Халит Ергенч и Бергюзар Корел, "Ти си моята родина" - тема 21

Войници. Бунтовници. Родината ви е признателна. Ще отмъстим за смъртта ви.
....................

Не плачи, миличък. Не плачи.
Да не е гладен?
Нахранихме го преди да тръгнем. Спокойно, миличък.
Сложете го на рамото си и лекичко го потупайте по гърба.
Така ли?
Спокойно, спокойно. Не, май не ме харесва.
Какво говорите? Бебета са такива. Дайте, аз ще го подържа.
Ще създадем грижи.
Няма. Колко деца съм отгледала. Ела тук, съкровище. Ела при мен. Ела тук.
Мехмед!  Мехмед!
Скъпи мой! Миличък!
Дайте ми бебето! Г-жо, бихте ли ми дали бебето?
Той е моето бебе.
Вашето ли?
Да, моето бебе. Моят Мехмед!
Не говорете глупости, госпожо. Дайте ми бебето.
Г-жо, това е моето бебе Мехмед.
Г-не, спрете колата.
Добре.
Не, не. Не ме разбрахте правилно. Той наистина е мое дете. Моят Мехмед.
.................................
Генерале. Каква прекрасна гледка, нали? Липсваше ми мирисът на кръв. Чувството след победата също. Какво може да донесе повече радост на един войник от победата на бойното поле? Днес войната навлезе в нов етап, генерале. Краят на турците е много близо. Целта ни вече не са  малките и невзрачни анадолски села. Целта ни оттук нататък е Анкара.
Какво Ви е, генерале?
Защо сте го взел?
За спомен от победата, генерале.
Павло.
Слушам, командире. Веднага съберете медальоните на всички турски войници, останали по бойното поле.
Командире, всяка страна ще си прибере...
Прави каквото ти казвам! Съберете медальоните!
Слушам, командире.
Като се върнем в Измир ще отпразнуваме с победата с внушителен митинг.
Разбира се, генерале.
.......................................
Г-жо, какво си мислите, че правите? Държите ли като побъркана.
Имате право, но аз не съм луда. Наистина! Вижте, вижте му ръчичката. Вижте, има родилно петно. Видяхте ли?
Откъде знаете за петното?
Знам, защото съм му майка. Още акушерката ми каза, че има необичайно петно. Без определена форма.
Защо беше  в приюта тогава?
Добре. Изслушайте ме. Аз съм медицинска сестра. Отидох да помогна на болен в едно село. Там  болките започнаха и родих Мехмед. След това поех към Измир с корабче. Когато стигнахме брега, се появиха гръцки войници. Свалиха ни от лодката, строиха ни в една линия, държаха се ужасно . Откриха огън по нас. След това натовариха телата в лодката и я потопиха. Не бях на себе си. Когато отворих очи, осъзнах, че съм сред морето. Крещях името на Мехмед, но бебето ми го нямаше никъде. Молих Бог да ме прибере при себе си. Но явно е чакал този ден, пощадил е живота ми, за да мога днес да прегърна детето си. Разбирате ли? Имаше един войник. Докато всичко се случваше, той взе Мехмед от ръцете ми. Сякаш се спаси да го спаси. Може би той го е направил, не знам.
Случилото се е ужасно. Ние не приемаме подобно отношение. Нито аз, нито съпругата ми. Но разказаното от Вас не доказва нищо. Не може просто да вземете детето и да си отидете.
Какво по-голямо доказателство от думата на една майка.  Кажете, ще го намеря и ще Ви го представя, моля ви. Ще ви донеса каквото доказателството поискате от мен.
.............................
Защо се върнахме, Дагестанецо?
Действахме изпреварващо. Какво, трябваше да чакам онези в Анкара ли да ме оставят сам на полето?
Да се смили Господ, дано не са избити всички. Дали да не изпратим вест до Анкара като се приберем в чифлика?
Престани, Пехливан! Нито ще искам прошка от Анкара, нито ще се връщам в чифлика. Те знаят къде се намира и ще го нападнат. Но няма да ме намерят .
Войници! Връщайте се в чифлика заедно с Пехливан. Съберете каквото има, натоварете го на конете и го занесете в долината.
Пехливан, като се приберете в Чифлика, предай на Сехер, че ще я чакам в хижата.
Направихме от приятелите си врагове. Как ще се оправим сега?
Ти не мисли за това, Пехливан.
Щом Анкара ме посочи за враг, аз ще намеря приятел, враждуваш с Анкара. Тръгвайте!
.......................
Ти си бил в приюта, когато съм дошла, сине. Минавала съм покрай теб, дишали сме един въздух. Трябваше да те видя тогава, Мехмед. Сега нямаше да се случи това.
Ние ще се оправим.
Вярвате ли ми? Попитайте Хилял и Йълдъз. Чухте ги, аз съм тяхна майка. Не съм лъжкиня, не крада деца, не съм луда.
Къде се случи това, за което ни разказахте? На кой бряг?
Край Алиага, в село Асмалъ.
Да се върнем в Измир. Може би в приюта знаят нещо повече за бебето.
Не, няма нужда. Вярвам на госпожа Азизе.
Ефелия.
Не мислиш ли, че ни трябва доказателство, Ефелия?
Бебето не е занесено от родителите му. Как ще научим кой го е оставил ? Как ще го открием? Знаем само, че са го открили близо до нашето село. Може би войникът, за когото спомена г-жа Азизе го е спасил, а някой го е намерил и занесъл в приюта. Историите съвпадат.
Не можем да бъдем сигурни, Ефелия.
Погледни я. Виж как гледа бебето. Как го гушка. Само една майка може да направи това. Аз й вярвам.
Взехме Христос...Мехмед с голямо желание. Но Господ знае, бях много уплашена. Майчинството ме плашеше. Може би затова не заслужих правото да стана майка.
Не мислете така.  Не бива. Тази среща е Божия благословия, г-жо Ефелия. Войната разделя хората, но в най-неочаквания момент ги събира отново. Ако бяхте прекарали повече време с Мехмед, щяхте да се привържете повече към него и всичко щеше да бъде много по-трудно.
Намерихте бебето си. Това е най-важното.
Какво ще правите сега? Къде ще отидете?
В Измир. Ще заведа Мехмед при баща му.
Ние ще Ви закараме. Напуснахте града тайно, сигурно трябва да се върнете в него по същия начин. С нас никой няма да заподозре нищо.
Много ви благодаря. Много ви благодаря, Господ здраве да ви дава.  Никога няма да забравя добрината ви.


ПРОДЪЛЖАВА