В момента чета... 57

"Всичко, което не помня" е романът на Юнас Хасен Кемири, за който той получи наградата за шведска литература "Агустприсет" през 2016 година. Това е историята на един млад мъж, Самюел, който е починал наскоро. Той израства пред очите на читателя от разказите на няколко души за него - разказват и бегли познати, и близки приятели, и всеки от тях има собствена "версия" за това кой е бил Самюел и защо е починал. Романът се състои от кратки текстове - в различните части "общият знаменател" е Вандад, приятелят на Самюел. Вандад разказва своята версия, а успоредно с него разказват други – веднъж майката на Самюел, друг път Пантерата, една от най-добрите му приятелки, понякога Лайде – жената, с която той има страстна, но кратка връзка, други пъти други разказвачески гласове. Версиите на разказвачите за Самюел се различават, но общото между всички тях е, че всички се опитват да обяснят смъртта на Самюел – или да оправдаят себе си - и да заглушат вината. Всички предполагат или съзнават, че са го предали по един или друг начин, но намират оправдания, които да обяснят защо точно тяхното предателство (може би) не е било причината за смъртта му. Но смятам, че историята за Самюел може да се разглежда и по друг начин: когато някой си отиде, често това става внезапно и неочаквано и човек започва да съжалява, че не е поддържал по-добре връзката с починалия, че не е поискал прошка, че не е намерил време да се наслади на присъствието на този човек в живота си.

Подходът на автора при разказването на историята е много оригинален, макар и това може би да не е съвсем неочаквано, като се има предвид, че книгата е написана от Юнас Хасен Кемири. Разказът се развива много непринудено и в същото време фино и докосва читателя много дълбоко. Всички, които са загубили обичан човек, могат да се припознаят в части от историите за Самюел.