Любители на Котки - Тема 120

С коте под 6 месеца болно от панлевкопения се надявате на оздравяване?

Дам, надявахме сме и бяхме опора, ти сега какво правиш с тези си коментари?

Мая иска да каже, че шанса е бил много малък, но и докторите са и го казали е предполага. Също се е коментирало, като всички сме се надявали, разбира се. Реалността и да се говори истината не винаги е мило, но лично аз нямам нужда от насапунисани лъжи и лъжливи надежди. Знаела е, че шанса е малък но се бореше и всички я подкрепяхме. Да не се караме момичета, моля ви. 

Не си и помислях, че няма да се върне въпреки, че умирах от страх. Беше на 8м. Има и нещо друго, което аз наричам Божа работа или късмет. Хари е нямал два месеца и се е равболял от Херпес вирус. Бил е ужасно зле и въпреки това, че всички са го отписали той се е преборил. Има следи от боледувануто, но е такъв перко, че не знам как го прави.

Има един ген Х, който е много устойчив и при хората е така. Гена е различен но при 5 % при епидемии от популацията, показва издръжливост. Това са мутации, които са причината да се оцелява или вратичката, която си оставя природата. Само с насилствена смърт никой не може да се бори и това е в основата за изчезване на животински видове, като най-честата причина е човека в последните години.

Тази нощ пробвахме съветите ви за ранното будене, разбрахме се като дойде  в 5 да не издаваме признаци на живот и стоически да издържим скачането, бутането, събарянето. Така и стана, пообиколи нощните шкафове, поразбута това и онова, трака с кабелите, бута щорите и като видя, че няма ефект, дойде и легна да спи в краката ми. Всичко беше точно до момента, в който не реши, че се е наспала и към 6:30 отиде в хола да се разхожда. По едно време я чух, че започва да мляска, реших че дъвче някоя играчка, след 5 мин мляскането се засили и Ари се върна до леглото ми. Погледнах я, беше цялата в пяна, веднага скочих, събудих мъжа ми - из целия апартамент беше оставили слюнки и си пипаше с лапичка муцунката. Веднага се обадих на ветеринара, беше вече 7 часа, казах му, че не повръча, само слюноотделя, като постепенно намаляваше слюнката, но все така си пипаше мужунката с лапичка. Докторът предположи, че най-вероятно е близнала нещо, което не й е харесало и това е предизвикало реакцията. Посъветва ни да я нахраним веднага, за да смени вкуса в устата си и това реши проблема. Оказа се прав, толкова бях благодарна. Какви черни мисли ми минаха през главата, няма да ви казвам. Така и не разбрахме какво да е близнала, няма открити препарати, няма достъп до лекарства, цветята са си същите...Не знам. Утре тръгваме за 3 дни извън София и първо мислех да дам ключ на комшийката (тя също има котка) да я храни и чисти тоалетната, но след тази случка решихме да я оставим на хотел във ветеринарната клиника (предлагат опцията). Голямо диване ми е и кой знае какво може да й се случи докато е сама 3 дни, по-добре там, да знам, че ще я гледат. Екстремно събуждане си беше днес

Маца като беше бебе цял ден спеше, вечерта идваше да играе. Прителят ми започна като заспи да я закача и да играе с нея, и като дойде нощта, тя легна да спи с нас. Така се научи да спи вечер. На котките по природа им е нощен режима, затова трябва да ги научим на нашия.

Ваксинирана ли е? Ако не е, не я водете в клиника!

И аз вярвах, че Шарко ще се спаси.

Ваксинирана ли е? Ако не е, не я водете в клиника!
[/quote]

Напълно ваксинирана. Дали ще има проблем?

Нали са затова ваксините - да предпазват! Не би трябвало да има проблем. Но пък не го казвам от опит.  Просто разсъждавам. 

За Шарко се бях много обнадеждила, когато се надигна, вирна опашка, замърка. А и почти бяха минали критичните дни.  Повярвах, че е прескочил, а то ... 

Ивекс, не знам дали четеш темата, но реших все пак да пиша заради теб.

Със семейтвото ти дадохте един прекрасен дом на Топче! Изживя живота си с най-добрите човешки родители, които е можел да има! Вие го обичате и той беше част от вашето семесйтво и получи всичко, което можеше да получи едно коте! Не се обвинявай за нищо!!! Ако има някой виновен, то това са развъждачите, които си чифтосват произволно и произвеждат котета с неясен произход и куп скрити заболявания. Вие сте спасили една душичка, дарили сте я с неимоверна любов, една душичка, която при някого другиго отдава щеше да си е заминала, изхвърлена на улицата. Дали сте му любовта си, по-важно от това няма!

Минала съм през мъката ти с различни животни, невинните душички, чакат ни "при моста на дъгата"...

Надявала си се. Чудесно. И аз се надявах.

Относно опората, може би искаш да преснимам и изтипосам тук сумите, които лично аз съм превела на Intriga за лечението на Шарко???

Защото докато едни леят сълзи по форуми за надежда и въжделения, аз направих това, което беше нужно.
И смятам, че след като нещата са свършили е безсмислено да се поддържа известно чувство на вина. И да се връщаме към минало, което няма как да променим.

А ти с "надеждата" си към миналото време, какво правиш?

Коментарът ти на какво сме се надявали относно Шарко е ехиден, особено подкрепен с емотиконите.
Затова е не на място и те питах какво правиш с такъв коментар. Ти връщаш кофти емоциите.
Какво си дала за него не ме интересува, както не те интересува какво съм направила аз по темата.

Разтоварваме съботното напрежение ли?
Майя, съжалявам, сма това със сумите е много грозно, защото някой може да е искал, но да е нямал в момента пари да преведе. И да, надявал се е котето да се оправи. Не намирам за много адекватно с такъв тип коментари да се “подкрепяме” в темата. Човек понякога иска да каже, че му е мъчно и просто да получи сърчице в знак на подкрепа, а не подмятания.

Адски неприятно ми става за пореден път в тази тема от този тип коментари.