Уморява ли ви майчинството?

Не, аз имах предвид майката да не работи, дори децата да са вече в ученическа възраст.

Между другото, страшно уморява да напомняш за ред и да подреждаш непрекъснато. Изнервя, и сама не се харесвам в тоя режим. И да, всеки разнася предмети.

Незаменимо е за всички, освен за дремещия вкъщи. Естествено говоря от своя гледа точка, много хора го правят и се чувстват добре.

Бе що да дремеш у дома? Хобита, парт тайм работа, спорт, някоя и друга задача през деня, ей такива работи. Не сте ли виждали неработещи, но много активни жени? Примерно както си дреме у дома, избира и планира почивки и екскурзии.

Така е. Но всеки решава за себе си, аз не издържах да стоя вкъщи и да ходя по паркове и плейгрупи. В един момент ми стана досадно и скучно. Разбира се, че бих могла да си намеря занимания вкъщи и да не "скучая", но ми беше важно да изкарвам пари и да мога да си позволя повече, отколкото в онези моменти. Не казвам, че неработещите майките са такива, но лично аз се чувствах тъпчеща на едно място и малоумна да разговарям само за теми, които засягат семейството/домакинството. Далеч съм от идеята да провокирам спорове - споменах, че всеки си живее живота, както прецени за добре. Ако имах собствен бизнес или работех от вкъщи щеше да е друго, но все още не съм намерила такъв начин.

Възпитанието, напомнянето и подреждането и създаването на навици наистина уморява. Понякога се улавям как само "дудна" като се прибера и ме гледат накриво.

Много от майките в класовете на мд и мс не работят. Ходят на пилатес, почиват си, на спа. Но не са имигранти като нас, не изплащат къщи и имат често роднини, които им гледат децата. И предпочитат да ходят на къмпинг, отколкото на ОИ, в което няма нищо лошо. Въпрос на вкус.

Не бе, не говоря за фазата с малки деца, говоря вече с поотраснали. Може ако искаш роман да пишеш.

Тези неща мога да ги правя събота и неделя. Лично аз активни неработещи жени не познавам, но съм сигурна, че има. Не е за всеки стоенето вкъщи, защото някои хора като мен не са много добри в пълноценното запълване на цял ден. Спорта, фризьора, екскурзиите, готвенето и чистенето няма да са ме карат да се чувствам добре, освен ако мъжът ми не е милионер и хобито ми не е да харча. Ако парите не са никакъв проблем, това вече колосално променя нещата.

Когато децата са малки, майчинството уморява ужасно. Обаче сега, като се замисля, направо си мечтая за времето, когато можех спокойно да прочета книга или да изгледам филм, докато децата си щъкат наоколо, да се разхождаме без да ни притиска времето и прочие удобства. Сега тичам като изоглавена на работа, тичам по училища - водя, взимам, събуждам, проверявам домашни, овиквам, ядосвам се и прочие. Постоянно трябва да се плаща нещо - екскурзии, допълнителни занимания, постоянно трябва да разполагат с джобни и постоянно трябва да са недоволни, защото все нещо не им достига. Чувствам се като линейка и касичка. И накрая всеки си затваря вратата на стаята, защото му досаждаш и си има по-интересни занимания. 

Гледане на филм и четене на книга, докато децата щъкат наоколо? Какво говориш ти, аз не мога да си чуя мислите от дърдорене и крясъци.

С малки деца на разходка винаги ме притиска времето. Трябва да му спазиш режима, трябва и да наготвиш, и да напазариш - а то иска да си блее и да се влачи 3 часа. Или примерно голямото иска 3 часа разходка, малкото пищи, че иска да се прибира и не спи в количка. Къде са тия лежерни разходки без часовник?

Моята работа позволява доста свобода. Много активни неработещи жени и аз не се сещам да познавам, но не съм наясно какво точно правят другите жени, докато аз работя. Има няколко, които се занимават с благотворителност и помагат на възрастни хора (пазаруват им) или на други в неравностойно положение. Някои събират членски внос за асоциацията на улиците ни, други гледат ТВ по цял ден ...
На мен ми е меко казано досадно (загуба на време) да ходя на маникюр и фризьор и го правя по време на работа, налага се.
Съгласна съм с Лейди СД, че ако получавам същите пари месечно, без да трябва да работя нещата ще са различни.
Но едно от нещата, които научих е, че ако искаш да се чувстваш спокоен и всичко да ти е свършено е да делегираш, а не да "си свършиш всичко сам". Така и работата свършена и жената - доволна.

Сирен, моят син като малък не стоеше в количка. Дори ме посъветваха да го заведа на психолог със съмнения, че е хипер активен. Израстна го, нищо ми няма.

Оrchid, и аз съм касичка, но не хвърча като линейка. Децата докато са на спорт събота и неделя чета книга, гледам филм, виждам се с приятелка. Докато пътувам до и след работа също чета. Тихо и спокойно ми е.  Домашни моите от училище имат 1х седмично, да и аз проверявам. Останалите - наела съм преподавател, който наблюдава отблизо прогреса им. С обърканата английска система и липсата на инфо от училище няма как да знам какво правят там.

Ми такива са ми спомените. Приятни. Водех се по децата - колкото разходка и игра искат, толкова.

А ако ти искаш вече да се прибирате, защото имаш задачи или си изморена?

Да. Маймуни . И на мен ми омръзна и започнах лека-полека да слагам някои граници и да си създавам пространство.
Stardust@ със сигурност системата ти е ок за целта. Но аз не мога да си представя да не участвам и да не знам. Всеки с кусурите си

Не си спомням да съм била чак толкова изморена, че да не изтърпя една разходка. Естествено, че сме се прибирали, ако е имало нещо неотложно. Но като цяло съм се съобразявала с детските желания. Но сега, ако ме питаш, сега съм наистина уморена. И нямам никакво време. Постоянно бързам, постоянно гоня срокове и часове. Работата ми е свързана с много командировки, полети, срещи, за които трябва да съм подготвена. Децата също имат своите ангажименти, за които аз трябва да осигурявам логистиката, защото баща им е в чужбина. Та затова си мечтая за онези безметежни дни на майчинството..

Непрекъснато исках да се прибираме ... тук 90% от времето е студено, сиво и мрачно, вали. Не е като да опънеш одеалото и да си направиш пикник. Ходех в парковете само заради децата. Родих се като се преместихме в къща с градина, поставихме люлки, къщичка, батут, пързалка и можех докато малките играят да си свърша и домакинската работа.
Приятно ми беше в България, когато се разхождахме с приятелки и беше слънчево и сухо време. Чак книги не съм чела, защото вечно тичах някой да не се претрепе, но това беше година и 1/2.

Бандиера, знам колкото е необходимо. Разговарям с децата и в края на краищата пропускам 3 часа от "живота" им вкъщи - сутрин преди училище и между 4 и 6. Наистина за мен този вариант работи.
Предполагам има значение и страните, в които живеем, различен манталитет и "тертип".
Тук често майките си поверяват децата на child minders - квалифицирани детегледачки с всички сертификати за безопасност, регистрация и т.н. които развеждат 5 деца на различна възраст като "прани гащи"; водят едно на училище, друго на градина ... трето в парка. Моите не бих ги поверила на подобен "сървис", но тук е популярно. Нито на клуб след училище, защото там са оставени като свободни електрони и имат някой, който ги "гледа". С жената знам, че са си вкъщи, че могат да си махнат униформата и да се нахранят с топла, домашно приготвена храна ... в удобството на стаите си, могат да си се занимават с нещо, което им харесва.
Не мисля, че знам по-малко за децата от майките, които не работят. Родители не допускат в училище, освен, ако не си запазиш час; обикновено родителските срещи за 4-5 пъти в годината за около 15 мин. на дете. Учителката, която идва вкъщи работи индивидуално с тях и има поглед над работата им, съотнесена със стандартите и учебната програма - всяка седмица разговарям с нея след сесиите и съм убедена, че тя има по-добър поглед над тях, отколкото учителят в училище, който се занимава с 30 деца. Отделно, вкъщи идват техни приятели в събота и имам наблюдения над средата им, както и разговарям с майките, когато те ходят на гости.