Как е най-правилно?

Ами,не...Би наливала в собствено жилище,а не в неговото.
10 години плащане на ремонти,мебелировка и техника + ред други дребни неща са добро начало за собствено жилище,не мислиш ли?
Да не говорим за пропиляното време...

Не е нужно да са наеми, можеше да са ипотечни вноски.

Именно.Но тези пари са отишли за неговото жилище.
За това след раздялата и жената би трябвало да има дял от семейното жилище

Много зависи от точната конфигурация.
Ако жилището е на свекървата, примерно, от една страна тя губи наеми, съгласявайки се сина й и жена му да живеят там, от друга да губи и дял от имота, защото снахата е живяла там Х години... някакси не е хубаво.

Човек, ако иска да гради с някого семейство, ще си градят двамата. Това е за мен. Независимо дали има наследствдно жилище. Иначе става прецаквация за другия. Искам да си живея в моето жилище, което после ще си остане за мен, ама ако може и ремонт да му направиш и да го стопанисваш.

За мен също е неадекватно това в казуса на авторката и само наивен и много добър човек, съдещ по себе си, може да се върже на "аз го купувам за нас това жилище, за да живеем като семейство"
Купуваш го от общия ви бюджет, но бързаш да е преди брака, за да е само на твое име.

От друга страна, познавам немалко жени, които живеят в наследствено жилище на съпруга си, влагали са десетки години и децата им вече са отгледани и отраснали по университети и някои са се заженили. Честно казано, завиждам им на преценката. Явно е добра, за да се навият на такова нещо. Аз нямам 100% доверие на своята и не бих.

Така е,да,монетата си има 2 страни.
За това за мен е редно на напускащия да се изплати някаква минимална сума(процент някакъв от стойността на жилището),с която да може да стартира нов живот и ново жилище,защото на практика е давал/а всичките си пари през годините за чуждо такова.От което накрая е изгонен/а(грубо казано).

Защо не и вноски за мое жилище вместо да влагам пари, усилия и време на чуждо, нали ?
Болезнено за някои да го проумеят, но това е положението - жената не е длъжна изобщо да влага в чуждо жилище.

Зависи. Нямаше разговор за големи ремонти и техника - момиче говорише за обзавеждане (колко там на един апартамент?) и за посуда

Дори ще плащаш наеми докато събереш първа вноска. А за пропиляното време - никога не знаеш, пенсионираш ли с някой

Всеки партнер трябва да отдаде от себе си, да получа нещо отсреща. Същото - мъж не трябва да каня жена да живея заедно на негов терен.

Да не говорим,че ако раздялата е настъпила на възраст след 50 години,едва ли тепърва би получил ипотечен кредит със срок на изплащане 30 години за ново жилище.
Така че напускащия остава с един голям пръст в устата...да не кажа друго.

Аз си говоря за големи суми и големи проекти.
Като дострояване на етаж,преустройство на стаи и тн.
Познавам такива семейства,дето единия присъства само в нотариалния акт(наследство от мама и тате),а другия прави неимоверни вложения и усилия в чуждото жилище,защото след като не е  негово как да се почувства като у дома си?Като даде своя принос за жилището.
Но никой не се замисля какво би станало при развод и ,че тогава хората не се обичат вече за да делят "по братски".

Значи за да нещата вървят честно и за двамата правете така -

1) Който притежава имот преди да започнете да живеете заедно или продава го, или дава под наем. Печалбите ще останат негови.
2) За да заличава финансови въпроси - или наемате жилището за двама, или теглете един кредит за двамата. Плащате 50% на 50%. Всеки един ремонт или поголяма покупка същото
3) Ако някой от партнери има дете - той ще плаща 66% коммунални.
4) Храна 50%-50%, дрехи, застраховки и лечение - всеки сам за себе си.
5) Домакински работи правите по разбирането.
 
Айде, опитайте да построите нормално семейство по такъв начин.

Когато заживяхме заедно с бившия ми приятел, тъкмо се бяхме преместили в нов град, нова работа, и двамата взимахме горе-долу еднаква заплата. Той, като повечето мъже, искаше да плаща квартирата, 300 лв, защото нали... така е мъжко. Но се замислих, че така той поема основния разход, а аз си къткам заплатата и още в началото му заявих, че делим на две. Хазяите държаха те да плащат сметките, носеха ни квитанциите, а ние им давахме парите за тях с наема. И така, освен наема, си деляхме и сметките за ток, парно, вода. Пазарувахме, както се паднеше. Един път той, два пъти аз, после два пъти той, сметките по заведения - пак така. Не сме сядали да смятаме до стотинка, разбира се, кой колко е дал. Предполагам, че като се тегли чертата сме давали горе-долу по равно. Така, и двамата успявахме да пестим, без единия да го прави за сметка на другия.

Със сегашния ми приятел действаме по същия начин. Аз му превеждам по сметка моята част от наема. Той се дърпа и му е неловко, но смятам, че така е справедливо. Когато ходим на почивка или екскурзия, решаваме какъв бюджет ни трябва и пак делим на две. Не мога да си представя само единия да плати почивка от 1200 лв, например. Основно пазарувам аз, но пък той плаща битовите сметки и смятам, че никой не е ощетен. Може би той малко  

За момента тази схема е работеща за нас. Ще видим какво ще стане като дойде едно бебче. Осъзнавам, че докато съм в майчинство, приходите ми ще са ниски, но не съм свикнала да взимам пари от половинките ми. Трудно ми е да си представя как ми оставя пари на масата за памперси и да напазарувам, въпреки че на майка ми й й се е налагало да иска пари за дрехи, тетрадки, учебници за нас.

Това работи, докато и двама печелят примерно същото. Ако един печели три-четыре пъти повече - няма как да делите на две. Иначе човек с по-малкия приход или пада в финансовата дупка или силно намалява качеството на живота за другия.

Ох, не знам. Докато не почнах да чета в СО, не подозирах колко сложна материя е това. Едно време не е било така сякаш. Сега сме станали прекалено големи материалисти ли, какво ли? Или разводите и разделите станаха нещо по-често срещано. Ако преди години при 1 от 20 семейства се е налагало да делят семейно имущество, то сега сигурно е при половината.

Представи сега, че негова заплата 6-7 хиляди лева. Ще поиска ли той да ходя на почивката на слънчев бряг? Или поскоро на Мальдиви? Позволиш ли на него за плаща за двама? Или се откажеш от почивката?