ФЕВРУАРСКОТО човече става на 1 годинка вече (Тема 2)

Имаме си нова количка и до тук с хубавото.
Цял ден реве. На ръце, ходещи, седящ и как ли не. Само се налива с вода, чак не мога да му с мога да налея шишето. Краен резултат - проби 4 ти долен зъб.

Вчера и на нас ни беше кошмарен ден, рев за всичко, за вси-чко, няма вънка, няма вътре. Навира се, естествено да пипа най-опасните работи, напр. ел.таблата във входа, които по някаква малоумна приумица не могат да се заключват, защото не са изчислили дълбочината на нишата правилно и всичко стърчи, вратичките са притворени само, но имат ключалка за разкош. А, да, и са от лакобел, вид оцветено стъкло. Пълна простотия.
Всъщност, това беше финала на предиобедния кошмар, навря се в таблата (на неговата височина е долното) и аз подивях, направо го довлачих до нашата врата, не се гордея с това, но просто вече беше мрънкал около 2 часа навън, ял пясък, бъркал в кошчета, качва се на пързалка, от която го е страх и не може да се пусне, но да стои на високото и то ми бута ръцете да не го държа... бе ей такива, изпили ми и без това не особено здравите нерви. Зъби не виждам да са пробили, може да е обикновен критичен ден.
Имах надежда днес да е по-поносимо, но не започваме добре и днес. Но съм си обещала, че ако до обяд нещата се закучат много съществено, следобеда ще си сипя едно малко и ще му пусна да гледа нещо по тв.

А аз пък правя интервално хранене, щото не мога да се гледам вече и ми остава около час от гладния интервал, ни кафе съм пила, ни съм яла, гледам като Върколака, Хищника и Пришълеца едновременно.

Еее чак пък и кафе да не пиеш... съчувствам ти, аз не мога (физически мога, но не искам) без кафе
Да си призная, аз също понякога много му се нервирам и се държа по-нервно с него, от което се чувствам ужасно. Ще си наложа да не го правя повече. Най-много истерясвам като започне да мачка и да маже по себе си храната, не толкова като е ревлив....

Понеже интервала на глад ми изтича в 10:30, а аз си пия кафето със сметана, което пък не може в интервала с неядене и затова изчаквам да изтече, последни минути.
Иначе, аз се научих без кафе, защото по време на бременността ми беше забранено каквото и да било кафе, вкл. инка и просто се научих. Но си ми е ритуал кафето, ей сега ще го почвам.

Бона, ние сме с теб!👍
Дай линк за това интервално хранене😊

И вие ли живеете със свекървата ?

Аз нищо не разбрах Не стига, че днес се сблъсках челно с ГХТ, а сега и интервали...

Леле, днес полудях. при все, че имам мъж винаги готов да помага, цялата къща е наопаки, детето криво, а аз изнервена. Ама, какво е това чудо, бе? Няма насмога, Ще рече човек, че живея в палат, а имаме три стаи на кръст. Пералня след пералня, простор след простор, манджа след каша. готвене, миене, пране, подреждане, а на всичкото отгоре ясно помня времената, в които чистех пролетно преди Великден. Е, вече само във фантазиите ми.

Не знам, днес тотално изтрещях. Още със ставането мрън, бръм, докато оправя къщата, айде обед; тръгнах да обядвам, на малката и се доспа, айде търкаляй да заспи; тъкмо си купих кафе, тя се събуди, айде занимавай; едно излизане 4 часа. Прибрахме се, яде и голям зор да работи с мен. А и служебна работа имам, мейлите валят като невидели. Едва дочаках 6 и нещо да си дойде таткото и да изчезнат пак навън. Улавям се да си мечтая за "ден за мен", ама няяяямааааа.

Какво да кажа, вчера изчистих, тази сутрин по пода има размазана био-извара ол овър, реве ми се, но само внимавам да не се подхлъзна.
И пясък... от пясъчника влачим тонове пясък, който се завира навсякъде.

За интервалното:
А какво е ГХТ?

Аз днес ще правя поход към централните градски части, ще се виждам с приятелки, но с децата, де. Дано да е приятно, а не кошмарно преживяване.

Ахааа, много интересно. Ще прочета линка, като имам време.

Аз, по принцип, си следя тялото, ако ми се яде ям, ако не - не. Ама да съм наистина гладна за храна, а не за джънк, че знаеш ли ей тази пуричка как ми се яде в момента. Забелязала съм, че огладнявам веднъж дневно за готвено и еди-два пъти за сурови плодове и зеленчуци. Това е защото не се движа достатъчно, тялото ми не хаби много енергия.

За отслабване - пържено, тестено и сладко спирам, и готово. Само че с толкова нерви сладкото сега не мога да го спра, а пържени филии обожавам, така че отслабването не знам кога ще е.

ГХТ е някаква пречистена мазнина, доколкото разбрах. Глупости на био основа

Да не е ГХИ? Гхи е краве масло, от което е премахнат млечния протеин, чрез варене и отпенване. Хубаво е. Предлага се 50:50 гхи с кокосово масло. Аз си правих веднъж домашно гхи от мандраджийско масло, ама предпочитам да си ям маслото без да го отпенвам, нямам време.

Да, ГХИ. Разбра се колко съм навътре в темата

Да повдигна темата малко, че съвсем замря...

При нас нищо ново общо взето. Катерина се учи да ходи все още. Водя я за една ръка вече и излизаме следобяд пеша на разходки около блоковете. Държи да ходи по точно определени от нея маршрути и се запъва като магаре на мост, ако искам да вървим другаде. Много иска да влиза във всеки един магазин с широко отворени врати, а на прозорците на ветеринарния кабинет, които са облепени със снимки на кучета, редовно тропа и се мъчи да влезе. Тя се очертава много контактно дете, закача се с хората, усмихва се. Днес пътувахме в ГТ и тя си хареса един млад мъж в автобуса. Усмихва му се, маха с му с ръка за здравей, е-каше му нещо. Изобщо пълна програма.

Ох, малка сладка. И моята е много отворена с непознати, но само, ако тя е активната страна. Ако нея я закачат повече, отколкото желае, почва да се сърди и да се крие.

Вчера правихме изследванията за едната година. Моноцитите и при долна норма 2 са 0.04. Много се притесних и звънях на докторката, тя бързо ме отсвири, казвайки, че нищо няма, ама аз не знам защо така. Хич не ми е в стила, а пък чак да звъня съвсем. Знаете ли нещо за тези моноцити, четох, четох, нищо не мога да разбера. Все пак това е стойност съвсем близо до нула, не знам. Останалите и показатели са в норма. Хемоглобин 135, при положение, че от две седмици не е яла месо, направо ме изуми.

Иначе, и ние сме добре, вече хвана тен, явно лесно ще чернее, което за мен е супер качество. Цялата е в дерматит, но гледам да не го забелязвам, че само се ядосвам. Не мога да установя, дали е от киселото мляко или от какво, не знам.

С големия също драми - някакви молуски или аз не знам как се казват - вирусни брадавици и кожният лекар вика "да ляга, за една минута съм ги извадил". Легна детето, без упойка, без нищо той взе да ги къса с някаква пинсета-скалпел. Живо месо ей, детето се продъни от рев и болка. После тупна йод и марля отгоре и вика вечерта да съм я сменила. Тя, разбира се, залепнала, пак болки, кръв, сълзи и сополи. Сякаш сме в Средновековието, начи. Много ме е яд, бива ли такива изтезания. И аз съм виновна, че не го заведох на лазер, ама и лекарят хич и не спомена, а аз нещо се залисах и сега ми е тъпо и гадно. Уморявам се вечно да съм нащрек.
От друга страна вирусно-алергичен конюктивит - очите му подути, червени, бодат, сърбят. Днес учителят звъннал да го прибираме по-рано. Другата седмица не знам какво ще правим. 

Оф, наоплаках се. Много ми идват всичките разправии. Уж, не съм мрънкалник, а май... Извинявам се, мерси, че ме изслушахте.

Накрая по-свежите неща - в края на месеца, живи и здрави, ще правим кръщене. Да посрещне имения си ден кръстена. Междувременно празнувахме 11 ли, 12 ли години сгодени и получих четвъртия си годежен пръстен, поради съсипия на предните три Такива домашни вълнения

Мими, дано се оправи баткото и да забрави всичко, което е преживял!
С какво мажеш малката за дерматита? Аз бях доволна от Адерма, Биодерма и Мустела.
И аз искам втори годежен пръстен, но май няма да ме огрее😜 ММ смята, че годежния пръстен си е един 😜
И ние сме всеки ден навън. Предиобедния сън го изкарва в количката.
Изобщо не дава да го държа за ръка. Иска все сам. Явно така си е свикнал, защото зимата вкъщи си го оставях да си ходи самичък и няма навик да се държи за някого, което е кофти, защото навън не мога да го пускам нявсякъде сам.
Ние днес с каката бяхме на ваксина и тя така се разстрои. Едвам я удържахме, после не мога да я успокоя. Забравило е детето 😩

С Адерма мажа и къпя, аз и от баткото имам опит в тоя дерматит. Помага, факт, обаче е много дразнещо.

Моята пълзи навсякъде, като някакво торпедо. Ама аз не искам и да я водя, щото не им се помага много с това водене, нали сами трябва да си усещат баланса. Взех да и обувам някакви обувки, само чакам да се затопли, да я пусна боса. Имам чувството, че много и пречат.

За големия, дано, да. Мисля утре да му се извиня най-сериозно за това, което му причиних и да му обясня, че в съвремието това е недопустимо.

А какво стана с мацката с упражненията на детенце? До къде стигнаха?