Щастливи ли сме?
- Публикувана: 24 март 2018, 15:55 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2018, 22:39 ч.
# 15
24 март 2018, 19:56 ч.
Аз не съм съгласна, защото при деца на около 20г. вие на по 45-50г ....да започвате нов живот с някой друг...и да градите щастие, според мен е трудно. А ако новият ви партньор не ви приема децата, значи не ви е партньор....
Виж целия пост
Аз съм за запазване на семейството, докато децата станата поне на 20 г. Разбира се ако не се касае за алкохолизъм, наркомания или други съществени проблеми. Според мен е тежко да гледаш сам децата си, а не вярвам новият партньор да иска да ги гледа. Това в случай, че нямаш помощ от семейството и родителите си. Но всеки случай е индивидуален - има лесни за отглеждане деца, които не създават проблеми на родителите си и дори и родителят да живее с друг човек, това няма да доведе до сътресения. Тогава личното щастие е за предпочитане, но ако децата са проблемн, трудни за гледане - то смяната на партньора ще ги направи още по-трудни.
# 16
24 март 2018, 20:20 ч.
Далеч не винаги.
Виж целия пост
Щастието на децата е правопропорционално на щастието на родителите.
# 18
24 март 2018, 21:18 ч.
аз лично не бих се развела с партньора си заради някаква тръпка - то не пречи човек да си я изживее. Според мен всички хора са еднакви, не вярвам сега в принца на белия кон, но за емоцията и флирта съм за, това обаче не означава, че ако на 45, 50 години остана сама - да не си намеря нов партньор. Аз сама не мога да живея, имам много контакти и много мъже около мен, включително и свободни. Просто малки деца под 18- 20 г. за мен са с приоритет, аз имам две деца, едното е на 11 г., колкото е възрастта посочена от автора на децата в семейството и съм наясно, че постоянно трябва да съм ангажирана с него, колкото и форумът да твърди, че децата им са самостоятелни. То не е водене на училище, връщане от училище, рождени дни,екскурзии, домашни, пране, готвене и всякакъв битовизъм - на тоя фон ми се струва крайно сложно и ангажиране с нов човек, който все пак ще иска някакво внимание и грижа.
Виж целия пост
# 19
24 март 2018, 21:35 ч.
Щастието какво общо има с тръпката?
Едното е състояние на духа, а другото мимолетен импулс?
Да си нещастен във връзката си не означава непременно да има намесен трети. Някак прекалено елементарно е.
Според мен да не сме щастливи означава да сме престанали да имаме едни и същи ценности с човека до себе си или някой от двамата да е изменил на това, в което сме вярвали.
Виж целия пост
Едното е състояние на духа, а другото мимолетен импулс?
Да си нещастен във връзката си не означава непременно да има намесен трети. Някак прекалено елементарно е.
Според мен да не сме щастливи означава да сме престанали да имаме едни и същи ценности с човека до себе си или някой от двамата да е изменил на това, в което сме вярвали.
# 20
24 март 2018, 21:41 ч.
според мен да си нещастен означава да имаш много съществен проблем. Чак пък толкова да си нещастен, ако имаш нормален брак и здрави деца, няма от какво. Нещастен си за мен, само ако са ти болни децата или ти си болен, всичко друго е битовизъм и мимолетни тръпки. Сега на тия години да се влюбваме и да се загубваме ми се струва нелепо.
Виж целия пост
# 21
24 март 2018, 21:59 ч.
Абсолютно съм съгласна с теб.
Виж целия пост
според мен да си нещастен означава да имаш много съществен проблем. Чак пък толкова да си нещастен, ако имаш нормален брак и здрави деца, няма от какво. Нещастен си за мен, само ако са ти болни децата или ти си болен, всичко друго е битовизъм и мимолетни тръпки. Сега на тия години да се влюбваме и да се загубваме ми се струва нелепо.
# 22
25 март 2018, 00:49 ч.
Изключвам алкохолизъм, малтретиране, хазарт, наркотици и всякакви такива крайни неща, защото не мисля, че са предмет на темата. Абсолютно бих се развела, ако не съм щастлива, опитала съм да оправя нещата и виждам, че от другата страна няма желание за промяна. По-добре двама щастливи родители по отделно, отколкото двама нещастни заедно. Казвам го от опита на дете на разведени родители. Честно казано нищо не ми е липсвало, даже обратното, имах/имам от всичко по две. Да, в началото го приех тежко и бях много ядосана на майка ми. Казвала съм си, че никога няма да се разведа, НО вече виждам колко прави са били за всяко взето решение и ако някой ден стигна до там имам един много добър пример. Освен това родителите, според мен, трябва да са пример за семейство, защото след години детето ще се стреми към същите или подобни взаимоотношения. А какви взаимоотношения имат нещастните родители? Никакви или караници. Не, благодаря. Предпочитам да виждам майка ми щастлива с мъж, който не ми е баща, отколкото да слушам скандали всяка вечер!
Виж целия пост
В едно семейство най-важни са децата, но ако родителите имат някакви проблеми, които не им пречат да живеят заедно, но им пречат да са щастливи и доволни от живота, то трябва ли да останат заедно само заради децата? Ами ако любовта си е отишла по една или друга причина? Всеизвестно е, че все повече семейства живеят като съквартиранти, предимно заради децата. Приемате ли за нормално да се запази семейството, само и само децата да живеят с биологичните си родители? Това означава родителите да жертват собственото си щастие заради илюзорното щастие на децата? Вие как бихте постъпили, ако ви се случи гореописаното? А щастливи ли сте?
П.П. Анкетата е анонимна.
П.П. Анкетата е анонимна.
# 23
25 март 2018, 00:55 ч.
Според мен така беше преди. Все повече НЕ живеят заедно, когато спрат да са щастливи.
По темата - щастлива съм. Ако дойде ден, в който да бъда нещастна - не бих живяла с бащата на детето ми заради детето. Говорили сме по темата по повод нейни приятели, преди да кажа моето мнение тя сподели, че също мисли така.
Не мисля, че родителите могат да са чак толкова добри актьори, че да имитират любов, нежност, щастие от това, че са заедно и т.н. По-скоро студени съквартирантски отношения. Което дава грешна представа на децата за същността на семейството.
Виж целия пост
Всеизвестно е, че все повече семейства живеят като съквартиранти, предимно заради децата...
По темата - щастлива съм. Ако дойде ден, в който да бъда нещастна - не бих живяла с бащата на детето ми заради детето. Говорили сме по темата по повод нейни приятели, преди да кажа моето мнение тя сподели, че също мисли така.
Не мисля, че родителите могат да са чак толкова добри актьори, че да имитират любов, нежност, щастие от това, че са заедно и т.н. По-скоро студени съквартирантски отношения. Което дава грешна представа на децата за същността на семейството.
# 24
25 март 2018, 01:58 ч.
Манекена, ако темата ти е провокирана от това, че жена ти вече отказва да правите суинг оргии и се чувстваш нещастен - не стой заради децата, точно заради тях си тръгни.
Във вашата ситуация, аз бих си тръгнала отдавна, не знам защо изобщо те търпи и защо ти си тоя, който си задава подобни въпроси.
Виж целия пост
Във вашата ситуация, аз бих си тръгнала отдавна, не знам защо изобщо те търпи и защо ти си тоя, който си задава подобни въпроси.
# 25
25 март 2018, 10:02 ч.
Ами мисля, че съм щастлива. Имам остроумно и вироглаво дете , което обожавам. Мъж който понякога така ме изкарва от равновесие, че ми идва да го удуша докато спи, но се обичаме и уважаваме. Явно имам занижени очаквания за живота и се радва на дребните неща , та се чувствам щастлива 
В отговор на първия пост, нормално е в една по-дълга връзка да има моменти, в които мъжът и жената да се чувстват като съквартиранти. Сивото и забързано ежедневие, многото отговорности и в пъти по малкото развлечения, тогава се губи баланса. Но тогава зависи изцяло от хората в тази връзка , дали ще положат усилие и желание да я върнат в правилната посока или ще се оставят на течението и кВото сабя покаже
Виж целия пост
В отговор на първия пост, нормално е в една по-дълга връзка да има моменти, в които мъжът и жената да се чувстват като съквартиранти. Сивото и забързано ежедневие, многото отговорности и в пъти по малкото развлечения, тогава се губи баланса. Но тогава зависи изцяло от хората в тази връзка , дали ще положат усилие и желание да я върнат в правилната посока или ще се оставят на течението и кВото сабя покаже
# 27
25 март 2018, 10:50 ч.
Аз бих казала така - в едно семейство най-важни са родителите - ако те са щастливи, децата “лепят” от това щастие. Няма щастливи деца при нещастни родители! Ние даваме на децата си най-много чрез личен пример. Ние сме техния ролеви модел! Ако не се обичате, не оставайте заедно! Това е най-голямата човешка заблуда - “стоя заради децата”!
Виж целия пост
# 28
25 март 2018, 10:56 ч.
Не, не го приемам за нормално. Това е един вид залъгване на децата, който хич не одобрявам. По-добре да са по-малки, когато научат, че родителите им не са щастливи, отколкото като по-големи, защото тогава се приема по-трудно. А и за двамата партньори хич няма да е лесно да се правят на щастлива двойка, след като между тях нещата вече не вървят и не са останали чувства. 
Виж целия пост
# 29
25 март 2018, 11:05 ч.
Винаги съм се чудила на хората, които си правят деца за да спасят връзката си. Какво ти спасение, така ни разклати това бебе, че лошо ми стана. Чак сега започнахме да се връщаме към нормалното си състояние. Представям си хора, които имат нестабилна връзка как са след като си родят дете, виждала съм разни примери.
Но както и да е, темата не е точно за това.
Щастлива съм, много обичам съпруга си, щеше ми се да сме по- добре финансово, защото това го изнервя много. Но и това ще стане, все пак от скоро градим семейство.
Виж целия пост
Но както и да е, темата не е точно за това.
Щастлива съм, много обичам съпруга си, щеше ми се да сме по- добре финансово, защото това го изнервя много. Но и това ще стане, все пак от скоро градим семейство.
Препоръчани теми