Да продължа ли, или да се откажа?

Леле къде си противареча, споменала съм, че в момента не работим, почиваме си. То трябва да е логично, че сме напуснали. Кой дава такъв отпуск освен неплатен на държавна работа. Е не сме били на такава. Защо най обсъжданият проблем е това, че сме безработни. Когато работихме на пълна пара не сме парадирали с средства, а си ги събирахме  в банковата сметка. И в същото време родителите ми продадоха земя на морето и разделиха парите на мен и брат ми, които разбира се не възнамерявам да прахосвам. Е мога да си позволя да не работя 6, 7 месеца нали? Сега вече е по ясно от къде имаме доходи. А и приятелят ми си е заделял пари и преди да се запознаем. Не сме някакви прахосници всяка вечер да ядем трюфели и да пием Дон Периньон. Не смятам да бездействам цял живот. Продължавам да чета и да се интересувам от много неща. Може би сгреших, че се съгласих да се преместим тук дори и временно. Всеки понякога взима необмислени решения, в този случай аз.

Ти наистина ли не разбираш, че не е нормално да "си почивате" двамата с някакъв чичко?! Ако той работи и ти си почиваш с детето, айде, ама двама възрастни лентяи...? Ама съвсем малко ли поне не схващаш, че не сте нормална двойка, че начина по който живееш не е ок?!

Ти наистина ли не разбираш, че не е нормално да "си почивате" двамата с някакъв чичко?! Ако той работи и ти си почиваш с детето, айде, ама двама възрастни лентяи...? Ама съвсем малко ли поне не схващаш, че не сте нормална двойка, че начина по който живееш не е ок?!

Защо да не е ОК? Който може - го може.

Може би има нещо вярно в всички постове. Може би аз реагирах малко по остро на нападките ви, защото в крайна сметка никой не го е правил до сега. Дори взех да се замислям дали аз не живея с лицемерни хора, които не ми признават какво мислят по въпроса всъщност. Всички го приемат нормално - родители, приятели, но дали всъщност и те не са на вашето мнение. Колкото и да се изнервих може би и вие имате право. Трябва да седна и да премисля нещата отново и в същото време да поговоря с него, не може пък винаги да се изнервя като подхвана темата, ако ме обича би трябвало да ме разбере. Само защо някои са останали с впечатление, че не мисля за дъщеря си. Точно заради нея главно се изнервям. Примерно искам вечер да я изкъпя в 7, а не да чакам до 9 някой да си тръгне и тогава да започваме процедурите. Нали заради нея дори не се възползвах от майчинство, а предпочетох да работя за да не и липсва нищо.  Въпреки, че родителите ми емат възможността да ми помагат финансово, но мога ли да лежа на това рамо? Не съм напуснала работа завинаги, а ей така временно. Не виждам нищо лошо човек като има възможност да си почине да не го направи. А и освен освовната ми работа поемах и странични задължения, които ще започнат отново април и не смятам да ги пропускам. Разликата във възрастта не ми е основният проблем, а по скоро възрастовите различия. Може би не бях достатъчно подготвена да се сблъскам с нях. Също така не смятам да записвам дъщеря ми на училище тук. Както и да се развият нещата дойде ли този момент с него или без аз се връщам в града. Естествено, че не смятам да я размотавам напред назад и да я травмирам. Достатъчно и е, че собстеният и баща не се интересува особено от нея, а си гледа живота. Имам още около два месеца да взема правилното решение, колкота и болезнен да бъде резултатът. Може би и ме забавя именно дъщеря ми, защото тя обича приятелят ми, който в същото време компенсира по някакъв начин липсата на баща и. Всичко е толкова объркнащо, но аз вярвам, че ще има светлина в тунела. Ще прочета цялата тема отначало, може и истината да е някъде между редовете, но аз да не я виждам. HighSpeed възможно е да си права, но човек докато не се опари няма как да разбери. И все пак благодаря ви, че отделихте от ценното си време, защото знам че за някои хора то наистина е такова.