ФЕВРУАРСКОТО човече става на 1 годинка вече (Тема 2)

  • 63 004
  • 748
# 720
Сухари купувам на Елит и Пападополус от Била. Слагам му в попарата и по 2 в супата, ако ми се стори много редичка.
Хляб правя в хлебопекарна заради децата основно, защото ние не ядем толкова.
Той много обича средичка намазана с нещичко или печена с кашкавал.
Зъбите са ни 8 броя и други не виждам.
Обувките са на Lasocki и съм много доволна. Много са му удобни и от толкова месеци ходене не са мръднали. Сега му поръчах и едни маратонки за пролетта на Adidas от sportsdirect.
Виж целия пост
# 721
Зъбите при нас са четири отдолу и четири отгоре + част от кътник, който мернах че се е показал миналата седмица, като я гъделичках.
Обувките ни за сега са Колев и Колев по съвет на докторката, нали тепърва ще прохождаме.
Мисля ако дай боже всичко е наред в понеделник да я заведа до личната, че изоставаме с 2 ваксини.
Виж целия пост
# 722
И аз сухари слагам, защото не яде нищо течно. Хляб си яде само така, харесва му.
Зъби, също осем...
Сандали му купих някакви Понки. Хубави са. Имат гума отпред да не се бели кожата. И аз отначало се ориентирах към К&К, но не ми хареса,че ципът минава през подметките, а и имаше само един модел (той е с малко краче, 19 и даже се водеха буйки, а не обувки). А от тези Понки имаше няколко модела, за широко, за слабо краче. С две думи, доволна съм Simple Smile
Виж целия пост
# 723
Ей, писарушки, здравейте Simple Smile

Моята малка сладка прохожда все повече, от вчера се изправя сама без опора, голям смях пада. Един път през коляно, 50 пъти се опита и успя накрая, ама то си е трудоемко с тез къси крачета. Вечерта се опитваше през ръцете, навири дупето и бута с ръце, приклекнала. Изправи се, ама краката много широки, аха да ги доближи и пак в изходна позиция. Много се смях. Колко е трудно това нещо... Днес вече се изправя без проблем, удивително е колко бързо се случват нещата, когато си готов и каква сила ти дава природата за безуморни опити.

За сухара, ползвам онзи на пападопуло ли беше, един с много бройки. Него го слагам за уплътняване в супи и манджи, понякога. Иначе хляб си яде, бял, черен, препечен, всякакъв. Гледам да са корички и крайчета, че иначе голямо тесто. Държи си и си яде, или бисквити, курабии, кекс и т.н. Бона, що така с тестените? В крайна сметка зърнените храни са в основата на пирамидата, няма лошо, да са в най-голямо количество.
Между другото, само да кажа, че бях чела едно изследване за препечените тестени и картофи - съдържат някакво отровно вещество. Тестото, ако е печено, е добре до златисто или по-светло, после лошо.

За обувките - с предното дете открих Примиджи, има ги е в Бг и почти само тях ползвахме. Много здрави, леки, комфортни, гъвкави и т.н. Сега сме с някакви на КиК, но са зимни, а и тя много нали още не ходи, но ще трябва да купувам нещо. Тези, полските, аз ги ползвам и също са много добри. Абе, мисля да ида в мола и да и купя нещо - пролетно-лятно, леко и удобно. Но, по принцип, не съм фен на обувките. Малко още да се сгрее и боса.

Със зъбите също е смешка. Има 4 плюс два пробиващи - единият горе в ляво, другият долу вдясно. С нищо не мажа, с нищо не успокоявам, лигите са до петите, но, то аз не мога да разбера от какво е, а ако почна с лекарствата, до две доста лекарства ще трябва да дам. Някой спомена, че ранното никнене било свързано с ранни кариеси. При нас с големия, късно му никнаха, но на три имаше 5 кариеса. Това е ген.

Днес ходих до Александровска, да и пусна изследвания на моноцитите, но докторката на място ме разубеди. Вика "не съм чувала за проблем с ниски моноцити". Мисля да я приключвам тая тема, кво има да я ровя повече.

Пак големи обяснения. Simple Smile
Виж целия пост
# 724
Абсолютно си е до ген дали зъбите ще са здрави. Моите са калпави, на майка ми също бяха. На мм са бетон, дано и на детето са така.
Виж целия пост
# 725
Значи, зърнени храни си яде (и паста, и юфка яде, мюслита разни, и кремове с нишесте и грис също). Въпреки това, предпочитам диета базирана на зеленчуци, млечни и месо като основа, зърнени (но не основно бял хляб/бяло брашно) и плодове също достатъчно.
На всяка манджа хляб обаче не слагам, имам една комшийка тя дроби по 2 сухара и в десерта дето се вика, за мен е прекалено това и гледам да не се увличам по "сгъстяването". Лични убеждения.
Когато детето посегне към хляб или солети (а дори и към някой друг пържен картоф или нещо друго от нашите чинии), винаги го оставям да си вземе и да си опита. Нито подскачам да му забранявам, но и не го насърчавам. Например избягвам "успокояването/забавляването" със солети и бисквити, и тези барни (които ги докарват до истерия, ако не бъдат купени), което като гледам по градинки и сбирки е доста разпространен метод и, признавам, доста изкушаващ.
Виж целия пост
# 726
Ох, аз да се оплача. . Злоядко съвсем спря да яде Cry Сигурно тези пет неща,които харесва му писнаха, а нови неща отказва директно. Ще започвам да взимам скоро държавна кухня, дано от нея все нещо да хапва Cold Sweat
Виж целия пост
# 727
А я кажете, знам че има и по-печени майки тук, с повече от едно дете, как се справяте с малки агресори по детските площадки (ненавиждам площадките, но Симо вече направо си тича към тях)? Днес за първи път ми се случи такова нещо.
По-голямо момченце (на около 4-5 г), което целенасочено и грубо изблъскваше по-малките (две малки бяха) от определени съоръжения, взимаше ни топките и ги мяташе през оградата в някакъв строеж от другата страна и при добронамерена забележка (моля те, не хвърляй топките там) никакво трогване ни от майка, ни от дете. Майката всъщност раздаваше някакви команди от пейката, но той не ѝ обърна почти никакво внимание.

Много се сдухах аз (аз съм изключително смотана, трябва да призная), събрах си топките и си тръгнахме, избягвам да се разправям, защото отворя ли си устата, става неконтролируемо и грозно, затова предпочитам да мълча и като виждам, че няма реакция на нормални добронамерени забележки и молби, да си тръгнем просто.
Как се постъпва? Кое е правилното? Кофти пример за детето ли е родителят да отстъпи/се оттегли в такава ситуация? Нормално ли е родители и деца да се държат като "собственици" на площадка със свободен достъп (естествено, не знам от кого е изградена, може и от живущите в блока отсреща, но не е под ключ, няма ограда, и е на съвсем достъпно място непосредствено до общинска детска градина).
Виж целия пост
# 728
Електра, стига с това ядене, бе муци. Колкото повече го мислиш, по-зле ще става. Ял, не ял, от теб не зависи, най-много да влошиш още повече желанието с настояване. Всички деца имат периоди, в които ядат, я само хляб, я само банани (както казва сестра ми "тез банани колко деца са спасили от гладна смърт" Simple Smile), я само нещо си друго. Може и нищо, да. Ама от глад няма умрели, нито болни. Но виж, от преяждане има доста. В тренировката на големия само две деца не са затлъстели. Две от 20, и то под десетгодишна възраст.

Бона, живеем в свят, който не е цветя и рози. Другите деца ти се струват големи сега, но те са още съвсем невръстни. Твоето дете ще си учи уроците и ти ще му направиш мечешка услуга, ако се опитваш да му ги спестяваш. Ще го бутат, ще го удрят, ще му отнемат играчки и това е факт - остави го да се учи. Не може да е под капак, няма да контактува само с елит. А и в природата уцеляват най-устойчивите. Да се научиш не е лесно и става с много опит.

Децата се регулират самостоятелно много по-добре, отколкото с намеса на възрастен. Природата така го е устроила, може да прочетеш "Себичният ген" на Докинс, ако ти се чете. Много важно мое правило, което смятам, че ми свърши страхотна работа е "Искат ли ти помощ давай, не ти ли искат - не се намесвай". Много често ние вменяване нашите реакции на децата си. За нас не е редно, но за тях може да не е проблем. Това ми е един от съветите - опитвай се да оставаш равнодушна, вместо да страдаш, заради него или да се опитваш да го компенсираш.

В дългосрочен план не можеш да направиш много. Това, което си написала е добър увод да се тренираш към моментите, когато и тъгите ще са по-големи, и проблемите по-сложни, и преживяванията по-разтърсващи. Ще бъде отхвърлян, ще бъде нагрубяван, ще бъде обиждан, подтискан. Въпросът е да му дадеш лостове и умения да се справя сам. А това става, когато той поиска твоето съдействие. Не преди това и не след това. Не чрез твоето приемане за редно/нередно, за допустимо/недопустимо. Разбира се, изключвам пряка физическа заплаха и увреда.

Той също ще нагрубява, обижда, отнема играчки, бута, скубе и т.н. Това е растеж, позициониране в социума и доста дълъг житейски период. На сестра ми детето биеше всички наоколо. Повярвай не е по-лесно да отглеждаш такова дете, което отразява вътрешните си негативни преживявания в агресия към околните. И нищо да не сработва. Така, че търпение, дистанция и обучение на поискване.

И не се настройвай срещу майките. "Хората не са непременно добри, но са прекалено непостоянни, за да бъдат непрекъснато лоши". Аз какви работи си мислех за майките в нашата градинка, а сега с всички съм приятелка. Дай си време, дай си търпение и най-вече (особено за момче) дай му свободата да се бори, за да порасте силен и житейски стабилен мъж.
Виж целия пост
# 729
Е можеше да му разбие устата с едно въртящо се дървено колело, твърде рано ми се вижда за такова позициониране в социума.
Аз в моето детство не можах да се позиционирам също, бях си аутсайдер от градината до края на гимназията, така че съм с доста скромен опит.
Според мен майката не беше лоша, а уморена. Все едно, хлапето се държеше много враждебно.
А аз прецених, че е по-добре да няма “ситуация”, не съм давала оценки от сорта “дай да се махнем от тази гадна площадка с това лошо дете”, примерно, това е тъпо.
Но във всеки случай ми се вижда рано да си мери физическите сили с 4-годишните Simple Smile, той проходи оня ден.
Виж целия пост
# 730
Бона, разбирам те чудесно. Изрично споменах физическа увреда и заплаха. Идеята ми беше, че колкото по-рано се отървеш от "майка-орлица" и желанието си за закрила, толкова по-добре. Не е нужно да се съгласяваш с мен, просто си помисли. И, ако ти е възможно, може да се тренираш.

За твоя опит, точно това мислех да дописвам - детството на децата ни е чудесен повод да осмислим нашите детски травми, да видим грешките на родителите си, да се облегнем на партньорите си и да позволим на децата ни да реализират най-добрите ни гени, които така или иначе са. Ти ме разбираш, надявам се схващаш за какво говоря. Дошло ти е време да бъдеш смела и да не товариш детето си със собствените си драми и травми. Да се учиш от него, да не лепиш етикети, да не му прехвърляш собствените си тежести, да му даваш опора и да му даваш свободата да се бори и т.н. Да, звучи евфемистично, но факт, животът е дуалистичен.
 (детската психология ми е хоби)

Ето ти едно поздравче - http://www.highviewart.com/cvetno/nyakoga-kogato-mi-se-rodi-sin-2774.html
Виж целия пост
# 731
Да, разбирам чудесно. А и на мен не ми е цел да съм орлица, но мисля че желанието да си защитиш детето по принцип е заложено на всяка майка, просто трябва да се внимава с "овърпрътекшъна" (да ме цитират в правописната тема дано!).

С децата, с които общува по-често не се намесваме при дърпане за някоя играчка или ако си се "радват", но познавам и границите на майките, и реакциите на децата горе-долу, а и като са от един калибър няма какво толкова да си причинят. Да го оскубят, пощипнат или побутнат с тяхната сила или той с неговата ми се струва в реда на нещата. Или даваме алернативна играчка просто за да не циври някой на високи децибели.
С по-големите от него обаче ми се вижда непосилно за него да се справи, а самото насрещно дете определено не си дава сметка и то какво прави, че да разчитам да не го нарани.

Че аз нямам опит с решаването на конфликтни ситуации по начин различен от това да се разкарам  - факт. Разчитам на К. (мъжа ми) в бъдеще да внесе доза свежи комуникационни умения във възпитанието, защото на него това му е силата.
Но определено съществува и явлението да се "мачка", но не ми се задълбава в него сега, не мисля, че случаят беше такъв.

Междувременно у нас имаше грандиозен токов удар от гръмотевиците, с искра, направо си изкарах и без това не многото акъл. Изгърмя някакво устройство на булсатком.
Виж целия пост
# 732
Идеята ми беше, че колкото по-рано се отървеш от "майка-орлица" и желанието си за закрила, толкова по-добре.

Разбирам я Бона. Няма как да се отърве човек от желанието за закрила, но може да се стопира, за да не се залита в другата крайност.
С първото дете бях по-дзен някак си. Сега самата аз съм се променила и търпимостта ми към всякакви глупости е много занижена. В случая на Бона най-вероятно щях да говоря с майката да си дръпне малко настрани детето.
Иначе съм съгласна, че децата трябва да се оставят да водят собствените си битки, ако това не е жовотозастрашаващо.

От няколко дни водя Катерина по разни детски площадки. Тя е контактна, но забелязах, че когато се приближи до дете, което си е избрала, посяга с ръката и удря. Като за здравей. И гледа едно хитро и се усмихва. Като и кажа "Не така, погали го", вече контролира замаха и го докарва на галене.Но ако един път погали, следващият път е удар. И сега и говоря като на кучето. Като се приближим до дете и започвам да давам еднодумни команди от сорта на "леко" или "внимателно". Ето днес едно момиченце пък я бутна и се опита да я ритне, защото Кати искаше да и вземе куклата.
Запознахме се и с един страхотен сладур. Като го попитах как се казва, отговорът беше "Александър, на 4 годни съм, Козирог." Simple Smile)
Виж целия пост
# 733
Чакай, че аз тука от площадкови афекти и токови удари забравих да питам, Електра, на какво живее твоят човек, ако отказва всякаква храна, все по някое време ще огладнее, мляко ли му е НЕЩОТО?
За кухнята... може да я хареса и да прояде, може да не я хареса, това е тото. Знам, че е лесно да се каже, не го мисли, но наистина... предлагай, пък ако иска.

Скрит текст:
Спомням си, че сестра ми като беше бебе, а майка ми е разказвала и за мен самата като съм била малка, понеже аз съм била синоним на злояДОСТ (и бях до 6-7 г. възраст някъде), кухнята у нас е била ексклузивно за татко. Майка ми се шегува, че много лесно ѝ е било, аз не ям нищо, това се знае, сестра ми яде кисело мляко и всичко домашно, но кухня чат-пат, а татко... яде всичко, което никой друг не иска и така на нея не ѝ се налагало да готви. Баща ми до ден днешен като види бурканче от едновремешните пюрета (то и кухнята разсипваха в тях) изпада във възторг и умиление...
Виж целия пост
# 734
хаха, подсещаш ме за един виц - една жена отишла на лекар, защото била много дебела. лекарят я питал - като остане храна от децата дояждате ли? - да. - от мъжа ви? - да. мммм, трябва да си купите прасе. оооо, не, докторе, смески не ям. Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия