ОКТОМВРИЙСКИ МАМИ 2018

  • 55 299
  • 717
# 240
Момичета, тези от вас, които пият Биозин мама - лекар ли ви го предписа или си го купихте сами от аптеката?

Съгласуван ми е и от двете лекарки при които бях  Blush като цяло препоръчаха прием само на него, заедно с фолиевата киселина и витамин Ц. Други пренатални витамини можем да включим  евентуално след изследванията в зависимост от резултатите.  Peace

Иначе и аз все съм си тъй безсимптомна. Днес ми е малко лошо, ако това се брои  Laughing Стремя се да не го мисля и да не вторачвам в симптоми или липсата им - на никого няма да е полезно, ако се филмирам излишно  Blush
Виж целия пост
# 241
Благодаря за отговорите за Биозина ☺ След седмица ще съм в България и ще се консултирам и аз, та поне малко да съм спокойна през зимния период.
Относно симптомите- явно всички сме на един хал 😂 Сега малко съм се психирала, че не ми се спи толкова много, вече не ходя през половин час до WC, a мога да изкарам 2 часа да кажем. Почна да ми се гади, ама вечер вместо сутрин и не огладнявам бързо.
До края на 12-13 седмица може и в психиатрия да вляза 😳
Виж целия пост
# 242
Благодаря за отговорите за Биозина ☺ След седмица ще съм в България и ще се консултирам и аз, та поне малко да съм спокойна през зимния период.
Относно симптомите- явно всички сме на един хал 😂 Сега малко съм се психирала, че не ми се спи толкова много, вече не ходя през половин час до WC, a мога да изкарам 2 часа да кажем. Почна да ми се гади, ама вечер вместо сутрин и не огладнявам бързо.
До края на 12-13 седмица може и в психиатрия да вляза 😳

Няма да се плашиш....няма да си сама в психиатрията Stuck Out Tongue Winking Eye Joy
Виж целия пост
# 243
Лола, същото е и при мен и като си гледам записките от предната бременност е било така - дни със симптоми, дни без, болезнени и неболезнени гърди.
Виж целия пост
# 244
Ние пък снощи ходихме на бълграска кръчма да празнуваме рождения ден на моя мъж. Не съм пила нищо оствен айрян, обаче се разтанцувах... Grinning Днес сигурно 100 пъти забравих, че съм бременна даже като говорихме за снощи с една приятелка и аз, седя и се замислих “абе аз що не пих...“ в следващата секунда ми светна защо, ама... супер много забравям днес. Никакви симптоми, никакви болки, даже моето ходене до WC също намаля... Обаче нещо нямам настроение за притеснения. Хич не ми е притеснено. Сега в сряда ми предстои среща с акушерката, и сражение вероятно - ще се опитвам да си преместя скана от 16та, за 12-13г.с.... Стискайте ми палци първо да стигна до там, второ тази да се съгласи. И после Големия 16ти....
Виж целия пост
# 245
😂😂😂
Пумпалче, развеселих се с теб! От сърце ти желая да имаш успех с преговорите и на 16 вече да чуеш ❤! Моят следващ преглед също е за 26.02, когато ще бъда в близо девета седмица, но ще преговаряме да ме видят на 16. На 17.02 летя и не мога да тръгна без да се успокоя, че всичко е наред. Освен това предстои съобщаване на родителите и трябва да съм спокойна и надявам се щастлива!
Стискам палци
Виж целия пост
# 246
Sweetvit-благодаря, че сподели. Аз колкото и пъти да съм опитала да прочета нещо положително, толкова пъти съм намирала само ужасии. Пумпалче, Алекса успех с преговорите, дано да зарадвате още повече себе си и най-близките си хора. Аз бях от нетърпеливите, казахме на родителите ни след 107те уринни теста и резултата от кръвния. За да съобщим на моите реших да взема едни мънички патета от джъмбо гумени, розово и синьо. Голямо чудене падна от страна на родителите ми, а мъжът ми стоеше до мен и си умираше от смях Grinning
Виж целия пост
# 247
Привет и от мен!
Записвам се със свито сърце, но много надежда.
Моята история е малко... Накратко:
Бях пациентка на д-р Шефкетова, а след напускането й на Надежда се прехвърлих към д-р Персенска. Спряхме се преди предстоящо инвитро (категорично единствена опция за зачеване), защото спрях да мога да ходя. Имам предвид... ходех, но изключително трудно. Ръцете ми също мине-не-мине и блокираха, не можех да ги вдигна... Като кукла станах. Месеци не успяха да разберат какво ми е. Минах през няколко ЯМР, електромиографии с най-разни електроди, кръвни изследвания... направиха ме на решето.
Мисля, че с повечето образни диагностици, невролози и ревматолози вече си говорим на един език.
Отделно от това се подложих на акупунктура, боуен терапия, кинезитерапия, електро стимулация, физиотерапия, не мога да се сетя какво още, но сигурно и друго е имало във времето; в общи линии ин-ян-дзен-балансирах се и нищо!
Започнах да ходя на психолог, защото едно от предположенията беше, че всичко е на основата на нервен срив, понеже започна рязко, изключително рязко; ей, така, за едно "добро утро" през септември, което не бих могла да забравя. Пък и дори да не е това първопричината, в един момент определено усетих нужда, тъй като... Ами, имах усещането, че съм в кошмар, всеки път, когато някой трябва да ми помогне, за да си обуя чорапите или да стана от стол, примерно. Т.е. един порочен кръг - психиката води до сковаване, сковаването ме срива психически, и пак наново. Естествено, както често се шегувам, колко си луд разбираш, когато попаднеш на добър специалист и ти открие още 18732893827 проблема, за чието съществуване дори не си подозирал.
Да не се увличам повече, идвам до момента на невъзможното от медицинска гледна точка зачеване, преди около месец и малко.
Нещата започнаха да се променят бавно и постепенно, без видима причина; без допълнителни лекарства; без нови процедури. И тогава се сетих, че откакто си открих физиотерапевта, веднъж не ми се е случило да отида при него в цикъл, а ходя повече от месец. Дори не ми е минала през ум мисълта за бебе в последните няколко месеца, защото... аз себе си едвам нося, камо ли още един човек. Нестабилна история; особено около нова година нещата бяха толкова зле, че спрях да излизам сама от вкъщи; падах си като круша. И лошото е, че като падна не мога да стана, трябва някой да ме вдигне до положение да стъпя на изправени крака (един от моментите, в които високо оценяваш факта, че си с размер на 15 годишна).
Миналата седмица трябваше да ме хоспитализират във ВМА, да направят финален опит за поставяне на някоя позната на човечеството и традиционната медицина диагноза. Отказаха естествено с оглед на ситуацията и с усмивка ми казаха, че очакват още положителни промени. Бях приготвила един пакет документи за Турция... Очеизвадно без смисъл да ги изпращам към днешна дата...
И така, миналата седмица, единствената ми мисъл беше... Дано всичко бъде наред до октомври и дано мога да си вдигна ръцете, за да гушкам това вълшебство...

На никой нищо не сме казвали естествено.
Страх ме и от реакциите/притесненията на най-близките; най-вече от тази на майка ми, която започна да отсъства доста често от работа, за да ми помага вкъщи и с детето (имаме си още две, по-малкото на 7; по-голямото на 15, за мен - доведено, колкото и да ми е грозна тази дума, я споменавам само и единствено с оглед на ситуацията и темата).

Днес ми предстои първи преглед с д-р Ослеков. Притеснявам се за всичко. От това дали и какво ще се види, до това как и дали са повлияли кортизоните, с които се блъскам.

Аз, нерелигиозната, и уж здраво стъпила на земята, си мисля днес, Господ със сигурност знае кога - какво да ни изпрати...

Олях се доста...
За финал на всички ни да пожелая, темата да бъде изпълнена с чудеса!
Виж целия пост
# 248

Силвѝ - пожелавам ти хубав финал, много здраве и дано нещата за теб се оправят във всеки един аспект.
Аз на свой ред напускам темата, толкова скорострелно, колкото и влязох и тук, пожелавам ви едни прекрасни септемврийско - октомврийски бебета, здрави, розобузи и с много късмет в живота. На вас мили дами, изпращам много усмивки, спокойствие и положителна емоция. Бременността не е повод да се паникьосвате, а да се радвате и да знаете от мен да бъдете много, ама много красиви!
Виж целия пост
# 249
Силви, добре дошла Hug
Стискам палци всичко да е наред и това твое чудо да внесе много положителни емоции за напред. Blush
Виж целия пост
# 250
Силви, много, много стиснати палци и от мен! Всичко се случва с причина.
Виж целия пост
# 251
EMAEBG, дано следващият път е до финал!!! Най-искрено ти го желая Hug

Силви, добре дошла! Много късмет от мен и след 8-9 месеца да гушкаш здраво бебче!!
Аз сега малко да помрънкам.... от два дена ми е много лошо! По цял ден ми се гади, ама не ми се отдава и си стоя така. Успокоявам се, че явно всичко се развива добре Joy Към следобед ми просветва и мъжът ми после се шегува че ми било лошо, защото го нямало Joy Joy
Вие как сте момичета? Как се справяте с гаденето?
Виж целия пост
# 252
AMAEBG извинявай, изобщо не те отразих.

Съжалявам за развоя на събитията. Почивай и се грижи за себе си, както казах и на Силви (и на себе си всеки ден) - всичко се случва с причина.
Виж целия пост
# 253
Тайно ви следях от няколко дни, но днес се престраших да се включа. Двете чертички видях на 09.02, в сряда съм на първи преглед и се моля всичко да е наред. Симптоми имам само леки болки от време на време като при ПМС, липса на апетит и на моменти леко гадене, но бързо отшумява.
Иначе бебето е много чакано /две години/, на 27 години съм и това ми е първа бременност.

Стискам палци за всички за хубави новини на предстоящите прегледи Flowers Four Leaf Clover
Виж целия пост
# 254
LOfYou, добре дошла! Настанявай се удобно и до край сред нас Simple Smile

AMAEBG ако няма други желаещи, аз съм готова да поема Фейсбук групата. Малко със суеверие след ситуацията с теб, ама не мога да се давам на такива мисли.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия