На мен вече ми идва в повече това постоянно мрънкане тук, също търсенето на потенциални заплахи за майчиното спокойствие във всяко детско желание и виждането на апокалипсис във всички активности извън обявения за безопасен списък, в който са рисуване с цветни моливи, редене на меки кубчета и комуникация с Алекса. Майчинството е уморително понякога, да. За тези, които не могат, не искат или нямат време да го изтърпят, човечеството е измислило яслите, градините, бавачките, бабите.
А, не съм съгласна с това за яслите и градините. Има си начини детето да се гледа у дома и да е хармоничен член на общността, а не мацаща с бои суперзвезда.
Просто майчинството може да е ОК, но имаме нова дефиниция за детството и стандартите. Махалото се е залюляло от едната крайност в другата. "Гледане на деца" в миналите десетилетия е било по-скоро с цел дисциплина и добро поведение. Сега на пиедестал е креативността, ако ще иначе да са непоносими чудовища. Ще я видим тая креативност, като пораснат.
То между другото и детството вече е станало уморително, наоколо гледам дечица с такива сенки под очите, все едно работят на три смени.
Аз съм виждала снимка на детенце, играещо с кинетичен пясък върху стъклена масичка, а отдолу- дългокосмест килим в светъл цвят. Тая майка или е мазохист, или това е била първата и последна игра на детето с кинетичен пясък.
