За предстоящия протест на инвалидите

Аз лично смятам, че хората с увреждания, както и родителите на деца със заболявания са ощетени от системата. От тази гледна точка, смятам, че реформа е необходима.

Не виждам обаче, желание за реформа от засегнатите в темата. Няма яснота срещу какво се протестира и дали се протестира, срещу правилни неща. Къде са дремели организациите при изработването на закона? Защо не изисквате от тях да проявят активност, преди да се снесат някакви текстове?

Почти се изпокарах в любимата ми тема, когато казах, че не всички деца, следва да получават "детски". Моята логика и по тази и по онази тема е, че има ограничени средства (не искам да коментирам, защо са ограничени, това е тема за друг разговор) и, че бюджета се разпределя както в едно семейство.
Представете си семейство с три деца. Едно от тях е със заболяване. Парите, които постъпват са ограничени. За това дете се налагат повече разходи. Как точно, семейството да отдели и за останалите по толкова? То просто пренасочва средства към най-нуждаещия се.

Същото е и с хората със заболявания. Няма как да се дава на всички, а ако се прави, е в ущърб на най-нуждаещите се.

За това е по-необходимо да се стимулира работа и социализация.

Това някой в темата ли го написа?

Глухарче, в положение влизам на улицата, в магазина, но когато става дума за закони, място за емоции няма. Затова не приемам аргументите и отговорите на въпросите, които задавам, защо някой, който работи, трябва да получава допълнителни пари. Защо протестите са срещу отнемането на парите, а не са за достъпни работни места и за реформа при условията за наемане на хора с увреждания. Значи те са съгласни да няма достъп до работа и предпочитат едни готови пари.

Съгласна съм Даун. Ако ме назначат на работа, съвместима с моето заболяване на нормална заплата и не ми се налага през 2-3 месеца да си плащам сама изследвания, ехографи, консултации, готова съм лично да се откажа от огромната си пенсия.

Лиляна защото работи за смешно малко пари, а има много разходи. Идея нямам как да го обясня.

Може би аз не разбирам правилно, но протестът е срещу това да не се спират изцяло пенсиите на работещите, а иначе нямам против да се правят реформи и да се измислят по-умни начини за разпределяне на оскъдните средства. За мен въпросът е - ок, като се спрат помощите на работещите, това означава ли увеличение на пенсиите на останалите, които уж са наистина нуждаещи се? Ами не, не мисля, или поне не го виждам предложено. От това, което чета даже има шанс на всички да им падне групата (от това, че ще се взима най-високия процент само) и в крайна сметка ще има хора с изцяло спрени помощти, и хора с намалени такива. Кой печели от това?

Глухарче, системата няма да поеме изследванията, но може да подпомага лекарствата. За това помощта е според доходите. Ако работиш на нормална позиция, съобразена с ценза ти, то да те подпомага за лекарствата.

Трябва да се подобри и системата на здравно застраховане. Изобщо, необхватна е и ми е странно, че подобни дискусии се водят стихийно, а не с обмислен диалог. Един закон не се прави с две чернови, но за да се получи, тези организации и засегнати страни трябва да участват от началото, а не да скачат, когато вече е внесен.

За втори път днес ще напиша под твой пост: Глупости!
А сега ще обясня защо: За да има достъп до работа, са необходими условия, които да го обезпечат. Не знам колко пъти вече се писа тук за достъпна среда, за приспособени работни места, за предварителна работа с работодатели, които да наемат такива хора във фирмите си, а да не гледат на инвалидите като на воденичен камък, който ще им се обеси задължително на врата и подобни.....
Но всичко това не може да се случи за месец-два, нито дори за година- две. Как се изгражда и създава всичко, което е необходимо? Нужни са години наред работа и много сериозни пари, за да се получат нещата. Пари обаче вечно няма. Все друго е по-важно. Все някоя приумица е приоритет. Хвърлят се безразборно милиарди за саниране, за магистрали, за спортни зали по села и паланки, но за създаване на възможности пред инвалидите няма! И вечно нищо не се прави.
И ето сега, при наличните невъзможни условия, като това, че не те искат на работа, защото отстъпваш на здравите. При невъзможни условия като това, че няма подходящи работни места за хора в затруднение. При  невъзможните условия да не можеш да стигнеш до работното си място, дори да си намериш такова, заявяват, че ще правят реформа. Ще спират пенсии и ще пращат болни хора да си търсят място за работа в БТ......
Затова протестите са срещу отнемането на парите. Защото се отнемат пенсии, без да са осигурени никакви възможности, които да помогнат на тези, които няма да взимат готови пари, да си ги изработят.
Как беше онази притча: вместо да дадеш 1 риба на гладния, дай му въдица да си налови колкото може. Тук не ти дават въдица, а ти взимат единствената риба.
И ако за хората в предпенсионна възраст е по-добре да дочакат пенсионирането на набора си на инвалидна пенсия, то за младите е направо убийство да седят затворени вкъщи.
Не вярвам, че нещо ще се направи за инвалидите нито сега, нито в обозримо бъдеще. Освен, че ще бъдат оставени на милостта и грижите на близките им.

Абе какво създаване на условия, те масово унищожават. Свекър ми е напълно сляп, години наред изработваха контакти в  завод към съюза на слепите, вярно на минимална заплата, понякога дори и нея не стигаха, но все е нещо. Е съсипаха го, всички до един ги изритаха да се спасяват по единично и отдадоха помещенията под наем. Те рушат, а вие искате тепърва да създават. Смешки.

Именно това е нещо, за което си струва да се протестира. Пак казвам, не е само до парите, а до социализирането на хората. До това, да се чувстват полезни, да правят нещо.

Моят съвет е, да стъпите на врата на НПОтата и да изисквате от тях да участват активно. Механизми има, просто не им се занимава със сериозна дейност.

С нищо не пречи на фирмата ако диабетика си бие 2 инжекции, само че фирмата не го иска на работа и няма да го назначи. Закона защитава от уволнение инвалидите и фирмите просто не искат да ги назначават. А и се предполага, че ще ползват повече болнични, което не винаги е така, но като разберат и просто не те искат. Не че хората не искат да работят.

Не е така навсякъде. Особено за диабет.
Имаме колеги с диабет, новоназначени.

Ето тук вече лъсва нещо, което пее непознатото лейди във всеки пост. Изобщо не е така. На образованите хора, които могат да работят, но имат диабет или друго, което не пречи на работата им, никой не им отказва. Аз поне също имам и съм имала много такива колеги. Това поставя под въпрос дали и другите обяснения са достатъчно достоверни.

На мен ми отказаха работа, не ми казаха в прав текст, че е заради Телка разбира се. Но кандидатствах за длъжност за която имах 12 години стаж. Мисля, че бях подходяща.

Сериозните фирми не отказват на хора с ТЕЛК, особено пък с диабет. Аз дори не знаех, че и ТЕЛК ползват диабетиците? При нас се попълва декларация и има изброени болести, вкл. диабет.
Братовчедка ми е с ТЕЛК, никога не е имала проблем с намирането на работа.

Идеята ми не беше да се задълбочаваме точно върху диабета, просто го дадох за пример като познато заболяване, което има доста добри методи за терапия (защото по отношение на лечението на определени видове диабет се говори много, но да кажем, че още не е популярно и не е това темата за подобна дискусия). Иначе, ако знам правилно, има различни стадии/фази на диабета и първите не могат да се сравняват с последните, за да се каже какви са опциите даденият човек да работи.

Има и др. метаболитни преддиабетни състояния, при които голяма част от терапията е самата диета, например, не съм сигурна тези хора дали получават ТЕЛК група или не.

Според мен е време и да се въведе начин, който да отчита начина на живот на дадения човек.
Например, един човек спортува много и е постоянно с травми, които изискват лекарско внимание, от друга страна пък е по-здрав. Друг не спортува толкова и не му се налагат скъпи интервенции, но пък по-често има настинка, защото не е добре кален. Не знам кое е по-доброто и кое струва повече на здравната каса, но има разлика и тя се явява от начина на живот.
Но има и заболявания, предизвикани от неправилно хранене или хора с предразположености, които ама хич не се грижат да ограничават забранените им неща, аз лично познавам такива. Ми, това си е безотговорност, по мое мнение. Или деца, на които лекар им казва, че са с наднормено тегло, ама през ден хапват тортички, защото, нали, дете е... Или това, че никой не ходи на предвидените профилактични прегледи, защото нямал 2ч да отдели в годината (знам, че и в България има такива, полагащи се безплатно).
Не казвам, че при всички заболявания има лична отговорност, но определено има случаи, в които хора се държат безотговорно към здравето си и считам за справедливо това да се отчита някъде.

Нали това искат да въведат
Допълнителна комисия, която да оценява конкретния човек.