Ще следя обаче Секретарката Ким и един нов японски сериал, който започна на 2 юни и началото му много ме впечатли.
Genkai Danchi е точно по мой вкус - японска драма + мистерия, в стил Kaseifu no Mita.
Дядо, неговата 6-годишна внучка и възрастният му баща, който е на легло, заживяват в предградие на Токио, в което жилищните сгради са строени през 70-те и някога е кипяло от живот, млади семейства и техните деца. Дървета, зеленина, градинки, тишина, спокойствие - истинска идилия и прекрасно място, за да се отгледа едно дете.
Към днешна дата обаче, тези жилищни сгради са населени предимно с възрастни хора, останали сами, след като децата им са поели по свой собствен път...
Но всичко това до появата на малко странното семейство от двама дядовци и малко дете.
За пореден път съм без думи от японският ред и дисциплина, самият начин, по който действа обществото им. Уникални във всичко, което правят, като винаги се започва от най-дребните и привидно обикновени неща, които малко хора забелязват.
Една човешка японска история за този нечовешки свят, в който (вече) живеем и спомен по отминалите години, когато хората са били много задружни и са си помагали едни на други.
Да, обаче има конкретна причина дядото да заживее тук и на финала на първи епизод започна да става интересно....
Този квартал и самите сцени ме натъжиха много, защото докато това е художествена японска измислица, в България е реалност.
В Япония представят само един квартал в покрайнините на Токио, а в бг-реалността това се случва на цялата й територия, освен 3-4 големи града.
Шо, можеш да го започнеш. Преводът ще върви плавно с излизането на епизодите. Преводачката обеща.
В наш японски стил е, гарантирам ти, че ще те грабне веднага с човещината, пък макар и да има голяма мистерия в този квартал. Усещането е точно в стил "Мита".
гост,...
На мен няма какво да ми минава, защото нищо ми няма. Това е само един скапан форум и няма нищо общо с реалността.
Успокой се, защото виждам, че изживяваш нещата. Човек си все пак и не искам да се влияеш или да ти стане нещо, но пак казвам - сама се вкара в някакъв филм и сега ме караш да се обяснявам отново.