Говорих си с ръководството, склонни са като че ли да намалим малко предизвестието (че ми е два месеца, то аз ще забравя, че нова работа имам!). Тепърва ще си казвам на хората, там ще е по-драматично.
Охх, божкеее, за пръв път тая година имам усещането, че дишам дълбоко! От януари, когато ми казаха за готвените промени и кой ще ми бъде мениджър от април нататък, ми беше толкова сдухано и депресиращо, че изкарах последните два месеца почти без четене, без филми, без излизания, без виждания с приятелки, без спорт, без басейна, просто се бях катурнала надолу по хълма. Работа - дете - вкъщи, после пак. Такъв късмет имах, че се появи тази позиция, че още не бяха намерили човек, че бях точно това, което търсеха за мястото .... Охххххх, издишам, Оммммм!
Жалкото е, че много си харесвам работата и екипа, който си изградих, но - сега ще го направя същото отначало. Няма лошо


Брат ми пък никога не е проявявал желание и съответно не е ходил.
