Прогресивното училище - детето хареса обстановката там и престоя си от час и половина. Аз не успях да им повярвам. Приветствам, че се опитват да създадат различно училище и с много от нещата, които споделиха на първата среща с родителите, съм съгласна. Смятам, че посоката за развитие на образованието е тази, но в този момент, при настоящата ситуация в, хммм, нещото-като-общество, което имаме, и нещото-като-държава, не мисля, че подготовката им е адекватна на действителността извън тяхното микрообщество. Разбира се, това си е мое впечатление и мнение. Единственото, което категорично не ми хареса е, че съвсем подвеждащо (да не кажа, че направо си е лъжа) на обяд в присъствения ден канят родителите отново за "кратка обратна връзка". Но действителната обратна връзка беше в рамките на няма и две минути да ми кажат, че детето се справило със задачите и се чувствало добре. Останалите повече от 15 минути си беше разпит или изпит за мен: коя е градината, в която е сега; защо в нея; защо сме се спрели на Прогресивното; какво очаквам от детето си; а от училището; как се отнасям към съветите от учители/училище и т.н. Нямам нищо против да ме разпитват. Напълно съм наясно, че трябва да си подберат родителите и са им нужни семейства, които подкрепят техните идеи, възгледи, методи и разбиране за образованието. Обаче разбиват на пух и прах всички хубави приказки за тяхната мисия и посока на развитие, след като в съвсем началната си комункация не са открити и директни. Наистина се надявам да продължат да се развиват и да имат последователи, както и да се появят и други подобни училища (ще е чудесно, ако има такива като тях, но по възможност без Монтесори частта... това си ми е лично желание, както и на други, които споделят моето нехаресване и недоверие).
Света София - хареса ми това, което видях и чух на срещата с родителите. И тогава, и в присъствения ден мисловно си отдъхнах, защото едно от основните ми притеснения за това училище беше в посока славата за тежка снобария и др.т. приказки, но не видях нищо подобно. Тъкмо обратното - в присъствения ден поне половината родители ми се сториха също толкова охмулени и бързащи за офиса като мен с хиляда неща на главата освен основното как ще се справи най-ценното в този толкова важен ден. Цвъчката каза, че там й е харесало повече. Задачите не били трудни, но не е направила прословутия лабиринт. Учителката била много добра, но й се налагало да бъде много строга, защото децата не слушали Явно си беше пожелала да бъде там, защото, като я взех, първият й въпрос беше "мамо, ще ме приемат ли?". Приеха я, отдъхнахме си. Дължи се единствено и само на добрите учители в градината й. Малко ме е срам, но всичко, което е научила, е от тях. Вкъщи ми остава време единствено за приказка преди лека нощ. А и съм от тези, които смятат за абсурдно дете на пет да се подлага на някаква предварителна подготовка.
За Питагор не помня дали споделих, че ме загубиха окончателно на срещата с родителите. В момента, в който заместник-директорката в рамките на минута каза три пъти "училищА". Шегувам се, де, макар че за мен беше разочароващо да чуя и това. По-скоро не можаха да ме спечелят или впечатлят с нищо. Може би защото отидох с доста по-големи очаквания, ама вината си е моя. Някак нелогично доброто ми мнение покрай баткото от СМГ навремето съм го привнесла към Питагор като отроче на ПЧМГ, в които виждах дългоочкаваната и амбициозна конкуренция на СМГ. Но всъщност видях, че няма нищо подобно.
Това са моите лични впечатления. Не ангажирам никого с тях. Както винаги споделям единствено, защото знам, че може да е от полза на сходно и/или инакомислещите. Поне на мен винаги ми е помагало.