5 години живяхме с бившият ми мъж,преди да се оженим,в любов и разбирателство. Оженихме се,след 4 месеца почнаха проблемите,след още 2 си хванах багажа и го оставих сам . Той до последно вярваше, че щом сме женени каквото и да прави ,няма къде да ида- ще му простя.Да..ама не... Ето защо вярвам ,че след след сключването на брак някои хора се самозабравят и вярват,че всичко ще им се размине безнаказано. Сега живея с бащата на детето си без брак и вярвам ,че доста би се замислил преди да извърши някоя глупост... 
Виж целия пост
Аз се дърпам, въпреки че знам, че и моите и неговите родители ще искат да имаме брак, след като ще имаме дете. Не знам. Някак си ме стряскат "брачните окови". Може би те съществуват, ако човек сам си ги сложи, но ... А и през годините, докато бяхме заедно много наши приятели и познати се изпоразведоха, та видяхме какво е. След голяяма любов. Айде чао. Кой, откъдето си е. Що се отнася до делбите - и да се разделим - нямаме никакво общо имущество. Та разправии няма да има. 
