Дневникът тема 88 - Да отслабнем всички заедно!

  • 56 549
  • 750
# 570
Оооо, аз имам вкъщи двама, които ядат всичко по много и не качват. Не е справедливо, ама това е положението.
Виж целия пост
# 571
Т.е. има ли го чувството на глад при лакомията ?

Екзистенциален въпрос.  Laughing
Аз асоциирам лакомията със своеобразно тъпчене- защото ти е вкусно, много вкусно, дори когато вече си нахранен, сит до дупка, но сетивата ти са се отдали на тотална вакханлия, която ти самият не искаш да прекратиш.  Wink
Виж целия пост
# 572
Ако си направите експеримент и ядете само тогава, когато изпитате реално чувство за глад ще видите от колко малко храна всъщност се нуждае тялото. Всичко останало е лакомия Yum
Виж целия пост
# 573
Дефинирай ми, моля те "реалното" чувство за глад?
И защо, ако съм "реално" гладна това би било предпоставка, да консумирам малко храна?

Може да се полакомя и за парченце шоколад, когато зная, че не трябва да го ям. То, "лакомство" не идва ли от там - нещо вкусничко
Виж целия пост
# 574
Аз си правя експеримент, то вече е навик - меря си храната, за да е определено количество и калории за деня. И не съм гладна, ако не я премеря, мога да изям двойно повече, а от някои храни тройно без да ми е тежко. Но аз много пъти съм казала, че обичам храната и храната за мен не е само средство организмът ми да е в кондиция, а е и удоволствие.
Виж целия пост
# 575
...
Може да се полакомя и за парченце шоколад, когато зная, че не трябва да го ям. То, "лакомство" не идва ли от там - нещо вкусничко

Ако не ти се мерне пред очите може да не се сетиш за него, но ако го видиш да ти се прияде. За мен това е лакомия. да ти се прияжда всичко, което за теб е вкусно като го видиш. да искаш да го опиташ, да искаш още защото ти е вкусно.

Например закусвам си хубаво , но в офиса колежката черпи баклавички. Изобщо не съм гладна, но баклавички обожавам и си прадставям само хрус хрус и сиропа и хоп .. омитам няколко от тях.

А другото, което не мога да определя лакомия ли е или не е чувството за глад. Т.е. нещо ме нервира и аз огладнявам, уморявам се в края на деня и огладнявам ... не съм сигурна обаче дали това е лакомия да прожектирам всякакви такива чувства на глад и да съм все гладна за нещо.

Виж целия пост
# 576
Ами, аз станах 95 кг от лакомия.От постоянно преяждане с неправилните храни.
Откакто ям основно мазнини, не мога да преям.Не че не съм опитвала....просто да докажа разни неща на себе си.
В събота бях на Тодоровден, домакинята е от фамозните готвачки, там винаги ходя гладна, защото тя винаги приготвя все нови и вкусни изкушения.Е, изядох 2 лъжици зелена салата (умишлено не наблягам на нея, защото сега явно заради разни химикали ужасно ме подува), 2 шепи печени бадеми, пържола стандартен размер с уникален сметанов сос с каперси и маслини,  и 2 резена  шоколадов салам.Уникален, с няколко вида ядки, сушени плодове, киснати в шоколадов Бейлис и Коантро, много шоколад и масло.И на другия ден не огладнях до към 14.00 часа....
Та, лично за мен, "лакомията" остана някъде в миналото заедно с лошата храна и лошия навик, породен от лошата храна.

Виж целия пост
# 577
..
Откакто ям основно мазнини, не мога да преям.
..
как основно мазнини. не го разбирам ? в какъв вид са те?
Виж целия пост
# 578
Bandiera rossa, не мисля че това, което описваш е лакомия. Според моите усещания за нещата това да се яде вследствие на емоции си е емоционално хранене. А то е различно от лакомията, по мои виждания.
Ако съм си хапнала хубаво и не съм гладна- нищичко не може да ме изкуши. Затова и се старая да ходя на пазар нахранена, защото в много магазини като влезеш вътре гладен- спокойно може да си тръгнеш сит, то плодове, сиренА, хлябове, сладкиши, маслини... да иска да опитва човек.
Ако допусна да огладнея зверски- мога да омета планини с храна, стига самата храна да е ОК за мен, а не всякакви джънкове, и други псевдо- изкушения, на тях устоявам стоически.
Съни, тези двама у вас деца ли са или възрастни?
Добре де, не сте ли преяждали с домашни кюфтета /примерно/, с хубаво печено агнешко, или с пръжки, или с шкембе? Това са все "правилни" според Амур храни, нали? Въобще не визирам сладкиши, сладоледи, пици или "китайци". Със сашими пък буквално съм се докарвала до състояние да не мога да дишам. От лакомия.  ooooh!

Bandiera rossa , Амур е на "мазно хранене", сиреч ВМ НВХ. И яростно убеждава всички, че това е единственият правилен начин. Точно както преди години защитаваше друг тип хранене. Сигурна съм, че тя с подробности ще ти обясни. Радвам се, че е намерила "своя" начин, но е важно да се вземе предвид, че това не е универсалният такъв за всички.  Peace
Виж целия пост
# 579
Дефинирай ми, моля те "реалното" чувство за глад?
И защо, ако съм "реално" гладна това би било предпоставка, да консумирам малко храна?

Може да се полакомя и за парченце шоколад, когато зная, че не трябва да го ям. То, "лакомство" не идва ли от там - нещо вкусничко

Реално чувство  за глад е когато човек е наистина гладен. Тогава, когато ти стърже стомаха. Когато усещаш, че си гладен. Не знам как по-точно да го обясня. Ако никога не си изпитвала чувство за глад сигурно няма да ме разбереш, но ако си го изпитвала със сигурност знаеш много добре какво имам предвид. След това, ако се храниш до момента, в който се заситиш - не да си изядеш цялата порция и да си чупнеш и от десерта, а също така не да ядеш само защото е дошла обедната почивка и по презумпция тогава трябва да се храним, то точно тогава ще видиш, че човек се засища и с много по-малко храна от тази, която в действителност се изяжда.
Виж целия пост
# 580
Добре де, не сте ли преяждали с домашни кюфтета /примерно/, с хубаво печено агнешко, или с пръжки, или със шкембе? Това са все "правилни" според Амур храни, нали? Въобще не визирам сладкиши, сладоледи, пици или "китайци". Със сашими пък буквално съм се докарвала до състояние да не мога да дишам. От лакомия.  ooooh!
Естесвено че мога да преям с кюфтета, с пържоли, с печено агнешко и въобще с всичките вкусни неща, които предлага режима на Амур Yum За това и се отказах от него, тъй като си качвам килцата като стой та гледай. Направо и се чудя на Амур как устоява, че на всичкото отгоре и сваля.
Виж целия пост
# 581
Добре де, не сте ли преяждали с домашни кюфтета /примерно/, с хубаво печено агнешко, или с пръжки, или със шкембе? Това са все "правилни" според Амур храни, нали? Въобще не визирам сладкиши, сладоледи, пици или "китайци". Със сашими пък буквално съм се докарвала до състояние да не мога да дишам. От лакомия.  ooooh!

Да, това мисля е лакомията. Но тя не е постоянна. Т.е. не винаги имаш какво да лакомстваш. Не винаги ги има твоите деликатеси и кюфтенца, затова не е опасна.



Ако допусна да огладнея зверски- мога да омета планини с храна, стига самата храна да е ОК за мен, а не всякакви джънкове, и други псевдо- изкушения, на тях устоявам стоически.
 

Това за мен не е лакомия а нормиране. Лошо нормиране заради глада . Това е по-опасно защото с това ежедневие се пропуска по някое хранене или храненето не е добро, т.е. боклучиво и до следващото умираш от глад ...

не мисля че това, което описваш е лакомия. Според моите усещания за нещата това да се яде вследствие на емоции си е емоционално хранене. А то е различно от лакомията, по мои виждания. 

Според мен и твоа е опасно. всеки реагира различно на емоциите .един става агесивен, друг пуши, трети пие, четвърти вика ... а това с преяждането според мен е авто, т.е. срещу себе си. Т.е. е много лош начин за отработване на емоции, които всеки има.

Според мен третото е най-опасно.
Виж целия пост
# 582
При мен много често настъпва моментът когато огладнея зверски и се забавя с храненето, нямам възможност или съм възпрепятствана- гладът да ми мине. Това е още по- кофти, защото така мога реално да изкарам цял ден без да ям и реално следващите дни да компенсирам. За моя организъм определено честото хранене е за предпочитане. Както и наличието на закуска. Винаги, когато започна да закусвам, да имам 3 основни хранения и два снака- колелото се е завъртало в правилната посока. Въпрос на навик е. Не се изгражда особено лесно, но бързо се губи, поне в моя случай.

Bandiera rossa , в нас винаги има с какво да преям, повярвай. Ако нямаше, ако ставаше въпрос за епизодично лакомстване- хич нямаше и да се оплаквам.  Wink
Виж целия пост
# 583
... След това, ако се храниш до момента, в който се заситиш - не да си изядеш цялата порция и да си чупнеш и от десерта, а също така не да ядеш само защото е дошла обедната почивка и по презумпция тогава трябва да се храним, то точно тогава ще видиш, че човек се засища и с много по-малко храна от тази, която в действителност се изяжда.
Тук влизат в сила доста презюмции от сорта > няма да го хвърлям сега, ами ако после огладнея, кой знае кога ще имам пак време за кльопачка, кой знае кога ще ми се случи да хапна толкова вкусни кебашчета и пр ... И ей на омиташ си порцийката.
Виж целия пост
# 584
ТиЛи - мъжа ми и сина ми ядат всичко, по много. Детето, за мой срам, омита храна, която аз ям поне два дни, в рамките на един ден. Все е гладен и все ми се подиграват хората, че не го храня. За мое щастие обаче има добрия метаболизъм на баща си.
Мога да преям с кюфтета, наденички, пържолите зависи какви са, аз затова избирам по-сухички, дето не ме влекат толкова, че мога много да изям. Днес си бях направила пилешки бутчета, мариновани в соев сос, зехтин, черен пипер и куркума. Добре че си носех малко, че можех и килограм сигурно да си хапна и да не усетя.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия