♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 67

Публикувана: 26 фев. 2018, 20:22 ч.

Последно мнение: 4 дек. 2019, 14:28 ч.

116 657

740

tempestad - Почетен член

# 97 28 фев. 2018, 23:02 ч.

НАШАТА ПРИКАЗКА

Глава 150

Йомер се събуди с мисълта, че нещо не е наред. Дефне спеше в прегръдките му, както всяка сутрин. Слънцето тъкмо се показваше на хоризонта, окъпвайки всичко в нежната си светлина. Но той не бе заспал тук.
-   Децата! А как съм стигнал до тук?!
Шепотът му събуди Дефне, която се протегна до него, преди да отвори очи.
-   Добро утро!
-   Добро утро, любима!- Придърпа я за целувка, отказвайки да я пусне толкова бързо.- Любимото ми събуждане!
-   Извинявай за снощи! Заспала съм! Не това очаквахме за годишнината ни, но...
-   Имаме цял един живот пред нас! Една нощ е нищо, в сравнение с тези, които ни очакват!- Целуна я по бузата, слизайки бавно надолу.- Но ако искаш, можеш да ми се реваншираш сега!
-   Знаеш, че не обичам да съм длъжна на никого!
Издърпвайки го върху себе си, Дефне наклони глава, осигурявайки му достъп до така любимата му извивка на шията си. Устните му не бързаха, оставяйки леки целувки по нежната ѝ кожа. Ръцете му се движеха бавно нагоре надолу по тялото ѝ, докосвайки я само с върховете на пръстите. Имаше чувството, че са я налазили мравки. Тръпки преминаваха по кожата ѝ, карайки я да настръхне, очаквайки следващата му ласка. Но той не бързаше, сякаш наистина имаха цялото време на света.
Опитвайки да ускори нещата, Дефне го придърпа за целувка. Настойчива, изгаряща. Показваща му какво иска. Но той сякаш не искаше да я разбере. Усмихвайки се лукаво, Йомер премести отново устни по нея. Намери гърдите ѝ, заигра се с тях, наслаждаваше им се. Дефне вече полудяваше, извивайки се под него, молейки го да довърши това, което бе започнал. Но той просто не я чуваше. Целуваше я, рисуваше с палец по кожата ѝ, почервеняла и гореща от бушуващата ѝ кръв. Подлудяваше я.
-   Не и днес!
Събирайки всичките си сили, Дефне се превъртя, оказвайки се върху Йомер. Използва мига от изненадата му, за да освободи и двамата от останалите по тях дрехи, пречещи ѝ да получи това, което иска. Намери устните му, изпивайки ги в страстна целувка, докато потъваше в удоволствието да го усеща в себе си. Движеше се в луд ритъм, нетърпелива, подивяла, неможеща сама да се познае. Единственото, което усещаше, бе желанието да е негова. Да му покаже колко много го обича! Само че нейната сила бе нищо в сравнение с неговата. Дори не разбра кога отново се оказа под него, притисната под така любимата си тежест.
-   Не толкова бързо, любима!
Йомер забави тласъците, принуждавайки я да се задъхва от нахлулите чувства. Можеше да усети всеки сантиметър от него, колко силно я желае всъщност. Устните му опустошаваха нейните, докато ноктите ѝ се впиваха дълбоко в гърба му. Краката ѝ обвиха таза му, опитвайки да го придърпат по- близо, да го забързат. Но както винаги той определяше правилата, навивайки бавно и мъчително спиралата на удоволствието, затягаща се все по- силно вътре в нея.
-   Не мога повече! Моля те, Йомер!
Отказвайки да я послуша, той продължи с бавните си движения, довеждайки я до ръба. Усещаше всяко стягане на мускулите ѝ, знаеше, че е толкова близо. Усети финала ѝ, миг преди самият той да избухне, разпилявайки се на милиони парченца и сливайки се с нея в едно едновременно.
Дефне опитваше да си поеме дъх, но не можеше. Сякаш бе на морското дъно, притисната от тонове вода, пречещи ѝ да диша. Но всъщност не беше вода, а вълни от удоволствие, заливащи я отново и отново. Трепереше, макар да ѝ бе ужасно горещо.
-   Добре ли си?!- Шепотът на Йомер дойде сякаш от много далеч, макар устните му да бяха до ухото ѝ.
-   Мисля, че да! Топя се!- Отвърна с шепот тя, просто защото нямаше повече сили.- Сякаш съм сладолед, оставен на слънце.
-   Ставаме двама!- Йомер опита да се отдръпне, но тя го спря.- Ще те смачкам! Така ще е по- добре.
Превъртя се и я придърпа до себе си, обвивайки ръце около нея. Сякаш бе дете, скрито в прегръдките му. Сгушена плътно до гърдите му, Дефне се усмихна.
-   Кое е толкова смешно?- Попита Йомер, отмятайки кичур от къдриците ѝ.
-   Как разбра, че се усмихвам? Не ме виждаш!
-   Но те усещам! И така, кое е така забавно, че те разсмя?!
-   Тишината!
-   Тоест?!
-   Учудващото спокойствие по това време на деня. Направо е чудо, че Берк и Ада все още спят! Представих си, че са будни и…
-   Да пази Господ! Хич и не искам да си представям такава ситуация!- Паниката в гласа му само я доразсмя, а последвалия плач от детската я докара дори до сълзи.- Сякаш те чуха, кълна се!
-   Не, просто наистина им е време за ставане. Мама ей сега идва, милички!
Навличайки някакъв халат от банята, Дефне изтича при тях. Йомер я последва, мърморейки си под нос, че наистина са късметлии. Ако се бе събудил само пет минути по- късно. Не искаше дори да мисли за това.

Сутринта премина обичайно- закуска за децата, след това за тях. Масата от снощи също ги очакваше, отрупана с почти недокосната храна, но празна бутилка от вино. Отказвайки се от мечтания бюрек, Дефне се задоволи с филийка, яйцето и зеленчуците, които обикновено хапваха с Йомер. Слава Богу, поне махмурлук нямаше. Събуждането сутринта бе изтрило всякакви следи от алкохола, който изпи снощи.
Почистваше отново масата, когато телефонът на Йомер звънна.
-   Тъкмо се чудех кога ще позвъниш!- Отговори със смях той.
-   Съжалявам, че ви прекъсвам, но трябва да поговорим!- Гласът на Синан бе притеснен, което веднага изтри усмивката на партньора му.- Ако Дефне е до теб, не се издавай. Нека на паникьосваме и нея без повод.
-   Късно е, слушам те!
Все пак излезе от стаята, намигайки ѝ в опит да я успокои. Знаеше, че няма да постигне нищо. Когато се върна петнайсет минути по- късно, тя го очакваше.
-   Какво е станало?!
-   Няма нищо сериозно, всичко е наред!- Опитвайки се да скрие гнева си, Йомер посегна към Ада.- Синан ще се погрижи за всичко.
-   Но все пак има нещо!
-   Остави сега, моля те! Нека не си разваляме почивката!
-   Искам да знам какво е станало! Йомер!- Последва го към хола, взимайки мимоходом Берк.- Ще ми разкажеш ли?!
-   Не викай, ще изплашиш децата!- Настанявайки малката в скута си, той се протегна към една от играчките.- Ето, миличка, мама не се кара на вас!
-   Ако не ме ядосваш, няма да се налага да повишавам глас. Или искаш да позвъня на Ясемин?!
-   Не, недей! Няма смисъл и тя да се притеснява!- Изпусна се Йомер.
-   Искаш да кажеш, че тя не знае?! Какво е станало, започвам да се плаша!
-   Ето, затова не искам да ти казвам! Ела тук!
-   Йомер, много повече ще се притеснявам, ако не знам! Кажи ми, моля те!- Седна и се сгуши до него, оставяйки Берк да закача сестра си.
-   Но ми обещай, че ще приемеш всичко спокойно! Нали?
-   Йомер, започвай да говориш!
-   Добре. Някой се е опитал да проникне в един от складовете ни!
-   Какво?!
-   Ето, виждаш ли?! Паника! Нищо не е станало, успокой се!
-   Как нищо не е станало? Кой, кога?!
-   Ще ти обясня, само спокойно! Предполагаме, че са били крадци. Просто крадци. Благодарение на охранителната система, която сложихме след Транба, не са откраднали нищо. Но не са успели да ги заловят!
-   Ами ако са били „Жако”?! Ако отново са решили да се занимават с нас?! Ако искат да си отмъстят за това, което пишеше от вестниците. С Ясемин се притеснявахме, но това бе единственото, което ни дойде на ум тогава.
-   Няма такова нещо, те са вече история! Затова не исках да ти казвам, веднага ще започнеш с теориите. Няма нищо такова, Дефне, просто крадци. Сигурно са били някакви хлапета, които дори не са знаели какво има в склада. Синан и комисар Йозен ще се погрижат за всичко.
-   Затова ли и Синан е скрил от Ясемин?
-   Естествено. В нейното положение не трябва да се тревожи, а ако узнае, също като теб тя ще започне са се притеснява напразно. И да се съмнява, а няма смисъл. „Жако” са вече в миналото.
-   Звучиш толкова сигурно! Иска ми се да ти повярвам, но…
-   Няма но, миличка! Не мисли повече за това! Виж, и близнаците усещат, че си неспокойна, недей така! Забрави за станалото, дойдохме тук, за да си починем. Хайде, да излезем да се поразходим!
-   Още е хладно, нека почакаме. Не искам да се разболеем, а още по- малко пък те.- Подавайки падналата играчка на децата, тя се усмихна леко.
-   Както винаги, прекалено предпазлива! Винаги мислеща, преди да действа!
-   Май ме сбърка със себе си. Но все пак няма да излезем сега. Може би отново следобед, като напече хубаво.
-   Какво ще правим тогава сега?!
-   Ще четем. По- точно, ти ще ни четеш!

Виж целия пост