СЕДМИ клас – 3 – Февруари преваля, НВО наближава и мама се понапряга

В интерес на истината в 5 клас при избора между 125-то и 107-мо седнахме 4-мата да правим таблица с + и - за всяко от училищата и отдалечеността беше фактор, но не решаващ. Ако бяха влезли само в 107-мо, щяхме да пътуваме дружно, даже проучвах варианти абонамент към таксита, защото след 2 години курсове всяка събота, безчет състезания и купища изрешени задачи, щеше да е подигравка с труда на децата да останат в кварталното у-ще. (съгласно нашата ценностна система и светоусещане), но Белинда е права - хората са различни.

Егоисти, мазохисти....малко крайно ми е.
Всеки си решава за себе си. Моето дете не мога да го обслужвам, защото обслужвам сестра и денонощно, а тя пък не може да се обслужва сама. В крайна сметка всяко семейство си има някои специфики в начина на живот. Нито мога да си позволя такси, нито има кой да я вози с кола. А да ми виси по спирки на трамваи и тролеи не ми е никак, ама никак в представите за моето дете. Където може да стигне с метро- там.
а
И на мен са ми странни родителите, които повтарят "елитна" гимназия, все едно говорят за божество, а в същото време аз съм странна за тях вероятно, защото все повече започвам да мисля, че искам да избягаме далеч от най-елитните гимназии, дори и детето да има възможностите/ евентуално/ за тях...И ако дъщеря ми ми каже: Приеха ме в Испанската и 22-ро, ти ме запиши където искаш, без грам колебание ще я запиша в 22-ро. Но понеже тя никога няма да ми го каже, си трая.
Това, в което се намесвам, е точно местоположението. И да, моят егоизъм стига дотам, че категорично да се възпротивим с баща и да кандидатства във Втора английска точно поради фактор пътуване.
А да не говорим колко завиждам на племенничките ми, които живеят в средноголям областен град , където няма никаква, ама никаква драма с гимназии и изпити. Децата си живеят спокойно, едната седмокласничка си учи усилено, защото си е такава, другата не учи въобще, защото...и аз не знам защо. Но живеят спокойно, родителите им също.
Тъй че дайте да не обобщаваме кой , какво, къде и как.

Шегувам се, де, но не съвсем. Искаше ми се някои да каже, че и да се пътува не е толкова страшно. Тепърва им предстои на децата покоряват света.

Според мен това за егоисти ,мазохисти беше шега..а не квалификация

Точно това беше ! Мислех, че за толкоз години сте ми свикнали на изказа, но май греша. А пък да обобщавам - пази Боже !

Аз не го разбрах като шега, затова и написах своето мнение. Разни хора-разни идеали.

Казвам ти го. Моето дете доста пътува. И до София, и до училището.

За добро или лошо, детето не може да бъде прието едновременно в две училища, които участват в държавния план-прием. Но пък може да бъде прието в едно такова училище и в няколко - със самостоятелен прием.

Ха ха, права си, Дидева, не се изразих правилно. Направо промених наредбите за прием с моите фантазии.
Просто искам вече да е юни, 20 юни примерно.

Разбира се, че не е страшно да се пътува много, щом и родителите, и детето нямат нищо против.
На моя приятелка детето отиде да учи от София в Правец след 7-ми клас и това, че не бихме го направили ние вкъщи, не значи нищо. Детето и е супер щастливо, попадна на готини момчета -съквартиранти, промени се , защото преди беше много стеснително,а сега се поотпусна.
И пътува не просто с трамвая, а от друг град два пъти седмично.
Доколкото разбирам, Дидева, и при вас е така. Важното е детето да е доволно от избора си, родителите- също.

Kasmet4e, дъщеря ми пътува от първи клас по час в посока, не е страшно. 😄

За сметка на това не бих си пратила детето на тази възраст в друг град или друга държава да учи.

Хората наистина са различни, така е. И изборът на по-близко или по-далечно училище невинаги е свързан единствено с желанията, намесват се и други фактори. Аз за себе си казах, че не ми е ок детето ми да пътува по час и нещо с градския транспорт в посока. В крайна сметка, ако няма друг избор, ще съм принудена да го приема, но пак ще мисля варианти, които максимално да го облекчат в границите на възможностите ни. За щастие, дъщеря ми е на същото мнение. Може би, ако тя силно държеше да учи в конкретно отдалечено училище, друго щях да говоря. Но понеже сме на едно мнение, разсъждавам по-различно. Естествено, това са си мисли и планове точно в стил каруцата пред коня.
От друга страна, ние и сега вършим едни сложни гимнастики, минавайки от единия до другия край на града, за да стигнем навреме за тренировка и то в пиков час 4 пъти седмично, така че... баба знае 2 и 200.

Момичета, мир, има време да изпадаме в словесни разпри и нека не е една с друга, тук съм с впечатление, че всички сме добронамерени 
Всеки има различна представа за близо и далече, това съм го установила и аз. Когато преместих Мишо в настоящето му училище бях обявена за луда от разни приятелки - горкото дете ще пътува с тези мръсни, гадни автобуси до училище, в зимен студ и лятна мор, ще губи ценно време! Какво му е на кварталното училище! Еми нищо, въпрос на личен избор. Целият грандиозен път до учлище е 10-15мин с директен автобус, е, като сложиш чакане, ходене от/до спирка, става 30мин и то със запас, за да не закъснее, все пак. Разбира се, ако учи в училището до нас, времето за път се свежда до 5 мин...Сестра му учи в кварталното ни училище, но си имам съображения за това.
Ясно е, че ще пътува, знам, че има деца, които ходят в съседни села на училище, защото нямат избор. Да, ама ние живеем в столицата и не е като да нямаме съвсем никакъв избор, би било нахално да го твърдим. И естествено, че не е основен критерий това - ако не влезе в първа английка, значи отива в кварталното, щото къде ще пътува по автобусите...просто в нашия случай младежът предпочита първи език да е английски, но по-скоро няма против да го пробва този немски...в краен случай испански. Не иска да чуе за френски и математика. Е, значи слагаме английските и немските гимназии в началото на списъка и естествено, че ще сложа първа пред втора по критерия "локация"...т.е. за мен е критерий някакъв, не единствен и основен, но го има като следващ веднага след основните (ако ме разбрахте)
Само дето съвсем не е сигурно, че ще се класира за някоя от тях и трябва внимателно и старателно да се подреди следващата група училища...което май е най-голямото предизвикателство (за мен) на тези НВО...

Сузане

Дъщеря ми пътуваше от 5-ти до началото на 7-ми клас по повече от час в една посока. Не беше драма, но не беше и много приятно. Сега, след като се преместихме, пътува 30 мин., а може и пеша при желание да стигне до учлището си. Ами така е по-добре за всички  . Може да ви се стори прекалено, но при избора на новото местоживеене включихме и фактора близост до училището и , защото тя е наясно къде иска да учи след 7-ми клас. Дано да успее да влезе, ако нещо се издъни - и другите желани учлища са в сравнително близък радиус . Затова и 2-ра немска я зачеркваме, пък и тя не е особен фен да учи немски .

Аз се извинявам, ако съм засегнала някого с мнението си и не мисля, че това беше някаква разпра.
Наистина се извинявам, ако съм била...рязка! Не ми е било такова намерението.

Олимпиадата по Биология беше лесна
(знам,че вече не става дума за това :DD)

Добро утро,
kasmet4e - имам спомен, как преди години към теб си позволих своеволието да дам непоискан съвет:), да запишеш детето, защото винаги можеш да го преместиш в кварталното училище когато се предаде от умора .
Валенцето  , трудно е положението ви, но както Bibi спомена за табличката,  просто в твоята таблицата с +/- имаш няколко реда повече, които обаче са с особена тежест.

За квартали и елитни, няма да се включа в спора, моята позиция е твърда по този въпрос.

Всички правим най-доброто за децата си, както и което по силите ни.
(Аз лично съм типа супер-герой по отношение на децата си- карах големият на училище първа смяна, връщах се , взимах малкият, карах го на градина и стигах в 8.30 в офиса- пиех кафе докато си миех зъбите)

Баууууу, снощи влязох в стаята на младежа в 9 и 15 да го питам кога най-сетне ще благоволи да вечеря и още учеше! Изпълзя за храна чак в 9:30. Това е прецедент! Или положението се затяга или той е дрямал докъм сряда и сега вижда зор с наваксването на домашните за школата