WORLD CUP RUSSIA 2018 - Официална тема

Англия - Колумбия

Грозен мач, и все пак заслужена победа на моята слабост - англичаните. Колумбийците решиха да направят като руснаците (които победиха без удар във вратата), но такава щуротия не се случва всекиму и на всеки турнир, ами веднъж на 20-30 години. Дълго време обаче, дори и когато англичаните водеха, фаталистично си мислех, че ще отпаднат в техния си стил - драматично. Откакто гледам съзнателно футбол, с изключение на 1982, албионците винаги отпадат след малка или по-голяма драма: дузпи, вратарски кретении или съдийски грешки, и никога с повече от гол. То и през 1982 отпаднаха без загуба, дори не и по голова разлика.

Игрово: Мнозина твърдяха, пък и аз така смятам, че Колумбия може да покаже стария, позабравен романтичен судамерикански футбол. По-смелите дори намираха прилика с великия (неспечелил нищо) отбор на Бразилия от 80-те. Стана така, обаче, че снощи колумбийците показаха най-отвратителната страна на тамошния футбол: дори не и толкова грубости, а повече симулации, провокации, разправии. Нищо особено де, тези, които следят местните им първенства знаят, че рядко има мач с по-малко от два червени картона. Ама да си го държат там, викам. Аз не смятам обаче, че има смисъл противниците им да се оплакват от това. Този стил е известен - и да плачеш от него е все дно плувец да се оплаква, че водата е мокра.

Саутгейт е направил така, щото отборът му като игра откровено да прилича на неговата някога - суха, с повечко тичане и скачане. честна, прошарена с груби грешки, и все пак пасваща на уменията и потенциала на възпитаниците му. Вероятно той усеща тая прилика и затова - за разнообразие -  държи титуляр Рахим Стърлинг, който се вписва в играта колкото черешка в таратор. Честито за втората победа с дузпи! Някога успяха да излъжат пак испаноезични.

Швеция - Швейцария

Шведите проводиха у дома Швейцария и хубаво направиха. По-динамични са, по бързи и опростени, а на това първенство печелят онези, които играят простичко. Освен другото - скандинавците са психически освободени - никой няма очаквания от тях, та може и далече да стигнат. Харесва ми плеймейкъра им.

Швейцария? Ами нищо за тях, какво да кажем.

Белгия - Япония

Белгийците за малко да си направят двойно сепуко, но треньорът им (за разлика от да речем сръбския) не беше на мача само за да псува отблизо, а направи ключови смени, които имаха психологически и тактически ефект. Мачът го спечели той, футболистите само вкараха головете, образно казано.

В момента 0:2, в който мускулите на титулярите се бяха вкочанили (шокът има и такова  физиологично последствие понякога) Фелайни и Шадли им вкараха ударна доза антидот. Отделно пък тури върлината Фелайни да играе около Лукаку, нищо, че  Маруан не е играл там от юношеските си години. Получи му се сред дребните японци. Съжалявам за тях, разбира се, оказаха се корав и борбен отбор, но им се случи един от най-добрите отбори в света в момента. Няма как, да си ходят. Това, че много отбори отпадат не е беда - понякога гледам снимки на жените и приятелките на футбилистите и смятам,  че не е хубаво такива девойки да бъдат оставяни сами и без ваканция заради някакво си първенство. Грехота е. ХабИло.

Бразилия - Мексико

Бразилия премаза Мексико. Не ги харесвам от дете, не ги обичам, но е ясно, че са силен, балансиран, грамотен и можещ отбор, и би било изненада, ако се случи друго, освен да спечелят титлата. То винаги е така, де. Мексиканската свежест и острота се запази за мач и половина. С толкова - само осминафинал, даже и това им дойде в повече. След мача им с Германия се заблудих, че са пораснали за нещо съществено, но се оказа, че причината за успеха им е повече в превтасалия Бундестим.

Хърватия - Дания

Дузпената лотария изтегли напред по-опитния отбор на книга. Мачът беше абсолютно равностоен. Интересното е друго - дали изтощените хървати ще успеят физически да се вдигнат за битка с вдъхновените руснаци? Резервната им скамейка е късичка, а лидерите им - не първа младост.

Русия - Испания

Въпреки безкрайната досада, която испанската игра предизвиква, ясно трябва да се каже, че тоя мач руснаците го спечелиха с антифитбол и конска доза късмет. Помня само един подобен мач - през 1986, когато на финал за КЕШ Стяуа се брани с 10 човека срещу Барселона на Шустер, за да успее да ги излъже в запомняща се драма с дузпи, в която испанците не вкараха ни една.
Испанците... те бяха като осиротяло дете на тоя турнир, играха това, чрез което досега обикновено им връзваше. ама не стана, няма и да става повече. Тенденциите са определно в полза на опростената бърза игра.
Повечето сериозни руски анализатори, макар и доволни от победата, наричат играта на своите "автобус" и са скептични доколко това е футбол и ще бъде ли полезно нататък. Мнозина допускат, че най-вече психологическите батерии на отбора след този триумф са изхабени (Франция 1986 след победата над Бразилия, Англия 1996 след Испания).  Много са доволни след постигането на втория засега по значимост успех в руския футбол след полуфинала на Евро 2008 (аз не пренасям автоматично историята на футболния СССР върху руската. Причини - бол). Настроението там най-добре го определи в статус полупияният Дзюба - "Давайте покайфуем и все" - Нека се накефим, и това е, демек. Няма лошо. Но не бива да залитат в самодоволство и опиянение - имат повече от шанс за полуфинал срещу изцеденият отбор на Хърватска, стига обаче да се хванат да играят.

Уругвай - Португалия

Португалската стомна най-накрая се счупи. С антиигра преди две години Крищияну и компания взеха евротитлата, ама и на тях е ясно, че така не може безкрай. Аз смятам, че онази титла им бе дадена от провидението за компенсация, че великият им отбор с Фиго, Руй Коща, Коуто, Бая, Пощига и прочие, практически не спечели никога нищо. Освен признанието, че е велик, де. Уругвай е корав, грамотен и остър отбор, и не си го пожелавам за съперник, но така или иначе се падна на втората ми футболна слабост - французите. Хамлетовският въпрос е " С Кавани или без него".

Франция - Аржентина

Дали видяхме раждането на новата световна звезда на футбола, която да попълни вестникарсите страници в следващите 15 години, по примера за залязващите Меси и Роналду? Вероятно да. Следя играта на Мбапе откакто изгря в Монако преди 2 години и отговорно твърдя, че това хлапе е специално. Зрял и хладникръвен, умел, силен. Тайни с топката в краката няма. Има невероятна футболна фактура - тича с огромни крачки, като при това тазът му слиза ниско, това го прави стабилен и повратлив до безобразие. Заведи петлите до финал, моето момче, пък там направете с комшиите си една битка за Ла Манша, че да ми напълните душата, става ли? Ама виж там как ще биете Бразилия, или не дай Боже - Белгия. Тия червените са по-опасни, тъй да знаеш, макар да знам, че не ти пука от никого.

Аржентина игра както знаят - грубичко, здраво, но без импровизация, вдъхновение и увереност. Донякъде и не им провървя на тоя шамионат, но истината е, че проблемите им не са от скоро. Те осраха две златни поколения с безумни треньори, селекции и тактики.

Няма да забравя как Роналдо извади телефон по време на мач и се огледа.