Многодетни мами № 69

Зелено човече, моите са малки и мие рано за такива страхове. 9 годишното почнахме да го пращаме с дребни поръчки до магазин. Това лято за първи път и най-малкото беше в бабиндом и се отдели от нас за повечко време. Притеснявах се как ще се справи, дали няма да й е мъчно и да плаче, обаче се справи детето.
При мен са по-актуални сега философските въпроси, които голямото взе да ми задава през ден-два. Защо сме на този свят? Кой е създал Бог? и т.н. Днес ме пита дали е имало сезони в началото, когато бог е създавал света... )))))))))

Моето най-малкото (на 3 г и 10 месеца) сега за пръв път е при бабите си. И не иска да спи никъде. Трябва всяка вечер да си я прибираме. Според мен и свекърва ми не прави усилие да я задържи, защото и е по-лесно така.

При нас всички опити да оставим децата при свекърите завършват с неуспех. Ние си го знаем, но те настояват да опитват всяко лято. Бяха при тях 3 дни, като малката остана само една вечер. За четвъртото вече мислим за помощ от външен човек. Ако някой може да ми препоръча някого или познава такава жена - ще съм много благодарна. Жената, която идва да чисти вкъщи е страхотна и някак вече и имам пълно доверие, но не знам как ще се развият нещата. За първи път мислим в тази посока, първите 3 сме ги гледали сами, но ми се иска с номер 4 да имам възможност да изляза да свърша нещо без бебето..затова и нямам нужда от човек, който да ангажираме за цял или половин работен ден, а по-скоро за няколко часа седмично 🙄

И аз да се включа.По въпроса с помощниците... закъсали сме го, родителите ми живеят извън БГ вече 6,7 год. Свекърите не се интересуват от децата, виждаме ги само по празници, и не са особено въодушевени като видят внуците си...
Това лято родителите ми решиха да вземат децата при тях, за първи път се разделяме за толкова дълго, вече месец и половина са на гости и въобще не искат да се прибират в България🙄 Много им хареса при баба и дядо
Аз съм самичка по цял ден, спрях работа, защото бременноста ми беше проблемна, но слава на Бога сега всичко е наред.Те и родителите ми с тази цел взеха децата, за да мога да си почивам.
Пък аз съм станала толкова ленива... не мога да се позная, надявам се когато се роди бебчо да си възвърна енергията от преди.
Аз също понякога се улавям в разни лоши мисли за децата и наистина е от страх но това е от голямата ни любов към тях, трябва да изповядваме само добри неща🤗

Аз не се притеснявам за нормалните неща. Притесненията ми са свързани с Ревльо - защото се оказа че има епилепсия. И в началото на някой вирус прави гърч. Затова с него съм винаги нащрек. Батковците са ОК.

sweetkids_mama, винаги ми даваш надежда за бъдещето като открехваш завесата за живота с по-големи деца. Безкрайно съжалявам да разбера за ръката ти. Дано се възстанови напълно, а ти поне си почини максимално...


Emel Manolova, как малки... батко на 4 г. го пуснахме на лагер от градината за седмица...

Пуснете му витамин б12 и б6. Знам, че не е манна небесна. Но аз съм с остър дефицит. Каня се да ги пусна на децата, заедно с витамин Д - само че се взима венозна кръв.

О, момичета, благодаря че писахте за страховете си! Така се чувствам нормална, е поне знам че има други като мен
renidimova не знам какво да кажа, браво за силата на цялото семейство. Пожелавма ви такива неща да само лош спомен от сега нататък.

sweetkids_mama горещи прегръдки, и нали знаеш......."и това ще мине" Радвам се, че макар и късно роднинските отношения се подобряват. И при нас е така.

Аз вече си имам 2 пубертетки и докато една ми даваше сила и надежда ди скоро сега и тя ме изправя на нокти на моменти. Не е толкова зле както съм чела и чувала, но аз някак не вявам в тази странна възраст и не съм съгласна всички щуротии да се оправдават с нея. Признавам си оббаче, че като ме докарат до рев прибягвам до тази вяра като си казвам: " От възрастта е , ще мине....." . Най- много ме натъжава, когато голямата ме кара да се чувствам виновна, че едва ли не сме я ощетили като сме решили да имаме повече деца. А те са само 3, ами ако бяха 8..... Ох .... имате ли такива моменти?

Lagertha, аз бях на 14 когато се роди брат ми и на практика през пубертета минах с бебе вкъщи. Сестра ми пък се роди когато бях на 7 години. Нашите преживяха труден финансов период след раждането на брат ми и си спомням, че имаше периоди, в които не са ми позволявали едно или друго. Но! Никога не съм се считала за ощетена и някак ми е било естествено, че имам и брат и сестра и че периода е труден. Какво значи ощетен? Какво щеше да има повече ако имахте две, а не три деца? - един чифт дънки повече или да ходи на купон два пъти, а не веднъж седмично? Това са преходни неща и съм сигурна, че богатството от голямото семейство няма аналог 👨‍👩‍👧‍👧

Ами, така, зелено човече, баткото ни е на 9г., но е палав, та без надзор не смеем да го оставяме. Колкото и да ни се иска да е по-самостоятелен в ученето, нещата там се получават само след упорито побутване от наша страна, че даже и на главата му трябва да вися, за да учи. Когато беше на градина, групата му беше с палави деца и едва на края(в 4-та група) учителките се престрашиха да организират еднодневна екскурзия и да ги заведат извън града. Тази година част от съучениците му ходиха на екскурзия с преспиване. Не го пуснахме, заради нощното напикаване. Искрено се надявам в края на трети клас да мога да го пусна, има светлина в тунела и сериозни надежди да го преодолее. Това лято все по-често е сух, а аз спрях да ставам нощем за него. Сега ставам за най-малката му сестричка.
Колкото до момичетата - по-голямата наближава да навърши 5г. Ще бъде трета група в градината. Нейната група я хвалят като групата с най-послушните деца и госпожата й сподели с мен, че има желание още в началото на годината да им организира екскурзия извън града. Тя е много самостоятелно дете, но и много чувствително, със силно развита емпатия. Обича да се кипри и иска да я записваме на художествена гимнастика.
Най-малката е на 3г. и половина, със силно развит бебешки егоизъм, склонност да се тръшка и да ни върти на малкия си пръст. Ще бъде втора група, макар че годините й са за първа. Харесва си госпожите и децата в групата и предпочитам да не сменя средата. Справя се по-добре от големите деца със самообслужването, единствено напикаването борим това лято. Имаме напредък за сега. Вярвам, че няма да е толкова тежък случай като батко си.
Мисля, че така както ги описах определено още са дребосъци, които все още търсят мама и тате за разни неща. Само големия започна да показва известни признаци на по-голяма самостоятелност, което много ме радва. И аз имам разни страхове за моите деца, макар и да са още малки. Всеки път като чуя за някой инцидент, се моля децата ми да не ги споходи такова нещо. А си имаме наблизо баба и дядо с проблеми, които се надявам да не окажат влияние върху децата ми. Свекърът е неосъзнат алкохолик, който цял живот мачка психически(а на младини и физически) жена си. Покрай това с ММ се стараем децата да не ги посещават често, за да не възприемат техния модел на семейство за нещо нормално. И моите родители не са идеални. Майка ми прехвърляше своите мечти върху мен и сестра ми навремето. Сега сме нащрек да не натовари с тях внуците си.  Не държа децата ми да са непременно като мен и ММ или да станат някакви гении, или да си изберат "престижни" професии. Искам само да изберат сами, всяко според способностите си, и да са щастливи с избора си.
Lagertha, всчики имаме страхове. Не си родител, ако нямаш никакви страхове за децата си.

Emel Manolova, не съм искала да те засегна, реагирах малко първосигнално. Моля да ме извиниш. Всеки си знае децата и особеностите им. Между другото и моята мома, средната, е тотален емпат. Наскоро попаднах на информация, че някои хора се раждат така, мозъкът им е устроен различно. Тя си е живото доказателство. Аз не съм добър човек, намирам се дори за попровален родител и не много успешна, но някакви хора вярват, че съм се била справяла добре, та се старая да не се съдя прекалено строго. И така, малката ми кифличка откупва всичките ми грехове, внасяйки мир и хармония в дома...

За себе си установих, че макар да изглежда егоистично и коравосърдечно отстрани, по-полезно за всички е да съм малко строга, дори лоша, с шипка коравосърдечност, и да ги оставям да се оправят повече сами, отколкото да ги обгрижвам. Да, големи са вече.

Не се карайте, моите са големи-на 18, 14, 8 и бебе на месец. 😍 Страховете са за цял живот, но както казваше мама, " Докато вечер си лягат у дома, не е толкова страшно"...Тръгнат ли да излизат с коли нагоре надолу съм все тревожна, но Бог да ги пази!

С последния случай на катастрофа с автобус, вече съвсем ще се сдухам децата като затръгват на екскурзия.

Лагерта, моята голяма дъщеря е в пубертета. Специално за това, че са 3 никога не е изразявала негативно мнение, напротив. Но на моменти и тя се държи неприемливо. Реве, обвинява, смята, че целия свят е против нея. И мен ме е докарвала до рев. Аз пък вярвам, че има такава страна на пубертета, но те са не по-малко объркани. ”И това ще мине”.

Здравейте на всички многодетни мами!
Изключително много ви се радвам и възхищавам за смелостта и силите да раждате и отглеждате по повечко деца. Кажете само откъде намирате толкова енергия, как се справяте с умората по отглеждането /психическа и физическа/?
Аз засега съм с две момченца - на 2 и на 6 г., които много ме изморяват, тъй като основно аз се занимавам с отглеждането им, но много искам още едно. Дано не се откажа по някаква причина. Притеснява ме и факта, че сега съм на 40 г. навършени и планирам евентуална бременност на 41 г. живот и здраве. Има ли сред вас, родили трето дете на подобна възраст и как се справихте?
Благодаря ви предварително!

Това с трудността е относително. Приятелски семейства с едно дете казват, че им е трудно и им вярвам, защото нямаш база за сравнение. На мен вече и три не ми се струват предизвикателство. Има особености в големи семейства с повече деца, между които разликата е малка..играят едно с друго, помагат си и някак това, че са три деца не означава, че са едно дете, умножено по три 😊 Ако ме разбирате 😜
Иначе е най-добре когато жената може да остане вкъщи за неопределен период или да работи нещо без фиксирано работно време..иначе не знам 🙄