Това с нереалните деца се изтърка вече, измисли нещо по-оригинално или намери доказателства, че наистина нямам деца и не съм това, за което се представям.
Виж целия пост
Уморява ли ви майчинството?
- Публикувана: 16 фев. 2018, 14:32 ч.
- Последно мнение: 18 март 2021, 17:26 ч.
# 391
23 фев. 2018, 14:44 ч.
Айде, бъди иноватор на системата и направи фурор с покана, дето никой не е виждал. И все пак, може да измислиш малко по-учтив начин, не е казано копи-пейст от форума. Ако не можеш, кажи, ще ти измисля аз.
Виж целия пост
# 392
23 фев. 2018, 14:46 ч.
Не е малко лъвче, ами овенче, което не знам дали е по-добре!А най ми било диво петелче, но да са ни живи и здрави, че без тях животът ни е пълна скука! Всеки ден ме изненадват с по нещо.Има вечери в които съм полудяла от умора, ама си викам - какво ли щях да правя ако ги нямаше- нямаше да има нужда всеки ден да готвя, подреждам и пера, то да се чудиш с какво да си запълниш самотните вечери!
Виж целия пост
Е стига де, много се връзвате, нормално е малкото лъвче да иска да покаже зъби:)
# 393
23 фев. 2018, 14:54 ч.
Ъм, с хубава книга и хубаво вино? и още около 10 хил. приятни неща? щях да си свиря на пиано разни приятни неща, или да рисувам, или просто да се наслаждавам на тишината. Наистина ли няма какво да правиш, ако останеш сама у дома?
Виж целия пост
# 394
23 фев. 2018, 14:56 ч.
Постът на Янечек е ключа към палатката. Всичко зависи от нагласата на човек.
Виж целия пост
# 395
23 фев. 2018, 15:03 ч.
Сега се сетих за още едно изморително нещо. В момента учениците нямат оценки. Но още от втори (!) клас има някаква мания по състезанията. Още преди да са доучили като хората, се състезават за всичко. Само точки и турнири се въртят, някакви безкрайни кръгове от състезания. За мен е прекалено рано да се вкарва състезателен елемент в училище, плюс да се изисква от родителя да натиска детето да се състезава, дори да не му идва отвътре.
Има ли го тоя момент или аз пак съм в някаква марсианска среда...
Виж целия пост
Има ли го тоя момент или аз пак съм в някаква марсианска среда...
# 396
23 фев. 2018, 15:09 ч.
Е, има го и обратното: детето да си "умре" да се състезава, а пък хич да не може да печели (че и да губи)...третото ми чаве е такова. Мерак до небето...и състезателният хъс беше точно 1-5 клас.
Виж целия пост
# 397
23 фев. 2018, 15:10 ч.
Siren, точно пък от теб не очаквах, че чак толкова ти се накривява капата заради другите майки, честно!
Какво като има състезания? Моят син не ходи, въпреки че още от първи клас почти всички други ходят. Аз обаче имам едно пораснало дете и знам, че тези мероприятия в малките класове са абсолютно безполезни за повечето деца, та не си даваме зор да ставаме в събота и да доскачаме за кенгуруто.
И за рождените дни нямам драма - не правя рождени дни за малки деца с други деца и техните ближни, които да гощавам и поя и това е положението, като станат пети клас, парите в джоба и да си водят приятели на кино и джънк, или каквото там искат. И изобщо не ми пука кой какво ще каже.
Виж целия пост
Какво като има състезания? Моят син не ходи, въпреки че още от първи клас почти всички други ходят. Аз обаче имам едно пораснало дете и знам, че тези мероприятия в малките класове са абсолютно безполезни за повечето деца, та не си даваме зор да ставаме в събота и да доскачаме за кенгуруто.
И за рождените дни нямам драма - не правя рождени дни за малки деца с други деца и техните ближни, които да гощавам и поя и това е положението, като станат пети клас, парите в джоба и да си водят приятели на кино и джънк, или каквото там искат. И изобщо не ми пука кой какво ще каже.
# 398
23 фев. 2018, 15:17 ч.
А, на мен точно не ми се накривява шапката, обаче детето гледа, попива и има очаквания. Та се чудя аз ли съм кривата, такъв късмет ли имам или има някакви мании в гледането на деца, които ако не изпълняваш, те гледат накриво. Иначе аз си намирам пътя, но ми е любопитно просто.
Виж целия пост
# 399
23 фев. 2018, 15:20 ч.
Уморява ме, признавам. Особено в моменти като днешния - преди цикъл, когато всичко ми е черно и мисля, че съм пълен провал като родител. Понякога ми идва да седна и да се разплача като бебе. След това се вземам в ръце и си гледам задълженията, защото няма кой да ме отмени.
После просветва слънцето и успявам да видя и радостите и да оценя факта, че са повече от тежките мигове.
Най-много винаги ми е тежала липсата на "бащинство", дори когато имах съпруг. Вероятно е хубаво да имаш споделено родителство с друг човек.
Виж целия пост
После просветва слънцето и успявам да видя и радостите и да оценя факта, че са повече от тежките мигове.
Най-много винаги ми е тежала липсата на "бащинство", дори когато имах съпруг. Вероятно е хубаво да имаш споделено родителство с друг човек.
# 400
23 фев. 2018, 15:32 ч.
Без да съм чела темата, само първата страница.
Майчинството ми разказа играта. Не успя да ме умори, но ме направи по-силна
В онзи период мъжа ми казваше, че не приличам на себе си и съм била станала друг човек.....така бях изтрещяла.
Най-много ми тежеше безсънието....и двамата се будеха нощем до към третата си година. Причини най-различни.
Иначе разликата им баш 3 години, като ги гледах и двамата, докато не тръгнаха на училище и ДГ.
Оф, Сирен, не си ли изчисти концепцията за РД? От няколко години се мъчиш с тия РД-та.
Направихме десетия РД на малкия на боулинг, имаше и разни други игри...."малка сватба", както го нарекохме. За единадесетия РД детето каза "никакви сватби повече", почерпи няколко деца и това беше. Големият се тръшна, че и той искал "тържествен" РД. Казах му, давам ти пари, организирай си го, достатъчно си голям.....мина му мерака
А че децата имали очаквания....то и аз имам очаквания, ама какво от това. Моите съм ги срещнала с разочарованието от малки (кога нарочно, кога по стечение на обстоятелствата). А пък другите как ме гледат ми е последна грижа. Имаше един кратък период в началото се връзвах, ама бързо ми мина.
Виж целия пост
Майчинството ми разказа играта. Не успя да ме умори, но ме направи по-силна
В онзи период мъжа ми казваше, че не приличам на себе си и съм била станала друг човек.....така бях изтрещяла.
Най-много ми тежеше безсънието....и двамата се будеха нощем до към третата си година. Причини най-различни.
Иначе разликата им баш 3 години, като ги гледах и двамата, докато не тръгнаха на училище и ДГ.
Оф, Сирен, не си ли изчисти концепцията за РД? От няколко години се мъчиш с тия РД-та.
Направихме десетия РД на малкия на боулинг, имаше и разни други игри...."малка сватба", както го нарекохме. За единадесетия РД детето каза "никакви сватби повече", почерпи няколко деца и това беше. Големият се тръшна, че и той искал "тържествен" РД. Казах му, давам ти пари, организирай си го, достатъчно си голям.....мина му мерака
А че децата имали очаквания....то и аз имам очаквания, ама какво от това. Моите съм ги срещнала с разочарованието от малки (кога нарочно, кога по стечение на обстоятелствата). А пък другите как ме гледат ми е последна грижа. Имаше един кратък период в началото се връзвах, ама бързо ми мина.
# 401
23 фев. 2018, 15:42 ч.
Когато бях бременна, главно четях едни единствено списание за майчинство и майки. Продължава да ми е любимо. Има една статия от лятото: https://www.brainchildmag.com/2017/06/motherhood-is-a-relationship/
Мисля, че това е ключовата разлика в нагласата. Майчинстовото не е нещо за правене. Да, има много неща за правене в него. Уморяват. Но то е връзка, отношения с друг човек/хора.
Even with all that work, motherhood is first and foremost a relationship, and how lucky for us, that we get to know these people we brought into our families. I have never met people more fascinating than the ones who call me mom.
В този смисъл, не че не мога да си представя с какво бих си запълвала свободното време. О, мога, мога, с какви велики неща бих го запълнила, и с почивки, пътувания, круизи. Но връзката създадена с децата, дадена ни отнякъде, точно на нас, точно с тези хора, не се измерва в тези мерни единици. Нито в умора.
Виж целия пост
Мисля, че това е ключовата разлика в нагласата. Майчинстовото не е нещо за правене. Да, има много неща за правене в него. Уморяват. Но то е връзка, отношения с друг човек/хора.
Even with all that work, motherhood is first and foremost a relationship, and how lucky for us, that we get to know these people we brought into our families. I have never met people more fascinating than the ones who call me mom.
В този смисъл, не че не мога да си представя с какво бих си запълвала свободното време. О, мога, мога, с какви велики неща бих го запълнила, и с почивки, пътувания, круизи. Но връзката създадена с децата, дадена ни отнякъде, точно на нас, точно с тези хора, не се измерва в тези мерни единици. Нито в умора.
# 402
23 фев. 2018, 15:45 ч.
Ми не, не ходи на състезания. Пратих я на първото, за да види какво е, каза, че не иска да ходи повече и не ходи. As simple as that.
Виж целия пост
# 403
23 фев. 2018, 15:49 ч.
Да де, но понякога трябва да си признаеш, че децата ти - или поне някои, не са винаги най-интересните хора, които си срещала:) и ако има връзка - добре, ако не си пасвате като характери, по-добре да не се мъчите взаимно чак толкова. Защото да, има връзка, но с всяко дете е различно, има си оптимални нива на близост и прекарване на време заедно. Това, че една майка е нон стоп с детето си и се кефи не значи, че всяка трябва да е така, или с всяко дете. И обратното важи - нито едно дете не трябва да е задължено да внимава за родителя повече от всичко.
Виж целия пост
# 404
23 фев. 2018, 16:04 ч.
Същото важи, за всички връзки на света. Има хора, които са залепени един за дръг за хълбока, има такива дето се бият. Майките са хора и като такива, биват всякакви. Доста труден за приемане факт от онези, които се смятат за еталон, главно породено от собствената си несигурност.
Виж целия пост
Препоръчани теми