На 33 сама ...

То от много мислене масово хората на по 30+ години са без деца Изключаеме тъмната раса, те на 30 са с по 10 деца и 50 внуци

Има и друго за авторката, че "ставащите" мъже на по 30+ години често се класират и при по-млади жени. На мой приятел 34г гаджето му е 23г и иска дете от него.

Най-добрата ми приятелка срещна Мъжът на 35г. Нейната приятелка на около 36г. Едната имаше много натоварваща работа и не знаеше на кой свят се намира. Другата си е по лайфа и хаващаше някакви неподходящи.. Не съм ги чула да се тръшкат, че изпускат влака, да се самосъжаляват, да са готови на генерални компромиси. Просто в един момент срещнаха подходящият и бързо им се развиха нещата. Но не от зор да не изтърват шанса, а просто защото явно наистина са намерили това, което са искали. Единият със сигурност е неженен и не е тип стар ерген. За другият - не знам, но май също е неженен.

Така, че не се предавай и не изпадай в депресии и самосъжаления. Твоят човек те чака някъде там. Просто не го изкпускай, залисана в по-важните към момента неща.

Като жена в същото положение и на същата възраст, съветвам авторката да е отворена за контакти, но да не се хваща с човек, който не е на нейното ниво. Да, има го момента със сляпата неделя, особено ако си самотен, но това е най-опасно. И аз след дълга връзка и няколко години сама, си позволих да се увлека по човек, който има коренно различни интереси, на друго житейско ниво, че и по-млад. И сега съжалявам. От самота и уж да се позабавлявам, да живея, се пуснах по течението с идеята за по-неангажиращи отношения, но сега съм наранена и страдам. Защото човекът не беше емоционално зрял, а аз не прецених ситуацията и не си сложих спирачки (не, че тогава исках да ги слагам...).

А, каквото и да си говорим, жени в нашето положение са уязвими. И мъжете го знаят. Бясното надбягване с това да имаме и ние някой до себе си вече, а и с биологичния часовник, е способно да ни тласне към неподходящ партньор, а мъжете са склонни да се възползват. Затова, след като се опарих, аз вече нямам намерение да занижавам критериите си. Искам стабилен и равностоен партньор, който е способен да ме оцени. Аз съм красива и поддържана жена, с образование и престижна професия, осигурила съм си някакъв приличен стандарт на живот. Щом аз съм инвестирала в себе си, то искам това и отсреща. Затова, от тук нататък, колкото и да ми е самотно, горе главата и само напред! В живота ми няма нужда от половинчати неща, те са за 20 годишните, които все още имат право на грешки.

Другото са ти го написали, няма да повтарям. Успех!

Тази година навършвам 40 и определено периодът от 30 до 40 мина на един дъх. Времето минава неусетно, а след 30 години човек е оформил критериите за подбор, изискванията са станали още по-строги, цедката - по-ситна, а изборът е станал лимитиран.
Моят съвет, освен промяна в стила на живот, е да се дават повече шансове на хора, които отрязваме поради по-повърхностни критерии, напр. наличие на коремче, брада, килограми отгоре, а да не забелязваме, че човекът е добър, интелигентен и пр.

аз като жена на 27, с мъж и дете ще ти кажа - НЕ ПРАВИ КОМПРОМИСИ! Срещай се с хора, излизай с мъже и опипвай почвата за важните за теб неща. Винаги мисли за това: Ще мога ли да живея с този човек от 40-50г, всеки ден? Защото бракът е точно това, а пък с наличие на бебе нещата стават екстремни. Така че като намериш мъж не се хвър;яйте на бебеправене, ами си вземете едно куче и виж как ще се спогаждате за грижата за друго същество

Смени си малко средата.Какво е това учене на 33?Да , има хора го правят , но обикновено са семейни или с деца.Аз не бих казала, че имаш много време.Годините минават бързо и с натрупването им става по тежко.И откъм работа и откъм деца.Имам чувството, че си представяш нещата поетапно- дълга връзка, кариера, деца..Всъщност не се случва така винаги, като по план, а по - скоро е въпрос на избор.
Намали малко личната реализация и наблегни на контактите с хора.Дали ще са екскурзии( смяна на мястото), хобита, срещи с компании, трябва просто нещо да промениш и да действаш.Мисля , че най- лесно ще срещнеш човек при сходни интереси.А за това ти трябва свободно време, забавления.
Не знам какви са ти критериите, но ако един мъж държи на теб, много бързо ще го разбереш и не става дума за компромиси във връзката.
Компромис може да направиш ти, като поставиш кариерата малко по- назад и обърнеш внимание на начина си на живот, който в момента е скучен . Забавлявай се повече и ще срещнеш повече хора.

Именно. Не е задължително да има проблем с яйцеклетките, но все пак има такава вероятност. Срещала съм няколко жени, влезли в менопауза на 35, например. А намаляването на репродуктивните способности идва години преди жената да влезе в менопауза. Точно затова я посъветвах да замрази яйцеклетки, за да си живее живота и да не го мисли толкова. Биологията си е биология и не можем да я променим, но можем да се възползваме от медицинския напредък.

На първо четене- няма ли да се изучиш най- сетне?
Вярно, че уж трябвало цял живот да учиш, но на 33 да живееш с психиката на учаща, не е полезно.
Уж си самостоятелна, зряла, но И на емоционално ниво живееш живота на безкрайна студентка.
Прибави и "градежа на кариера", каквото и до влагаш в това- пак път, който тепърва ще извървяваш и който също не предполага завършеност, която да ти освободи място за нещо ново.
Така описваш и миналите ти връзки- временни, но всичките със съжителство, че да не се разсейваш от основното......

За мен, трябва да излезеш от този коловоз и да се огледаш- животът минава покрай теб, а ти пак искаш набързо иззад ъгъла, да изскочи подходящия и пак набързо да създадете деца.
В приказките може и да става, но в днешно време, най- много да ти измъкне чантата от ръцете и да избяга.

Тя едва ли има толкова голям проблем със средата. Работи и учи. Навсякъде пълно с колеги. Освен ако не е изцяло женски колектив.

А, мъж на 33 + , свободен , на лекции, забрави! Да не говорим за колежките...щот и те се целят в доцентите..направо ме развесели

А, виж не се бях сетила, че има хубави интелигентни асистенти, доценти, професори. Някои от тях може дори да са свободни.
Никога не се знае кога човек ще си срещне половинката. Дето се вика, може и на 40, и на 50.
По-скоро трябва да реши кое е по-важно за нея: да бъде с наистина подходящия или да има дете до 1-2 години.

Като се движиш в едно постоянно обкръжение, а оттам- вкъщи, как да се появи новият, че и подходящият да се окаже?

Ми между работата и къщито може да спреш в точки А, Б, В и други, нали вкъщи никой не те чака?

Около 33 години не гъмжи от свободни и неангажирани мъже. Повечето са в сериозна връзка/ брак, така че аз лично не бих смятала, че цялото време на света предстои.
Истината е, че след определена възраст проблемът с намиране на партньор е основно при жената. Мъжете и на 40 да станат, могат да се хванат с по-млада жена, докато за жена на тази възраст ще е по-трудно.
Съветът относно замразяването на клетки е добър, хубаво е да се замисли човек.

Има и един момент: сериозната връзка нищо не е. Докато няма брак или деца - ловният сезон си остава отворен. То и явно затова са само на етап "сериозна връзка", а не брак - защото може да срещнат по-подходяща. Ми бъди ти тази по-подходяща...