Епизод 86
- Ти беше мой приятел, мой изповедник, мой ... мой близък човек! Аз ти разкрих сърцето си, доверих ти се твърде много. Никога не съм обвинявала хората заради чувствата им, но ти ... ти ...
- Иджлял и Фърат не са наш проблем!
- Всичко довело те до това състояние е наш проблем!
- Погледни ме! Сега пак ще запееш песента, че ревнувам Иджлял! Нур, влюбен съм в теб до последната си капка кръв, влюбен съм в теб от цялото си сърце, но това е друго, разбираш ли! Този човек не може да се натрапва на майката на детето ми!
- Ако не се натрапва? Ако просто наистина е спечелил Иджлял!
- Недей, Нур! Не започвай отново!
- Защо? Защо не, Ийт? Защо не позволяваш на Иджлял да се откаже от теб? След като ние се обичаме и се борим за своето щастие, защо не позволяваш на Иджлял да се откаже от теб? След като ние се обичаме защо Иджлял да не бъде обичана, защо тя да не обича? Защо любимият й мъж да не бъде Фърат?
- Не може, разбираш ли! Не може да е мой роднина, да е от моята кръв!
- Пак мъжкото его, това е единствения ти проблем!
- Ийт и да ми запушиш устата, няма да замълча! Няма да позволя да го причиниш на себе си и на нас! Чуваш ли! Няма да позволя да ни навредиш заради тях двамата!
- Дръпни се, Нур!
- Знам, че не мога да променя нито твоето мнение, нито опиянението ти, а ти не можеш да промениш моето. Но аз няма да се боря с теб за живота на Иджлял. Ние имаме друга борба, но искам да ми обещаеш нещо, Ийт!
- Каквото поискаш! Ако зад това съобщение стои Иджлял, ако е направила и това – да върви по дяволите! Обещавам ти!
- Защо не си ми казал, че знаеш за чувствата на Фатих? ... Знаел си, че е влюбен в мен! Защо си замълча?