Пациенти на клиники Бахчеджи тема 2

  • 72 453
  • 736
# 360
Същата история. Аз нямам чак толкова приятели с деца, но са ми достатъчни 2-3, които по цял ден качват снимки на децата си и ми се къса душата. А се борим от прекалено скоро и по-лесно няма да стане. И аз имам прекрасен, прекрасен мъж, хубава работа, миналата година си взехме супер апартамент (обмислен за деца, с парк наблизо и т.н.....), имам възможност да пътувам, да се забавлявам. Ама не ми е до това. Не ми се вижда дори с хора. Постоянно съм напрегната и все по-често избухвам почти без причина. Просто това трябва да спре по най-бързия възможен начин, защото детството ми беше гадно и нямам никакво намерение съществуването ми да е неприятно още дълго време.

Ааа не така. Живота обича да поставя човека на изпитания, да пробва колко ще издържи. Не поставяй срокове. Само сили и се дръж да понесеш борбата, защото си заслужава.
Виж целия пост
# 361
Същата история. Аз нямам чак толкова приятели с деца, но са ми достатъчни 2-3, които по цял ден качват снимки на децата си и ми се къса душата. А се борим от прекалено скоро и по-лесно няма да стане. И аз имам прекрасен, прекрасен мъж, хубава работа, миналата година си взехме супер апартамент (обмислен за деца, с парк наблизо и т.н.....), имам възможност да пътувам, да се забавлявам. Ама не ми е до това. Не ми се вижда дори с хора. Постоянно съм напрегната и все по-често избухвам почти без причина. Просто това трябва да спре по най-бързия възможен начин, защото детството ми беше гадно и нямам никакво намерение съществуването ми да е неприятно още дълго време.

Ааа не така. Живота обича да поставя човека на изпитания, да пробва колко ще издържи. Не поставяй срокове. Само сили и се дръж да понесеш борбата, защото си заслужава.

Той живота не е за борбата, а за щастието. Ако мога да имам последното без първото, ще го направя.
Виж целия пост
# 362
Момичета, днес явно всички сме в такова състояние на духа Sad като ми се обади някой или ми кажат че еди коя си е бременна и сърцето ми се къса. Не че друг е щастлив, а че аз не успявам въпреки всичко на което се подлагам.
И ние попътувахме последните 2 години, установхме се и всеки месец чакаме ли чакаме. Даже и двуетажно легло съм подготвила ама за съжаление си седи празно.
Опитвам се да съм над нещата, да си повтарям че това ми се случва защото съм силна и ще го преодолея, но да ви кажа под секрет: ми не съм пък толкова силна, така че е време да се случва вече.
Опитвам се да си кажа че и да осиновим дечица, пак ще са си наши. Но само си го казвам, но не се чувам и не съм готова за това.
А като се сетя, че само до преди 12 месеца си обещавах че няма да позволя на това приключение инвитро да ме превърне в жена с фикс идея за дете. Е, ето че стана. Явно като започнеш и се увличаш от случващото се и малко по малко губиш връзка с останалия свят.
Виж целия пост
# 363
Момичета, все едно слушам себе си...
Ние се борим от няма и година с присъдата инвитро, но имам чувството, че е цял живот. В мислите ми са само в това, че не се случват нещата.
Понякога даже си мисля, какво ли щеше да е да можем да пробваме естествено забременяване и после се чудя как ли се живее всеки месец да тръпнеш в очакване за + тест, а той да е отрицателен и си викам, вероятно е по добре така..
Всичките ми приятелки са с деца Simple Smile да са им живи и здрави, обичам ги, но искам и аз някой ден да гушкам мое си бебче. Вчера сънувах че съм бременна Astonished всеки ден си повтарям, че трябва да се отърся от тези мисли за деца и да продължавам живота си, а те нещата сами ще се наредят, но все ме тегли натам.
Ако не бяхте вие и този форум, вероятно до сега щях да се побъркам, наистина.
И аз като Дес, като чуя за някоя жена, която се е борила 10 години и ми се свива душата, че няма да издържа толкова време психически... Аз от сега си мисля за донорска сперма, още преди опита, искам да съм подготвена за най- лошото...

Приятелят ми е най- прекрасният мъж на света, преминахме през толкова трудности до сега и някак си мислих, че животът вече ще е здраве и радост, а то, ново препятствие.. Явно така трябва да е.

Jare и ние мислим да сме потайни с бракуването, но се чудя как да пропусна и почерпката с родителите, които със сигурност ще настояват да се отбележи Anguished въобще не ми е до това, нито финансово, нито психически...

Помрънках си и аз малко, благодаря ви че ме изслушвате.
Успех прекрасни момичета, по пътя към мечтата Heart
Виж целия пост
# 364
То да беше само днес - с мед да го намажеш. Всеки ден, всяка минута. Не мога дори работата да си свърша.

А ти, Dundiu86, направо се съсипваш с това легло.....

Между другото за бракуването - и ние сме тайно. Даже родителите не знаят. Само кумувете, щото не можеше без тях. Истината е, че само майка ми знае за инвитрото. Роднините ми по майчина линия знаят, че имам проблем и дотам, роднините на мъжа ми не знаят изобщо. Не мисля и да разбират. Никога. Дори и когато приключи. Прекалено са консервативни, хора от село, и ще ми се отрови още повече здравето, ако знаят. Единствено ще се наложи да разберат, ако трябва да осиновяваме, но май и двамата предпочитаме донорска програма, ако не стане с наш материал. Иначе аз на себе съм си обещала и сме си говорили с мъжа ми, че искаме поне едно да си осиновим, след като си родим. Но първо да си родим едно, за да не е шокът толкова голям за близките. Няма смисъл и те да се натоварват. Достатъчно ни е на нас.
Виж целия пост
# 365
Преди 10 г инвитрото не беше дори наполовина успешно колкото е сега. Новите методи които сега се прилагат масово в турските клиники са едва от преди 2 години. Сега гарантират успеваемост 90% при 3 опита. След още 10 г ще се "правят" яйцеклетки от стволови клетки. Дори яйчници няма да са нужни. Успеваемостта ще е 100 %.

ПИД прави чудеса. Вече се "разчитат" всички 24 хромозоми на ембриона. Не само една част от тях, както беше преди. Не е важно морфологичното качеството на ембриона, а генетичния набор.
Виж целия пост
# 366
Дес, за съжаление, лесно майка не се става, поне при някои жени.
В този живот нищо не се поднася на тепсия. Без упоритост нищо не се постига.
Ако знаеш аз колко трудно детство съм имала, ехе, малко са "щастливците" като мен.
Но за сметка на това пък трудностите ме направиха много силна и самостоятелна.
Ти си много млада, сега мислиш едно, след 10 години може да си на съвсем друго мнение.
Животът е много променлива величина, не знаеш утре какво ще ти поднесе.
И хубавият мъж, и хубавата работа, както и дом, могат да се окажат преходни.
Ако реагираш така при всяка трудност, къде ще му излезе края?
Животът е пред теб, няма да се даваш толкова лесно!
Освен това най-важна е психическата нагласа, чувстваш се много натоварена,
защото си по-емоционална и си се вглъбила в проблема.
Ако не му отдаваш голямо значение, живееш си живота и случващото се
е между другото, ще приемаш всичко по-лесно, то иначе няма да доживееш и до 40 г.
На мен майка ми все така ми казваше, защото и аз съм много емоционална.
Решението си е твое, важното е да се чувстваш удовлетворена от него.
Ако с нещо съм те засегнала, ме извини. С най-добри чувства ти го написах.
Много късмет ти желая! Hug
Dundiu86, ти си смело момиче! През какви лоши неща премина,
няма да се оставяш да те завладяват негативни емоции!
Сигурна съм, че ще се справи с всичко! Кураж!
Стискам ти силно палци! Hug

Виж целия пост
# 367
айде и аз за капак на днешния ден, днес имах пинкция на 2Ф единия 16.5 ... накъде с него, другия пълен с кръв, тръгнал да се разпада.Не беше моята стимулация ... но продължавам напред, въпроса е къде и как
Виж целия пост
# 368
Almirra, технологиите се развиват, безспорно.
И аз чух твърдението, че от сперматозоида е важен някакъв си белтък и нищо повече. Но ще поживеем и ще видим, дали ще ни трябват мъже или ще се клонираме.
Виж целия пост
# 369
Сиси, говорим си просто, няма за какво да се сърдим Simple Smile. Иначе, ако тръгнем да си мерим трудността на детството, не знам кой ще "спечели" Simple Smile. Достатъчно силна и самостоятелна съм. То съдбата само на силните праща такива л***а. И толкова млада не съм вече. Не питай старило, питай патило. Просто философията ми е такава - борбата е за наистина, наистина необходимите неща - като здравето например. За какво ми е тая борба, ако мога да съм щастлива и без нея. Ей, тоя живот е за един път, бе хора. Няма да се върнат тия години нещастие или "борба" - както искате му казвайте - никой не е щастлив в тая борба. По един или друг начин ще имаме деца и ако е по другия начин, ще си чукаме главите защо сме си губили времето. От мен го запомнете това. Разбира се, че искам да имам мое повече от всичко на света. Но като се замисля, че там някъде има някое самотно и тъжно хлапенце, изтеглило късата клечка още от раждането си - ами не считам, че се "предавам", ако искам да му дам шанс в живота и да се направим щастливи взаимно Simple Smile. И ако толкова вярваме в съдбата, в живота или в Бога, защо си мислим, че това е борба, през която трябва да преминем, за да родим дете? Защо просто не приемем, че това е балансът в природата - едни нямат родители, а други не могат да имат деца и просто трябва да се срещнат. Кофтито е, че не сме готови за последното и всички тук ще направим необходимото, дори и да е против природата, за да родим дете. Надявам се всички да имаме тази възможност и да изпитаме това чувство, но майка се става по много начини и всеки от тях ще донесе покой и щастие - бъдете сигурни.
Виж целия пост
# 370
И аз ПИД след разговор отказах. Мнението на доктора беше, че щом няма генетичен фактор при двойката, един не добър ембрион, ако му е писано ще стане човек. Това беше и моето мнение.
Аз 10 години изобщо нямах наченки на имплантация, поради неподходящи стимулации, зле подготвена лигавица, неподходящ протокол и  т.н.  конгреси, недоглеждане и прочие... И като се добави тежкия мъжки фактор,  става манджа с грозде дето се вика.
Вече съм описвала, че замразения трансфер при мен беше ключа, когато организма си е починал от лекарствата.
Ембриона е едно, имплантация и развитие съвсем друго и сложно, за мен - съдба.
И аз последната успешна стимулация  на 40, нищо че ни диагностицираха, когато бях на 27, уж трябваше да съм приключила в годините, когато се предполага, че шанса ми е в пъти по голям.
Не съм пример за даване на акъл,,😃 кой, както го чувства по въпроса за ПИД
 
Да се допълня, че отказах ПИД, след мисед от първия опит там, който нямаше генетична аномалия и един спонтанен пръкнал се от нищото, въпреки, че по всички критерии е невъзможно със спермограма на дъното. Но, това съм аз, всеки сам си преценя, според неговия случай и разбиране за ПИД


Тара, моят случай е подобен както написах по-горе. 15 години ходене по мъките да си правят експерименти с мен за да ми каже сега доктора, че единствения ми проблем е възрастта. Ще си говоря с него и каквото той прецени, той ни е последната надежда.
Момичета, кураж и не се отчайвайте. Когато започнахме този път изобщо не ми е минавало през акъла, че ще вървя по него 15 години. Минала съм през емоции, които всяка жена в нашето положение е изпитала, отказвах се, пак почвах, опитвах се да не слушам кой какво ми говори, но не се отказах. Най-много ме е било яд когато някоя или някой, който си няма на идея през какво минаваме, започне да ми дава акъл какво да правя, да чувствам или да не правя.  Обичам всичките си приятелки и близки с деца, но си нямат на идея как ме побъркват като ми се обадят и почнат да ми се оплакват колко им е тежък живота защото се грижат за децата си и колко ги ядосват, без дори да си дават сметка какво ми причиняват. А най-много "обичам" когато ми кажат да се успокоя и нещата щели да се случат.
 Пожелавам на всички ни здраве, кураж и господ да ни дава сили за да се справим с това изпитание!
Виж целия пост
# 371
uonii, жалко, че така се развиха нещата при теб.
Да разбирам ли, че се отказваш от Бахчеджи?
Виж целия пост
# 372
puh4e сега ако ме питаш се отказвам, ама  няма на къде да се поеме, та май пак там ще е , не знам объркана съм, чета и събирам мнения
Виж целия пост
# 373
Почини си няколко дни поне и после ще го мислите пак...Всички сме имали такива моменти, за жалост.
Предполагам, че Карликая ще промени нещо при  следваща стимулация - той също обича да разсъждава
Виж целия пост
# 374
uonii, утрото е по-мъдро. Късмет каквото и да решиш.

Успех на всички. Аз чак сега подробно прегледах всичко писано, че през телефона надничам.
Просто понякога си е чисто налучкване с тези процедури, не до смятане в години.
Повече търпение, което всеки в даден момент му се иска да захвърли.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия