Многодетни мами № 69

Билетът не е поименен за автобуса, купуваш си нормален, важното е да има печати на билетите и на книжката. По закон само майката има право и се подписваш на декларацията там за неверни, но реално няма как да докажеш, че си била ти или друг. Лично аз нямам скрупули мъжа ми да го ползва като многодетен баща на същите деца или майка ми, която също е многодетна. Но досега аз съм си ги ползвала.

Много благодаря!

Интересно ще стане, като дойде време да се ходи на 3 родителски срещи.

Хаха, да, вярно! 😁

Ние снощи го играхме това кино с двете родителски срещи. Тази година ще имам първокласничка и седмокласник в едно училище и от училището организираха обща родителска среща за всички класове. Мъжът ми за съжаление беше на работа до 19,30ч. и на родителската среща на седмокласника отиде голямата щерка. Не и се искаше до ходи, обаче нямаше как.
Голямата дъщеря е в друго училище, което е в една и съща сграда с това на малките и миналата година имаше родителска едновременно в двете училища. Съответно ходихме и двамата с мъжа ми, но той намира родителските срещи за скучни и пропуска покрай ушите си половината неща, които се говорят на тях. Не ми е много от полза.
Ако тази година пак така съвпаднат срещите на двете училища ще трябва пак голямата да ходи.

Чета ви как искате да се върнете на работа, как успявате да се справите и с работата и със семейството и искам да попитам има ли и други като мен, които да са си останали у дома. Като се омъжих се преместих при мъжа ми във Варна и така и си останах вкъщи. Вече 17г. не съм ходила на работа. Намерила съм си разни занимания, но не е същото. Който иска може да види ТУК какво правя. Това обаче не е като да ходя на работа и да изкарвам заплата и повече съм вложила, отколкото изкарала. Сега като и най-малката тръгва на училище разправиите и натискът да ходя на работа става все по-силен. Правя опити, но уви за сега нищо. 

Аз с първото следвах, с второто и третото работих във фирма, почти без работно време - когато свърша се прибирам. Сега съм бременна, но след четвъртото ще видя колко време ще издържа вкъщи. Имаме идея да се преместим в къща и правим стъпки към реализирането и, така че не знам кога ще мога да работя пак. От друга страна дългото домакинстване и липса на ангажименти и социални контакти не ми се е отразявала добре, но с четири деца и къща може да не усетя такъв дефицит 🙄

Despina, много са красиви картичките.Толкова професионално направени. Имам опит с квилинга. Един месец правихме с децата картички за благотворителния коледен, училищен пазар и повече не искам и да го гледам.Много пипкава работа.Иначе, времето прекарано с децата е безценно.

Деспина, и аз съм в подобно положение. Вече10г, откакто сме заедно с мм, все съм вкъщи. С едно прекъсване от 5-6 месеца, когато работих почасово в една фирма. Н1 беше на около 4г., ходеше на градина, боледуваше често и не ме изтърпяха. Като оставих работата решихме, че по-добре да работим за второ, вместо да се мъча да си търся разбран работодател. Предната зима момичетата боледуваха ту заедно, ту се редуваха. Няма надежди да почна работа, докато не пораснат поне до ученическата възраст. Дори и тогава, ако съм успяла да развия достатъчно пазара на мед на дребно, може да не си търся изобщо, а да помагам повече на мм, че да облекча малко труда му. Все пак толкова години не него се пада тежката част с издръжката на семейството.

Работя още отпреди да се родят децата /едно и също/ и излизам точно за по година в майчинство / и трите пъти/. Иска ми се да мога да си ги гледам повече, но моята заплата е по-голямата част от бюджета на семейството. Ето защо не мога да си го позволя. По тази причина и третото ми момиченце ще тръгне на ясла рано, рано - още другия месец, когато ще е на 1,1 г. Голямата тръгна на 10 м., а средната на около 1,3 г. Но сега ми е най-притеснено. Споделете как се справиха вашите, тези, които тръгнаха на ясла рано и боледуваха ли много.

И моето дете ще тръгне на ясла на почти 1г и 4 месеца. Да видим как ще потръгнат нещата.

При мен номер 3 тръгна на година и два месеца, а номер 2 на година и три месеца. Те най-бързо са се адаптирали, за седмица започнаха да спят следобяд. Можеше да ги гледам още, но исках да запазя работата, която ми позволяваше да се прибирам и излизам когато реша и то срещу заплата така че съм била пък спокойна, че при евентуално боледуване съм на линия. Слава Богу и двамата не са боледували и много им харесва да ходят

Деспина, страхотни красоти правиш! 💕
Накрая на поста си, използваш думата "натиск"...Кой те натиска? Вярно е, че работата си е социализиране, но най-вече за мен е освен заплатата, засдоволяване на потребността ми да съм полезна. Ако можете да се справяте и без да работиш, и най-вече ако това което правиш, да твориш, те прави щастлива, наблегни на него. След толкова упорит труд и любовта която влагаш, успеха неминуемо идва. Не се отказвай от мечтите си, за да работиш каква да е работа. Успех ти желая! 😊🌸🙋

Аз лично след всяка бременност съм се връщала на работа, защото сме имали нужда от моята заплата. Сега с 4тото, бях на контракт и ще трябва да си търся нова работа. От сега се главоблъскам какво ще правя и кой ще е най-добрия вариант за мен и децата. Имаче няма вариант да си остана в къщи, а и ще ме хванат лудите. 👾

При мен така се стекоха нещата, че имах почти седем години слято майчинство, след което се върнах на работа. Писала съм и преди. Вече станаха три години от този момент и се справяме. На една заплата просто не ни е възможно, а и децата си ходят вече всички на градина/училище.

Еййй, Жанинче, как ме обнадежди с тоя пост. Дано и малката не боледува много, че от това най-много се ужасявам. Сестрите й се адаптираха много бързо и лесно и винаги са ходили с желание, но първата боледуваше доста често първата година, а втората - рядко, но винаги с усложнения.

Despina, ако това, което правите работи за теб и семейството ти, не бих обръщала внимание на странични мърморковци. Те винаги ще намерят какво да не одобрят.

Аз съм от почти 6г в слято майчинство, наскоро родих третия си син и ще съм в майчинство поне още 2-3 години. После ще видим, но ако плановете ни не се променят и все още се справяме добре със заплатата на мъжа ми, ще напусна (фирмата, в която работя е огромна и никак не се чувствам виновна пред тях за това). Работата ми е много добре платена и си я харесвам, но много повече ми харесва да прекарвам време с децата си. Обмисляме и варианти да работя почасово от дома след време (работата ми го позволява и си я харесвам), или даже да опитаме и двамата с мъжа ми да сме на половин работен ден, но всичко това са планове за след като децата поотраснат още малко. Не че е невъзможно в момента, но просто би ми коствало твърде много и предвид ситуацията и приоритетите ни, решихме, че за нас не си струва. 

Гледаме и трите деца сами, не ходят на градина и планираме домашно образование като следваща стъпка. На мен майчинството не ми тежи, напротив - имаме доста социални контакти - нужни са и на децата, и на мен - доста по-разнообразни, отколкото бяха в офиса, а бях в голяма фирма. Можем да разполагаме с времето си и да правим каквото си пожелаем, а покрай децата непрекъснато ми се налага да уча нови неща, та и затъпяла не се чувствам, от което много приятелки ми се оплакват.  Когато мога, преглеждам и как се развиват нещата в моята професионална област, за да поддържам някаква форма.

Споделям просто как сме решили нещата в нашето семейство, ясно ми е, че в друго семейство не биха сработили така нещата по куп причини, както и че всеки от нас си има различни лични нужди.