♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 67

Добър ден!

Борко в другото му амплоа...  




Линкове за гледане на ВЩ с добър превод на бг и чудесно качество на картината!

Благодаря на момичетата за тази възможност! 

и тук 👉 https://www.youtube.com/watch?v=iMq8-0MOY9I
и тук 👉 https://my.mail.ru/mail/evavili/video/3/103.html
и тук 👉 https://www.vbox7.com/play:e064b9a2b2



Хубав ден!

Най- после превод, с който да съм съгласна 

Джанъм, споменахме ги момичетата, и те се появиха 

Идеален превод и перфектно качество - златни сте 

Всеки,който е положил труд и то безвъзмездно,и го е споделил с всички нас,на добра воля е уважаван и ценен тук във форума.Не трябва да се захващаме за отделни думички и да разваляме добрия дух и настроение,който присъстват тук .
https://www.instagram.com/p/BgTmyOkgMTU/?hl=bg&tagged=barisarduc

Здравейте, момичета!
От няколко дни не съм влизала в темата и реших да скокна днес.
Аз изключително благодаря на всички замесени в превода на филма. Няма значение за мен кой е по -добър или лош. Това е огромен труд и благодаря за това, че стана толкова бързо. Аз съм човек който не разбира нито турски нито руски и за това чаках с бг субс или на английски. Не можах да го гледам в сайта на вк  от екипа на Мелек, защото ми искаше регистрация за това изчаках и го гледах снощи в youtube.

Някой май е минал с метлата  

Благодаря все пак на момичетата, които се изказаха в моя защита   Старая се да не обръщам внимание на такива неща, съветвам ви да правите същото  

Забравяме за станалото и продължаваме напред   Исках да коментирам нещо по филма, ама през телефона ми е трудно със снимките от определени сцени   Ама за един въпрос нямам нужда от тях - според вас от къде го избараха тоя разгонения кюпек   Колкото беше смешно, толкова и отвратително като сцена  

Tempi, извинявай , че за мой пост,  ти си го отнесла...

Колкото до сцената с батко и кучето , мисля , че намекът за липсата на сексуален живот на  брата бе много груб, но аз така и не мога да разбера чувството за хумор  на турската публика!



Ново от Биркан.

Що та е заради теб, джанъм    Момичето просто търсеше с кого да се заяде и аз ѝ попаднах на мушката   Както и да е, мина замина  

Кучето наистина ми дойде в повече в този момент   Обичам животни, но това беше  



Ново: целите снимки от постерите към филма  

Пак ще се върна на участието на кучето Митоша във филма.

При рускините видях нещо , което ме удиви. Те твърдят , че кучето е женско!!!

Пост лучшей актрисе фильма ВС!😊 И мои овации!!!👏👏👏👏👏👏👏
Митоша, ты СУПЕР актриса! Надо же, собаке-девочке сыграть собаку-мальчика!🙄😆😆😆😆👌👌 ТАЛАНТ!!!🎉🎉🎉🎉🎉🎉🎉🎉

Йок артък!

Ако наистина е така,  то това куче ще надмине доста хора по талант  

Онур ще бъде гост този петък в Беяз шоу 

На мен тогава ужасно ми домъчня за Тарък-животът го минава по всички фронтове... и като се започне от собственото им куче. Нали не му обърках името на абито , че много ще му се насъбере.

Хареса ми филма, защото не очаквах шедьовър.. По приказките на Боре и Елчо преди и след премиерата ми стана ясно, че не това е било целта им.
Минус е, според мен, че са направили братчето на Ада главен герой и за това нямаше достатъчно моменти с Ада и Мерт. Това доста ме подразни. Има замисъл в историята им, но нямаха време да развият образите достатъчно.
Други неща ми направиха впечатление -
1- Б. и Е. толкова свободно и лижерно си играеха ролите и започнах да си мисля, че играят себе си. Ролите им на Ада и Мерт имат много общи черти с Елчин и Баръш.
Баръш харесва стари коли, купонджия е, високите скорости и те са му в кръвта, спортува, цени изкуството, обича животните,може да е на върха на кариерата си и да е богат, но всъщност да е нещастен. Елчин е ценител на изкуството, обожава да ходи на изложби, добра по душа, стилна и елегантна,женствена, има принципи и виждане за живота който не нарушава и тя обича животните. За втори път героите и на двамата са без родители, както е подобно и при тях в реалния живот с разведени родители.
Тя е съвсем различна от Баръш.
2- От малкото сцени, които имаха двамата, смисъла на диалозите им ми се стори много двустранен. От една страна за историята им в филма и от друга за положението между двамата в реалният им живот в момента. Особено последната сцена пред репортерите.
3- Ако наистина има и скрит смисъл в тези сцени, отговори  на нашите въпроси и аз не си въобразявам. То това би било обяснение и доказателство да се твърди, че Боре е сценарист на филма и умишлено е помолил приятеля си Буура да даде едно рамо,само за да не полудеят феновете накрая и да свързват името му с всяко едно нещо.
И Елчин беше казала, че не са направили филма за да пълне кино залите или заради печалбата имали са друга цел.
Абе като цяло ми хареса филмчето. Елбарите са магия. Сигурно и аз съм полудяла щом започнах да мисля чак такива работи..

Здравейте
все едно съм го писала аз:smile:

По принцип съм съгласна с всичко написано, ама това в черното си е самата истина 

Глава 154


Глава 155

Дефне не заплака. Дори не се изплаши. Просто стоеше и го гледаше, опитвайки се да проумее казаното от него.
-   Защо е дошла?- Гласът ѝ бе студен, но спокоен.
-   Според Суде, искала да се сдобрим. Да се запознае с близнаците. Но няма да получи никое от двете! Ако имаме късмет, Суде вече я е качила на обратният самолет.- Следеше внимателно реакцията ѝ, очаквайки срив.
-   Добре!- Прегърна го, вдъхвайки дълбоко аромата му.- Ела да хапнем нещо, и двамата не сме закусвали. Предполагам, искаш и кафе!
-   Дефне, не го прави! Не потискай всичко в себе си.- Помилва лицето ѝ, след което я целуна.- Единственото, което искам, е да си добре.
-   Но аз наистина съм добре! Така е!- Усмихна се, опитвайки да го убеди.
-   Няма да ѝ позволя да ви доближи! Обещавам!
-   Знам! А и не се страхувам повече от нея. Тя не може да ми вземе това, което е важно за мен!- Допря устни до брадичката му, след което се отдръпна.- Но моля те, не крий нищо повече от мен! Какви ли не мисли минаха през главата ми, докато се чудех какво може да е станало!
-   Просто не исках да те разстройвам, но май така и не успях. Съжалявам, че скрих истината от теб! Смелата ми съпруга!- Йомер я притисна до сърцето си, целувайки рамото и извивката на шията ѝ.- Изглеждаш толкова крехка, а си по- силна дори от мен!
-   Защото ти си до мен! Ти ми даваш тази сила!- Скри се в обятията му, повтаряйки си каква късметлийка е.- Ще ми разкажеш ли по- подробно какво е станало? Как е посмяла онази жена да се върне?!
-   Според Суде дори тя не е знаела за нейните планове. Разбрала е какво става едва в самолета, когато я е видяла на съседната седалка. В Истанбул чичо е вдигнал скандал, при което г-жа Нериман е отишла при Корай. Суде ми се обади малко след това, за да ме предупреди.
-   А ти премълча, за да не изпадна аз в истерия!
-   Не знаех как ще реагираш, затова реших да ти спестя притесненията. А след това Ада вдигна температура и нещата съвсем се усложниха. Моля те, никога повече не заспивай толкова далеч от мен! Снощи…
-   Бях сърдита, ядосана, объркана. Наранена! Съжалявам! И аз не бях щастлива от положението! Но мисълта, че ме лъжеш и криеш нещо от мен ме побърка!
-   Въпреки това! Каквото и да стане, не ми обръщай гръб! Няма да го понеса!
Целуна я, изтривайки спомена за снощи. Бяха си обещали, че ще преминат през всичко заедно, а той го бе забравил. Опитвайки да я предпази, сам я бе отдалечил от себе си. Бе я подценил. Дефне бе силна и щеше да се справи с всичко, което бъдещето им поднесеше. Вече бе сигурен в това.

Дефне бе разстроена, когато напуснаха къщата. Не ѝ се искаше да си тръгват и нямаше намерение да го крие. Йомер ѝ обеща през лятото да дойдат отново, но тя не му повярва. Знаеше какъв работохолик е той и колко рядко си взимаше почивка, дори когато няма работа в компанията. А откакто се разшири Пасионис, тези моменти бяха изключително малко.
Тя спа в самолета, изтощена след тежката нощ, докато Йомер наблюдаваше децата. Ада и Берк явно харесваха този вид транспорт, за разлика от майка си. И двамата се смееха, докато самолетът излиташе, и прекараха следващите два часа, „дъвчейки” доволно играчките и пръстчетата си. Стюардесите спираха, за да им се порадват, а останалите пътници се чудеха колко са кротки.
Шукрю ги очакваше на летището. Видели най- после познато лице, различно от това на родителите им, Ада и Берк се разпищяха щастливо, посягайки нетърпеливо към него. Смеейки се на реакцията им, Дефне ги настани в колата, а мъжете натовариха куфарите. Бърборенето на близнаците, примесено с развълнуваните въпроси на майка им за новините тук, превърнаха пътуването до вкъщи неусетно.
Суде отвори вратата и се спусна да ги посрещне в момента, в който колата спря на алеята пред дома им. Андрю се смееше след нея, махайки им от най- горното стъпало.
-   Дойдохте си най-после! Добре дошли!- Прегърна тя Дефне, подскачайки като малко дете.- Къде са моите съкровища? Колко само сте пораснали?!
-   Не преувеличавай, скъпа! Не си ги виждала едва месец!- Йомер я прегърна, докато Дефне и Шукрю измъкваха децата от колата.- Тук всичко наред ли е?
-   Да. Не беше лесно, но се справихме! Я да видя на кого му е мъчно за леля?!
Поемайки Берк от шофьора, тя пое към къщата с Дефне, докато Андрю слизаше да помогне на мъжете с багажа.
-   Искам да ми разкажеш всичко! Къде те отвлече лудия ми братовчед?! Никой нищо не знае, просто заявил на Синан, че заминавате, и толкова! Ако знаех, нямаше да бързам толкова да си дойда, а щях да купя още неща! Ако знаеш какво съм донесла на тези сладурчета!
-   Скъпа, успокой се, поеми си дъх! Говориш почти колкото Дефне!- Засмя се Йомер, влизащ след тях.- Ще реши човек, че сте сестри!
-   Ти не се бъркай, това са женски работи!- Скара му се Суде.
-   И какво означава това, че говори почти колкото мен?! Намекваш ли нещо, Йомер?!- Погледна го ядосано Дефне.
-   Загази, племеннико! Не трябваше да ядосваш и двете едновременно.- Неджми се смееше, докато прегръщаше снаха си.
-   Кажи му, татко! Винаги много знае!
Тюркян се обади, за да ги покани на вечеря. Нихан, също като Суде, бе нетърпелива за подробности около пътуването. Извинявайки се с дългия път, Дефне обеща да отидат утре. А и вече бе късно, имаха и гости. Синан и Ясемин бяха пристигнали преди малко, а Мелис и Исо трябваше да дойдат всеки момент.

Суде бе донесла поредния куфар с подаръци, настоявайки да премерят почти всички дрехи на децата още сега. Андрю и Неджми, явно намерили общ език, не спряха да се шегуват с нея. Държеше се така, сякаш нямаше да са тук още една седмица.
Суде все пак бе решила, че щом сватбата е нейна, и с част от подготовката също трябва да се заеме тя. Макар да имаше доста време до тогава, трите с Дефне и Ясемин щяха да начертаят основите, върху които след това да градят по телефона.
В съседната стая пък Исо уговаряше Йомер и Синан да го придружат при искането на Мелис. Роднините му бяха далеч и нямаше кой да го подкрепи, а двамата мъже бяха станали като негови братя. Щастливи, те му обещаха да направят всичко възможно, за да им дадат момичето.
Дефне използва посещението на Мелис, за да прегледа Ада. Макар да се опита да я успокои, че няма нищо тревожно, тя все пак я посъветва утре да отидат при Елиф. Причините за температура при едно бебе бяха стотици, а една консултация никога не бе излишна. А и оставаше „проблемът” с апетита на Берк, който не по- малко тормозеше младата майка. Въпреки настояването на Йомер, че е нормално и че синът им е едно здраво и силно бебе, което просто се храни добре, тя не спираше да се тревожи.
Гостите си тръгнаха късно, а децата заспа доста след това. Превъзбудени и доволни от вниманието, което получиха, Ада и Берк се бориха до последно. Йомер им прочете две приказки, Дефне още три, след което им пя, а накрая им се моли. Едва към полунощ двете дяволчета затвориха очички, предавайки се на весели и щастливи сънища.
-   Понякога има чувството, че го правят на инат!- Борейки се с ципа на роклята, който бе на гърба, мърмореше Дефне.- Колкото по- изморени сме ние, толкова по- капризни са те!
-   Така ти се струва. Остави на мен!- Йомер застана зад нея и разкопча проклетия цип, заял между лопатките ѝ.- Ще се справиш ли утре без мен?
-   Суде ще е с нас, не се тревожи! Компанията има нужда от теб!- Обърна се и го целуна, след което се отправи към леглото.- Направо заспивам права.
-   Беше си натоварен ден!
Йомер легна и тя се сгуши до него, като заспа минутки след това. Играейки с косата ѝ, той остана да я наблюдава.
-   Моята спяща принцеса!
Тъкмо се унасяше, когато Дефне се размърда. В началото бяха тихи стонове, придружени с въртене и ръкомахане, а след това започна да повтаря името му. Йомер я прегърна силно, викайки я и настоявайки, че всичко е просто сън. Дефне се разплака, едновременно притискайки се към него и опитвайки да се изскубне от ръцете му.
-   Дефне!
Изправи се в леглото и я привлече в скута си, залюлявайки я като малко дете. Тя хлипаше тихо на гърдите му, все още намирайки се под влиянието на съня. Йомер галеше косите ѝ, притискайки я към себе си. Когато усети как тялото ѝ се отпуска, осъзна, че тя не се е будила въобще. Опря гръб в стената зад себе си и целувайки челото на Дефне, остана да бди над съня ѝ. Предполагаше какъв е бил кошмарът ѝ, ядосвайки се на себе си, че все пак ѝ каза за Нериман. Колкото и силна да бе съпругата му, в нея все още живееше онова наплашено момиче, чиито живот леля му се бе опитала да съсипе. И понякога дори той бе безсилен, за да му помогне.

Скъпи мои   днес кафето и закуската са от мен   Пораствам с още една година, надявам се, и помъдрявам с нея   Важното е, че тя бе прекарана толкова прекрасно и една от причините за това сте вие   Макар и само виртуално, вие сте като част от моето семейство...   Преминахме през толкова неща заедно- и се смяхме, и се ядосвахме, и се нервихме   Но въпреки всичко все още сме тук- някои влизат по- често, някои не толкова, но знаем, че винаги можем да разчитаме една на друга  

Стана малко сантиментално по нощите, но наистина сте важни за мен и искам да го знаете   И тъй като има още доста часове, докато се появя на този свят   а и е странно да почнем от сутринта както ние си знаем   ще ви почерпя за сега с кафе и закуска, а другото- довечера