Взаимопомощ

  • 55 571
  • 327
# 195
Dol_phine,изобщо не трябва да ти минава през акъла,че имаш някаква вина,не хората са казали,колко повече го пазиш,толко повече не го опазваш и явно са били прави,всички сме се пазили като луди и ...просто лош късмет. Ти ако знаеш какви деца съм виждала на снега,голи,боди и посиняли от студ и даже няма да ги чуеш да кипват,а една приятелка нейната я гледа като очите си и като отвори да проветри малката почва веднага да киха.Та просто сме имали този отвратителен късмет,но другия път нещата ще завършат по-Добре.
Didche_ , недей да го мислиш,не можеш да промениш миналото,но и аз съм мислила,че може би така е трябвало,то имаше едно с пеперуден ефект,Та последиците не ги знаеш,по-Добре да си мислиш,че така е трябвало и може би децата ни са спасили света.     
Виж целия пост
# 196
На входа на църквата в нашия квартал по Великден имаше 3 циганчета, които просеха. Седнали на каменния под, на течение, супер тъжни (личи си че някой ги е натирил там) и като ги гледах си мислих - защо тия деца трябва да имат това ужасно детство, толкова тъжно, а в същото време нашите деца дори нямаха право на детство... Не знам къде е истината.
Виж целия пост
# 197
Дано получим някой ден отговори,но по-важно да получим своя дар от Бога.Само тази мисъл ме крепи идва май месец и започвам да се паникьосвам от време на време,ама ще успея някак си.Поне при раждането не сме имали ние усложнения,че толко други неща можеше да стават,направо ми настръхва косата и точно от това ме е страх да не  стане,в ръцете на господ сме и да ни пази от него зависи живота ни от тук нататък.
Виж целия пост
# 198
Така е мили момичета. Всички написахте много верни неща. Виждате ли как постепенно започваме да променяме своето мислене? Честно казано много ми помогнаха разговорите с вас.
Виж целия пост
# 199
На мен също и ви благодаря за помощта,винаги ще имаме по някой труден момент и се радвам,че ви открих,би било хубаво да се бяха срещнали съдбите ни по друг повод,но...та сега знам,че ако нещо ме тревожи имам с кой да го споделя и да ме разбере.Понякога непознат би ти помогнал много повече и от най-близките ти,които в нашето време за жалост са кът.
Виж целия пост
# 200
И аз се чувствам така Simple Smile Сякаш преди да започна да споделям с вас бях потънала в дупка, от която не виждах измъкване. Сега все по-често си визуализирам бъдещото бебе, даже цели 2 Simple Smile и нямам търпение пак да съм бременна и да гушкам бебета след това, естествено! Все по-лесно ми е да говоря за това и в ежедневието си, по-позитивна съм. Благодаря за подкрепата!
Виж целия пост
# 201
Да, dol_phine и аз се чувствам така. Дори искам да споделя още нещо. Бях на едно обучение миналата седмица. Едно момиче ме попита дали имам деца и аз казах не. Така ми се сви сърцето, че казах не. След това се поправих и обясних, че съм била бременна, но сме загубили своето дете. Може би преди и ако не ви бях срещнала, ако не бях се отпуснала така да си споделя всичко, което мисля едва ли щях да имам сили да си поправя отговора. Настина е жалко, че се запознаваме при такива обстоятелства, но съм ви много благодарна.
Виж целия пост
# 202
Аз на моменти се чувствам странно, че възприемам втората загуба, като загуба на бебе, а първата някак я разглеждам много медицински без да влагам особенно чувство. И днес се замислих, че не съм права. И в двата случая съм загубила дете. Това, че втория път го усещах в мен и знаех какво е не е причина да умаловажавам първото загубено. Чак се почувствах гузно, че скърбя само за второто...
Виж целия пост
# 203
Аз на моменти се чувствам странно, че възприемам втората загуба, като загуба на бебе, а първата някак я разглеждам много медицински без да влагам особенно чувство. И днес се замислих, че не съм права. И в двата случая съм загубила дете. Това, че втория път го усещах в мен и знаех какво е не е причина да умаловажавам първото загубено. Чак се почувствах гузно, че скърбя само за второто...

Polqrna zvezda - Според мен след първата загуба и всичко което си изпитала тогава пак си го усещала като загуба. Може би съзнанието ти е избрало да го разглеждаш много медицински, за да се съхраниш повече. Не знам дали е така, но може да е причина, която не осъзнаваш. в никакъв случай според мен не трябва да се чувстваш гузно за това. Тогава може би ти е било  по - лесно да възприемеш така нещата и да намалиш болката, но искрено се съмнявам да не си страдала. Знаете, че всеки страда по различен начин. Сега вече си променена, по - ранима за някой неща и по - устойчива на други. Така мисля аз /дори не знам дали се изразих правилно и ще ме разберете/.
Виж целия пост
# 204
Polqrna zvezda ,може би шокът е бил толкова голям,че мозъка ти изобщо не го е регистрирал като нещо,което се е случило и е търсил начин да избегне реалността като мислиш за евентуални проблеми и заболявания.Аз като родих бях изтощена от болката и заспивах права,като родих осъзнах,че всичко е свършило и това беше края не легнах да спя 3 дни и като се прибрах заспах за 2 часа и се събудих в шок.На моменти все още не съм сигурна какво е станало и мисля,че така е по-Добре, защото като го осъзная изпадам в страшно дупка.Та може би мозъка ти се е опитал да ти помогне. Мисля,че и didche_ имаше това предвид,ама аз нали съм мара подробна и да разясня,на дълго и широко.
П.п другия месец,ако сме събрали пари повечко ще ходим да си правим изследванията и много ме е страх да няма някакъв проблем,ако има дано поне е поправимо и все пак дано всичко е наред стискайки палци,защото искам вече да почваме с опитите.
Виж целия пост
# 205
Благодаря ти borislavabgmamma и аз това имах предвид, но някак си не можах да се изразя. Стискаме палци всичко да е наред и чакаме добри новини. Мисля, че няма да се стига до това
Цитат
да няма някакъв проблем,ако има дано поне е поправимо
. Трябва да сме много позитивни. Стискам палци и чакам хубави новини. Simple SmileHug
Виж целия пост
# 206
Дай боже с всички ни другия път нещата да са наред.didche_ ти направи ли вече твоите изследвания или и ти като мен отлагаш за последния момент.Права си,трябва ни повече позитивизъм,че тъмните мисли се отразяват зле на цялата ни психика.И аз имам много хаотична мисъл все не намирам думи и оставам неразбрана или ме разбират напълно грешно,днес обаче се чувствам малко по-концентрирана. И чакаме и dol_phine да ни зарадва вече с щастлива новина дано стигнеш до 2-те черти без чакане и след 9 месеца се прибереш от болницата с бебенце в ръцете,а защо не и 2.
Виж целия пост
# 207
Ами аз ходих на преглед. Де факто направихме микробиология с цитонамазка. Втора група съм и сега правим едно профилактично лечение на бяло течение. Снощи сложих първото хапче - ще ги ползвам 10 дни. Доктора каза, че може да пуснем изследване за токсоплазмоза, но не сме го пуснали още. Според него няма нужда от друго изследване. Като цяло мисля да ида и да още един доктор за мнение, но мисля да мина лечението от 10 дни и тогава да ида.
Виж целия пост
# 208
Не се притеснявайте за изследванията - повечето неща се коригират с определена терапия успешно. Дано не се налага, но дори да има нещо да е поправимо. Аз съм и на вливки и на л-тироксин и на инжекции фраксипарин и инжекции Б12 и на аспирин и още и още , но това не е страшно . Казвам го защото аз като разбрах колко лекарства ме чакат   се стресираха, но като ги почнах осъзнах, че нищо от тях не е страшно.
Нямам търпение някоя да се похвали с хубава новина - малко да ни подсили надеждата! Simple Smile
Виж целия пост
# 209
Права си Polqrna zvezda. Всичко ще изтърпим само и само да сме щастливи и с пълни ръце.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия