♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 66

Наспах се! И сега? Няма да си отварям още очите, защото съм сърдита на тати. Изминаха няколко дни и той повече не ме заведе да си играя с онзи клечо Александрус Суперменски. Чичо му Юнал казал на тати, че съм била да кажем малко по темпераментна, а и бил леко неразположен. Извинения, сякаш мен ме бъркат. Така, парцаливото Гюпсе е до мен, я само с едното око ще видя дали тати е до мен. Само за протокола, откакто мама я няма родителя се отказа да ходи, незнайно защо за мен, по няколко пъти на нощ до моята стая и сега си спя до него и ми е голям кеф. На няколко пъти не мога да си  взема зайчето от него, защото той го е гушнал и тогава уж, че съм сънувала кошмар надавам някой и друг писък. Ако знаете колко е смешен тогава тати, един такъв рошав и уплашен и веднага отива да ме търси в другата стая,ами като забравя, че съм до него. Или пък ми се пие вода, тати получава леко побутване с краче където дойде, а ток ми казва " Дефне, Каро още не е заспала." Е как, да не съм заспала, като спим от много време. Нищо не разбирам, но пак Каро е виновна. Голяма работа... Но най ми е хубаво, когато е още сънен и си сложа срам ме е да си кажа, нощния памперс заедно с мен на главата му, а той тогава ме премята и казва " Май тук някой ухае, но не на рози" и ме слага на корема си започва да ме гъдилка по томбачето а аз толкова много се смея. Горе-долу това са моите ранни утринни часове, мама казва, че съм като тати , ставам много рано, а на нея все и се спи тогава, ами неин си проблем.
       Обръщам се, отварям едното око и нищо, после другото и ооо!!! тати не е в леглото. Ами къде е? Как е оставил своята принцеса? Да не е отишъл да ми прави закуска? Тц, не се чува нищо от кухнята. Я да сляза от леглото и да видя къде е? Ох, голя зор. Спалнята висок, крачетата ми къси и пелената ми тежи. Що пък да не я махна? Гюпсе, стой мирно тук до мен и се учи, а аз ще седна на пода. Тези не са като гащи, ами май имат нещо което се лепка на коремчето. Я да видим? А ето. Така,  тати залепя едно тук и после тук. Мммм, ето, така. Оф, че са ми дебели пръстчетата и не искат да хващат. Успях!!! Сега другото. Така, добре Каро. Много си умна, успя да си отлепиш памперса сама. Сега като стана и той трябва да остане на пода. Уфф, че мирише!!! Хайде Гюпсе да потърсим тати. Знам, че не е редно да съм по голо дупе, но така е по лесно и приятно. А този шум какъв е? Я да проверя там.
- Тати...тати...татиииии...- Не се обажда!
- Каролин Дениз!!!- Тати няма гащи!!! Що се обърна бе тате? Я да видя какво криеш там?
- Каро, излез от банята!
- Не! - Сега тази дума ми харесва да знаеш. Я къде си е оставил кърпата. И моето дупе е мокро и ще взема тази хавлия да се обърша...
- Каролин, ккъде ми повлече хавлията... И защо нямаш пелена? Дефне, кога най после ще се върнеш?
Да де и аз това се питам мама Дефне кога ще си дойде?

От половин час стоя на столчето си в кухнята и най съсредоточено се опитвам сама да се храня, не че тати не ми дава, но горе-долу и от толкова време слушам лекцията на тати затова как не е редно да се влиза в банята на възрастен и да се маха пелената където не трябва. Добре, за второто си прав, но на мен не ми беше комфортно с нея, колко пъти да ти обясня, пък за първото, като не се обади къде си аз какво съм виновна. И на отворена врата и дръпната завеса, аз какво да правя, виках, виках, но ти не ме чуваше, твой проблем. И тази каша, толкова лесно влиза в лъжичката, а трудно в устата. Така както се усещам, каша има вече в косата ми, едното ухо, нослето и малко в устата ми, а пък колко е по масичката няма да кажа, но пък ям сама, това е важното.
- Каро, слушаш ли ме?
- Не...Апчихууу..
- А нее... А няма още осем...
Днес тати щеше да ме води при някой си Никос, но навън вали дъжд още от снощи. Първо поговори с мама, като най цветущо описа какви ги е свършил тази сутрин, не аз, а той. После говори с чичо Синан, после с Кориша и още някои други от бизнеса, а на мен ми беше казано доста строго да си играя в ъгъла в неговия кабинет и да не вдигам шум. Ами добре, но ти тате не се научи като говориш по телефона да стоиш на едно място. Защо сега си в коридора? И аз си играя, обаче не мога да стигна онези кубчета. много са на високо. Мисли Каро, мисли. Ако се кача на дивана и взема онази четка на тати и ще стигна до тях. Трясссссс.
- Каро?
- Тати!
Кой знае какво беше станало,всичките кубчета и въобще всички останали играчки от панера се бяха пръснали на пода, но опс май онази лампа е паднала на тати на бюрото. и май е счупена.
- Тати, там....
- Там, да. Каро пак направи беля.
- Не!
Малко по късно. Тати разчисти, а аз казах на парцаливото Гюпсе, да си прибере пръснатите играчки, докато аз бутам това шарено камионче, но кой да ме чуе, като е само с едно ухо. Зайчето като не чува, тати чува и прибра каквото успя, е аз му помагах де. Едно кубче и една топка, стига толкова.
Сега пак съм поставена в столчето си, защото тати трябва спешно да нарисува някаква скица и да я прати на някой си заедно с едно нещо на което казват доклад. Аз съм внимателна и пазя тишина на тати. Гледам го как знае кое къде да бъде и се получава нещо интересно, шарено и красиво, както казва той. Поглежда ме често и ми се усмихва. Но на мен май нещо ми доскучава. Това там какво е? Прилича на молива с който тати рисува. Ако го стигна, ще мога и аз да правя като него, стига да не ме гледа така често, за да не ми краде идеите.
- Карилин Дениз!
- А?- Защо ме прекъсна, така хубаво си рисувах....по масата на столчето... и по него...и по ръцете и май без да искам имам и по лицето.
- Каро, знаеш ли маркер как се чисти?
Откъде да знам, да си ме гледал бе тате, аз още съм малка.
Един час по късно.
В леглото си съм. Сложена да спя, защото малките деца спят следобяд. Тати ме гледа лошо, а аз още имам черно по лицето и ръцете си. Приличала съм на боен индианец?!? Днес съм била в стихията си, каквото и да означава това. Ами като се наспя какво ще правим тате? И не разбрах мама Дефне кога щеше да си идва?

Дафа по сатенена къса нощница и Йомер по разкопчани дънки на свещи и недопити чаши с вино не ги виждам да дондуркат близнаците в романтичен ритъм