им възприятия. За него се е супер да си е в малкия град, да не работи и всяка вечер да си кани гости за сладки приказки. За нея са важни други неща - кино, ресторанти, време вечер да са сами. Това няма общо с възрастта. И за съжаление няма разрешение. Това е като да се съберат любител на чалгата с такъв, който харесва опера. За известен период могат да се правят компромиси, дори единият да повярва, че харесва точно тази музика, но неминуемо един ден всичко излиза наяве...

Разликата във възрастта ще се проявява все повече. От личен опит говоря, като създала дете с мъж, с който имаме не малка разлика, но в обратна посока. Пък нека авторката си мисли, че всичко е наред щом го наричат "момче". Ще се събуди някой ден ама по кофти начин.

И как винаги се стига до мантрата - вие не ме разбирате, защото сте незадоволени и нещастни, дръжте си мизерния, самотен живот... Обикновено, когато на автора не му харесат отговорите. Абе, предвидим сценарий до последната буква.

С уговорката, че продължавам да се съмнявам в истинността на темата:

Разликата във възрастта е особеност на тяхната връзка, която не може да се пренебрегне. Въпреки това, на мен ми се струва, че основният проблем е фактът, че той не я зачита и уважава достатъчно като човек, с когото споделя битието си. Ясни примери за това са как е постъпил по повод рождения ѝ ден и фактът, че опитите ѝ да разговаря с него завършват със скандали.
Тя се опитва да оправдае подобно неуважително поведение и пита дали той още не бил свикнал да има жена до него, при положение, че са заедно от цели 3 години. На 40 + ако за 3 години не може да свикне с партньора до себе си, здраве му кажи.
Иначе има такива хора - каквото изчукат, после изпукат и после пак и пак.

Може би има нещо вярно в всички постове. Може би аз реагирах малко по остро на нападките ви, защото в крайна сметка никой не го е правил до сега. Дори взех да се замислям дали аз не живея с лицемерни хора, които не ми признават какво мислят по въпроса всъщност. Всички го приемат нормално - родители, приятели, но дали всъщност и те не са на вашето мнение. Колкото и да се изнервих може би и вие имате право. Трябва да седна и да премисля нещата отново и в същото време да поговоря с него, не може пък винаги да се изнервя като подхвана темата, ако ме обича би трябвало да ме разбере. Само защо някои са останали с впечатление, че не мисля за дъщеря си. Точно заради нея главно се изнервям. Примерно искам вечер да я изкъпя в 7, а не да чакам до 9 някой да си тръгне и тогава да започваме процедурите. Нали заради нея дори не се възползвах от майчинство, а предпочетох да работя за да не и липсва нищо.  Въпреки, че родителите ми емат възможността да ми помагат финансово, но мога ли да лежа на това рамо? Не съм напуснала работа завинаги, а ей така временно. Не виждам нищо лошо човек като има възможност да си почине да не го направи. А и освен освовната ми работа поемах и странични задължения, които ще започнат отново април и не смятам да ги пропускам. Разликата във възрастта не ми е основният проблем, а по скоро възрастовите различия. Може би не бях достатъчно подготвена да се сблъскам с нях. Също така не смятам да записвам дъщеря ми на училище тук. Както и да се развият нещата дойде ли този момент с него или без аз се връщам в града. Естествено, че не смятам да я размотавам напред назад и да я травмирам. Достатъчно и е, че собстеният и баща не се интересува особено от нея, а си гледа живота. Имам още около два месеца да взема правилното решение, колкота и болезнен да бъде резултатът. Може би и ме забавя именно дъщеря ми, защото тя обича приятелят ми, който в същото време компенсира по някакъв начин липсата на баща и. Всичко е толкова объркнащо, но аз вярвам, че ще има светлина в тунела. Ще прочета цялата тема отначало, може и истината да е някъде между редовете, но аз да не я виждам. HighSpeed възможно е да си права, но човек докато не се опари няма как да разбери. И все пак благодаря ви, че отделихте от ценното си време, защото знам че за някои хора то наистина е такова.

Ама как така в момента не работите за да си починете от работа? Човек си взима отпуск за да си почине, а не спира за постоянно. Когато човек не работи и не е ангажиран с друго, нещата стават зле. Много такива хора съм срещала-лентяйстват, създават си всякакви проблеми, карат се с половинките си и т.н. Човек никога не бива да се застоява и да тъпче на едно място, без значение дали има или няма финансови затруднения.

Освен това, явно и на двамата ви се живее, само че на него в малкия град с неговите приятели, а на теб - в големия град с твоите приятели. Някак не ми изглеждате много семействено настроени. Едно семейство трябва да си е самостоятелно и от време на време да има срещи с приятели, а не постоянно. Най-добре поговорете и се изяснете как се виждате вбъдеще и дали очакванията ви се припокриват.

Възрастовата разлика не е проблем, ако сте на една вълнА, но ако имате различни очаквания и виждания за живота, тогава ще бъде проблем. Същото важи и за хората на една и съща възраст.

Какво работиш, че си взимаш почивка ей така?

Аз ако реша да си почина от работа, значи оставам без покрив и прехрана за мен и детето.

А защо трябва да чакаш някой да си тръгне? Чака се 1-2-3 пъти. На н-тия път като стане ясно, че хората не се съобразяват, извиняваш се най-културно и отиваш да си оправяш детето. Аз така правя с несъобразителните личности, като в случая имам предвид най-вече мъжа ти, на когото очевидно не му е неудобно да те поставя в подобна ситуация всяка вечер.
Дадох ти съвет още в първия си пост по темата - остави го сам да им домакинства. На домакиня може да се правиш ако гостуванията са премерени в социално-приемливи рамки, където не тежат на никого. Всичко извън това е злоупотреба с теб и не си длъжна да слугинстваш на никого. Виж, ако мъжът ти не приема подобна линия на поведение и едва ли не те принуждава да си там и да прислугваш, тогава нещата са доста по-сериозни.

Значи все пак някакъв бегъл план имаш. Дала си си конкретен срок - два месеца. Това е добре. Опитай няколко пъти с разговори и ако нещата се изяснят - действаш по съответния начин. Ако не се изяснят - пак действаш ама в посока сама с детето. Просто е.

Без да се сърдите, точно заради подобни обяснения хората Ви казват, че темата е пързалка.

От всичките ми приятели, познати, дори хора, които просто съм виждал - за пръв път чувам за подобна "почивка". Ако човек е на пълен работен ден някъде, е немислимо толкова дълго отсъствие, мястото му ще бъде заето от друг човек. Ако има собствен бизнес - дори няколко седмици са достатъчни да умре един бизнес, не случайно там в повечето случаи няма делник/уикенд.

Единственият вариант човек на Вашата възраст да си "почине" така е между работите - съкращават го/напуска една работа и изчаква малко повече преди да почне да кандидатства за следващата. Но за пръв път чувам за човек, който решава да отиде с детето си в друг, по-малък град в този период. А още по-неправдоподобно ми е и партньорът по същото време да е съкратен.

Не ме вълнува финансовото или работното Ви положение, но не ми е ясно как очаквате да Ви дадем съвет при положение, че не става ясно нито как точно имате това свободно време и двамата, нито колко дълго ще продължи това, нито защо сте отишли там, нито какви планове имате по принцип за бъдещето. Тези въпроси са основата на проблема, не колко често били идвали гостите. Когато има гости, които не са ми добре дошли и ми пречат - просто си върша работата в тяхно присъствие (случвало се е 2-3 пъти с тъстовете, които като им скимне се изтърсват с 10 мин. предупреждение, че били имали работа в района и искали да си видят внучката - да си я гледат, ама аз също си имам работа и си я върша). Никой не може да ми казва в моя дом какво да правя, нито пък може да ме принуди да ида някъде. Ако се интересува - обяснявам каква работа имам, какви планове и си действам по тях. Недоумявам какъв е проблемът да го изкомуникирате или дори демонстрирате, ако е необходимо, това на партньора.

Принципно не е невъзможно човек да има гъвкав план на работа. Имам приятел, който така работи - 6 месеца бачка, 6 почива. Консултант е по нещо свързано с кибер сигурност или нещо подобно, някакво голямо светило, владее разни много редки програмни езици и бла-бла. Той обаче няма семейство. Ерген е и живее доста скромно за възможностите си и може да изкара и години без да работи с натрупаните пари. Само че ме съмнява точно това да е случаят на авторката и мъжа ѝ. По-скоро си мисля, че не са толкова отговорни, че да мислят за бъдещето, да инвестират, да спестяват...Всеки с финансовата си култура. 

Кафе с канела той не ме задължава да стоя на масата до последно и да им слугувам, а и с малко дете няма как да стане. В повечето случаи той си приготвя салатите и там каквото е решил да слага на масата, като включително си измива чиниите след това. Дразнещото е че постоянно има някой вкъщи, нямам спокойствие и личен живот. На  никого не би било приятно това положение. Може някой до дойде дори за час, но това нещо ме дразни. Всяка вечер съм под напрежение да не му звънне телефона. Може би той е мек характер и не може да отказва и поради съображения, че детето е малко ги кани вкъщи да не я мъкнем по харата. Ох, и аз не знам вече какво е. Ще говоря с него и това е. Колкото и да се сърди си мисля, че съм права в случая.
Относно работата ми, напуснах я, кой дава такъв отпуск? И като мога да се позволю да остана без такава къде е проблемът? Може би искам да предприема нова стъпка в живота си, все пак трябва да се развиваме. Та проблемът ми те е работата, а и като напусках ми казаха, че вратата им винаги ще бъде отворена за мен дори и да е в друг клон, т.е. ако не постигна целта си според мен най-лесното е да направиш крачка назад нали? А и в момента се питам да остана ли с този мъж, да се опитам ли да оправим нещата или да загърбя всичко изградено с него до момента и да започна отначало? Sigma ако наистина се вълнуваш какво съм работила мога, с какво се занимавам мога да ти споделя на лични. Не мога да разкажа целият си живот в форума.

Като започнеш да ги караш да ти помагат с детето, ще видиш как набързо ще спрат да идват
Според мен е добре да започнеш отначало. Предвид разликата в годините той едва ли ще тръгне да се променя, а щом не уважава и рождените ти дни...Явно си е свикнал така да живее като ерген. Очевидно го вълнуват различни неща, а като нямате допирни точки най-добре се разделете. Не си писала дали имаш приятели, дали се виждате с тях ?
Върни се на работа, подсигури се финансово и започни отначало. За мен такава връзка би била губене на време, но ти преценяваш.

Не искам на лични да споделяш.
Противоречиш си обаче.
Уж не си напуснала, ама си напуснала.  Ще се развиваш, но си почиваш.

По твоя въпрос. Бих се опитала Меката Мара да върна в големия град. И двамата да почнете работа. Не виждам каква е тая почивка- цял ден се гледате, а вечер се напрягаш с всекидневните гости.
Моето дете също е на пет. Ми най важно ми е. Нито мъж, нито гости ме интересуват, ако то не е ок.

Anabela, ти си се махнала от работа, за да се завреш в град, където купоните с хората не те кефят. Това е толкова нелогично, че... а в същото време и партньора ти няма работа. Мега странно двама партньори с такива сходни ситуации - спокойни за бъдещето, нищо че не работят. Понеже това и най-заможните хора не го правят.

И отделно, ако у нас има някой, аз мога да ида да си изкъпя детето и без той да ме вижда какво правя. Действай и ти така.

Просто не виждам аз голям проблем, освен приятелите на мъжа ти да не ти допадат тотално. Цялото ви преместване и безработие изглежда пързалка наистина.