Останалата част от първия ми пост беше провокирана от последвали коментари в духа: " Ужас, аз моето не го осравям, хем е на 8" и "Въх, ами ако беше си сцепило веждата, а?"...
), докато той обикаля, но пак чувам какво става и мога веднага да изляза.
Живеем в чужбина, детето си го гледаме сами, с бабите се чуваме по скайп. Като ме пита свекървата "Спи ли вечер", "Играе ли сам" и отговорът е НЕ, все е защото "Е вие така сте си го научили". Последно се чуваме и той нещо песен ли пя, колко е голям ли показва - "Аууу, баба и дядо ли те научиха?" - моите родители бяха тук за НГ. Начи за родителските "провали" (аз не броя за провал, че го кърмех до скоро и през нощта") сме виновни ние, но успехите трябва да са заслуга на някой друг много ясно.
Е за спането не бих отказала да заспива вече сам, но първокласници да приспиват не познавам, ще му дойде времето и на това.

Обаче и те, и моите родители на моменти се държат така, сякаш случайно сме го отгледали това дете до почти година и половина, а не се грижим съвсем сами за него. Знам, че не го правят от лошо, даже напротив, но не ме дразни по-малко. За всякакви други неща всъщност бих казала, че нямам никакъв проблем да пускам покрай ушите си и чудно да се разбираме, но за детето явно съм по-.. чувствителна. Сигурно това значи, че нямам сериозни проблеми и затова се втелясвам за такива глупости
Всички са чували за тях, но никой не ги е виждал. Така поне се успокояваме с една приятелка, на която се е паднал като моя звяр модел двурог, демек дяволче
Снощи го гледах как спи завит, подал си краката изпод одеалото и ми стана така мило, кога беше бебе, кога стана вече момченце, времето адски бързо лети и колкото и да съм го гушкала, все малко ми се вижда. И на бабите и дядовците им липсва това със сигурност, но не е начинът да го покажат, обявявайки нас за неопитни и непохватни. Препоръчани теми