Паническо разстройство - 31

Ами не знам. В момента съм много отчаяна и уплашена и само плача и треперя.

Али силно се надявам да е само временно явление.Дано отмине.Опитай да се успокойш псохически,сега не работиш нали,като ти стане лошо полегни,почети книга и ще ти размине.От опит ти казвам,че отминава,когато бездействаш и мързелуваш,но най ефикасния начин е щом позакрепнеш малко да излезеш сред хора.При мен това определено ме отуска и не се чуствам толкова зле.Моят първи работен ден мина що годе добре.Сутринта още по път за работа ,както си вървях и ми стана странно зле,сякаш тялото ми олекна,досега не ми се е случвало подобно нещо,дори не мога да го опиша.Отмина за десетина минути,после цял ден си бях ок.Е аз още сутринта пих един атаракс превантивно,най вече за да намаля треперенето с което се будя сутрин.Но като цяло беше добре,бях се притеснила,че както напоследък постоянно съм пред припадане,ще е голяма агония,но дали от хапчето или не,бях добре.

Ali, дано е временно. Нека се изпролетее, пък духъ се вдига тогава! Прегръщам те.

Що сутрин ми е толкова отвратиелно. Цялата помия ми е в главата тогава. От там и почвам да треперя, ръцете ми изръпват. Почнах си деанксида. Ударих и един ривотрил.

Вчера един ме вбеси. Отидох за работа при него и ми казва - защо си напуснала БАН, вашите пари са давали да се изучиш, а на теб ти кеф да напуснеш. Какво да му обясня на тъпанара, че са давали пари за вишето. После сама съм си се издигала. Има хиляда причини да напуснеш, някои хич не са хубави. Ич не му ща работата. И за какво за двете срещи с него трябваше да получавам ПА, цял ден да не мога да се успокоя, Само за това ме е яд.

Али , как си днес ?От както написа ,че ти е много зле ,те мисля.Мъчно ми стана.
Пиши когато имаш възможност.

Защо не прочетеш някоя вдъхновяваща книга? Аз преди седмица си купих "Как работи щастието" на Андрю Матюс. Показва как човек сам се самосаботира да бъде щастлив с погрешни модели на мислене и дава ценни съвети за промяна. Лекарствата са патерицата, която ти помага, но не трябва да се разчита само на химия. Човек трябва да промени мисленето си и отношението към живота.

http://www.highviewart.com/cvetno/dzhordan-pitarsan-pravila-za-zhivota-9693.html

Тук пише за тази книга, която слушам в момента. Има много добри обяснения. Не съм я свършила още, но ми харесва! Ако можете да я намерите на български, прочетете я!

И на мен сутрин ми е отвратително. Не мога да стана, само ми се спи, криво ми е.... айде вече да се стопля

Али,Дарко как сте хора?И аз сутрин съм ужас,треперя ужасно и тялото ми сякаш е от пластелин,нужни са ми поне 30-40мин.за да мога да пия едно ,две кафета и да вляза в кондикция за каквото и да е.Ако не пия едно кафе хич не мога да изляза,треперенето е ужасно.Знам ,че кафето разтреперва и не е полезно за невротици,но мен сутрин ме закрепва първото,е естествено,като прекаля се получава обратна реация,но в разумна граница ,особено сутрин ми помага .

Днес отидох да ми сложат една инжекция хлорпромазин, поне 2 дни да се почувствам добре. Нямам идея как ще я карам. Но тези мои състояния са от ноември. Вече се измъчих ужасно.

Здравейте и от мен, и при мен сутрин е най коварно но сега не стига че се боря със всичко останало ами се боря и с последствията от Ривотрила 3 месеца се гърча в невероятно гадни кризи всеки ден, сега съм само на Ципралекс пия го три месеца но стабилизирам ли се почвам да го намалям и спирам и приключвам с хапчетата надявам се. От всичките години опит с какви ли не лекарства хора мога да ви кажа се вкарах в по голяма беля. Пих ривотрила 4 години да помагаше ми но станах зависим отказах го но сега си е... майката. Понеже ривотрил е миорелаксант и отпуска мускулите и напрежението е добре но да е само етапно а не постоянно както на мен всички лекари ми казваха да си го пия. Сега цялата ми мускулатура е свикнала да е под упоиката на това хапче сега като съм без него направо ме къртят спазми по цялото тяло защото сега е в нормална форма но тялото и мускулите не са свикнали така а да са дрогирани и отпуснати и сега без него е кошмар стана 3 месеца, раздвижвам се като старец със ревматизъм да не говорим за болката която вечер не ме оставяше да спя, така че хора опитвайте без хапчета, хапчетата не помагат те са патерица временна, почнах всички тези лекарства заради главоболие сега не само че си имам главоболие ами и всичко останало тоест от главоболието плюс милион симптоми а след спирането на ривотрил 3 месеца немога да си вкарам тялото в ред да не говоря за адът през които минах и минавам все още. Съвет от мен към всички внимавайте с ривотрил, ксанакс, диазепам, лексотан, лоразепам, клоназепам, и всичко завършващо на ПАМ. Лекарите им е много удобно да ви натъпчат с хапове Успокоителни и АД но не са тези които после носят последсвията а сме ние. Защото аз съм ходил на лекари в цяла Европа в Белгия, Германия, Италия и то в спец. клиники също и цяла България лечението е едно и също и накрая не само че не съм излекуван ами не съм и добре и нося пораженията от техните медикаменти. Внимавайте и давайте каквото можете от себе си в борбата и не залягайте на "аз пия хапчета ще се оправя" това е огромна грешка, всичко изписано от мен е личен опит неща през които минах и минавам! Поздрави

Дончев абселютно съм съгласна с теб.Това с хапчетата е нож с две остриета,и е опасно игра.Не само ти,а много хора включително и аз се чустваме ок,от успокойтелните,но кой каквото ще да ми казва те са си дрога и с тях човек трябва много,ама много да внимава.Без да се усетиш се закачаш,дори и да не водят до физическа зависимост,водят до психическа,която хич не е малка беля.Като добавим и това,че те подтискат симптомите,не лекуват става ясно,че щом ги спреш тръгваш от там дето си бил преди да ги почнеш.Общо взето супер е,че ги има,но трябва да се ползват възможно най кратко,докъто се настройш психически да започнеш да се справяш сам.За АД нищо не мога да кажа,но като ви чета се отчайвам,просто при малък процент помагат,а при останалите объркват нещата още повече.Пфф определено голям страх имам от тези лекарства,дори безубидния уж деаксанит не ми се струва толкова безобиден.

Renatta нищо безобидно няма при тоя вид хапчета те минават през мозъчната бариера, антидепресантите и успокоителните и флуанксола и деанксита всичко, тоест се бъркат в най сложната структура на тялото и това е мозъка.След спирането на ривотрил 11 дни не спях нито денем нито нощем болката в тялото в мускулите които не го е минал си няма на идея гърчил съм се като червей треска,диария, често уриниране, тресене, хипервентилиране, главоболие, изтръпване, имаше периоди в които чувах си гласа двойно в главата или пък не чувствах че ръцете ми са част от тялото буквално бях в друго измерение, психически мислех че или това е края или трябва да се самоубивам защото няма как да спра не нервността от която всички се оплакваме а болката, болка в цялото тяло, повръщане спрях да се храня свалих 12 килограма, едва отивах до тоалетната. Психически трябваше да реша или почвам да го пия Ривотрила пак и се оправям или се оправям без него но виждах че битката ще е жестока и дълга. И от болка не издържах неможех а си бях купил 12 опаковки от Италия и ми бяха в нощното шкафче и си виках само едно и ще спре всичко не е нужно да се мъчиш после си виках не ако сега не никога няма да успея ревах,виках, гърчех се но не посягах а се бях запасил за месеци напред, така я докарах 3 месеца и още имам последствия и се мъча. А мнението ми за АД ли? Както ти се изказа много точно на много малко помагат а на останалите носят само още повече симптоми никога не съм им вярвал защото съм ги пил различни видове по много време и резултат никакъв, докато успокоителните грешка нямат действат светкавично казваш аха сега съм ОК и като мине действието ооо не ми се търпи да ми е зле пак пиеш и си готов след време закачен на въдичката. Аз едва се преборих първо със психическата зависимост,да знаеш че шкафа имаш 12 опаковки и всичко спира на момента или да не ги пипаш и да се гърчиш, това докато преодолея просто....с една дума наркоман! Просто нека всички които прочетат някога тези постове да Внимават изключително много, защото нито един доктор няма да ви каже какво следва след това!

Дончев изхвърляй тези опаковки ривотрил,не ти трябва това в къщи.Това,че ставаш наркоман си е вярно и хуч не го пипай,че пипнеш ли го се връщаш отначало.Ти си развил зависимост към негио вече и то е опасно за теб.Не тествай волята си,като го държиш в къщи,защото сега търпиш,но утре не се знае изнерви те някой,почустваш се зле и хоп решаваш едно вълшебно хапче от шкафа.Аз съдя и по себе си щом ми е нервно тревожно веднага се сещам за атаракса,което си е бягство от действителноста донякъде.Затова посягам към него само в краен случай и то когато ми е много зле физически,а напрежението и тревоготе гледам да си ги търпя,защото тях си ги има и при здравите хора и те си ги търпят.Общо взето гледам да не се отклонявам много от реалноста и да не подтискам чак пък всички негативните усещания.

Renatta съгласен съм с теб, а между другото атаракса за мен е като бонбонка бях пил от него уж да ме отпусне когато съм в транс ама то нищо тоест съм на друго ниво. И когато бях в клиниката в Италия и там се гърчих и се молех на доктора да ми даде нещо за болката каквото и да е не ми пукаше само да не боли той ми отговори така. На теб са ти давали какви ли не силни нарече ги дроги не успокоителни че аз няма какво да ти дам за да те отпусне освен същите или по силни, или ще го издържиш или се връщаш на тях, избора е твой. Просто каза искам но няма как да ти помогна, физически по изследвания си здрав, и тогава си казах леле докъде я докарах! И най-важното докарах я дотам, защото следвах съветите и рецептите на докторите и им вярвах!

Дончев знам,че атаракса е нищожно безобиде,уж говодят и лекарство което не води до зависимост,ноо всичко с зависимостта тръгва първо от главата.Говоря за онзи навик ,който изграждаме да ни е по лесно ,в началото е от нужда защото сме с ПР,но неусетно и не съзнателно започваме да го ползваме и за стресови и напрегнати ситуации ,който нямат общо с ПР и по този начин отвикваме да се справяме и с обикновени житейски ситуации ,и все имаме нужда от лекарството.В последвствие губим реална представа,кой страх,тревога и болка са от ПР и кой са си част от живота и накрая просто и ние и тялото си свикваме с дадено лекарство .Аз поне така виждам нещата.Една приятелка пие лексотан за ПР.Ок ама случи и се веднъж да не може да заспи хоп лексотан,отива на интервю за работа хоп лексотан.Напрегнато и е лексотан,и общо взето когато нещо не е както и се иска все лексотан.Доста хора така ги ползват хапчетата,и забравят,че и когато не сме имали ПР пак сме се притеснявали,страхували и тревожели понякога,и сме имали и без сънни нощи.Та това ми е мисълта,да си ги пием когато няма как ,но да не се прекалява,защото тези зависимости са си сериозни .