какъв доход трябва да имат двама души за да се решат да имат дете

Честно да ви кажа, когато го правехме детето /бяхме си решили/, бяхме в чужбина, бъдещия ми тогава съпруг работеше там. Аз бях на гости. Единственото нещо което знаех със сигурност, 4е в края на лятото се връщаме в България и пове4е няма да ходим никъде. Не знаех нито къде ще живеем, нито той какво ще работи тук. Но не съм го и мислила. Знаех 4е ще се оправим. И се оправихме  . В на4алото карахме с 300-400лв. Сега сме по-добре.

Вие разбрахте ли нещо, щото аз лично не вдянах нищо???

Когато родих първото си дете бях задоволена със средства, жилище, кола, собствен бизнес..., но липсваше любов.
Така се случи, че предпочетох да имам любов дори и без много пари.
Имам прекрасен мъж, работлив и добър, но Марко Тотев, все не му върви, прекрасен професионалист ( шофьор), страшно интелигентен, предан и добър.
Изгледа ми детето от първия брак, обичат се страшно много, ние се обичаме безкрайно и аз реших да родя детенце, с което щастието да е пълно.
Нямам родители, нямам и роднини, имам живи свекър и свекърва ( все едно нямам), имам дъщеря на 15 години, и сега усещам това сковаващо гърлото усещане..., че не мога да даря това така очаквано детенце с това, което заслужава.
Не мога да се позволя нищо, докато другите бъдещи майки се разхождат с желание и любов и купуват за бебетата си най - необходимото, аз седя в къщи и страдам, защото и на мен ми се иска да пазарувам с обич за детенцето си...Такава ми е била орисията, да имам любов, да имам прекрасен мъж, прекрасно дете, да изглеждам добре ( въпреки душевната си болка), хората да си мислят , че живея прекрасно....но да не мога да си позволя толкова малки радости...
Знам, че ако си наведа главата, ако се направя, че не виждам омразата на свекърва си, ако се съглася с това да ме подхвърля трохи и да манипулира по този начин че много дава, ако се помоля ще имам и кошарка и нова количка ( тук е мястото най - искренно да благодаря на НЮ, за подарената количка, никога няма да забравя този жест и дано мога да се реванширам) и нови дрешки и епидурална упойка и ремонт в стаята и и и и...., но аз съм човек, дори и в този тежък момент имам останало нещо - достойнство и гордост, най - малкото защото синът и е щастлив и обичан. Мога да помоля чуждите хора, но тези, които знаят положението ми не мога, то се вижда...а това се иска от мен - да прося и да моля.
Какво мога да кажа сега в този момент...
Не съжалявам, че не направих аборт, искам си бебето, знаех, че така ще стане - все пак нямам родители и роднини, на които да разчитам, знам, че на неговите родители можех да разчитам само ако си превивах врата, но не съжалявам.
Този път пред мен не стоеше въпроса дали имам или нямам пари, за момент не си помислих, че не искам бебето ( не ме е страх от аборти - имам достатъчно), просто то дойде и когато видях грейналите очи на дъщеря ми и на мъжът ми, разбрах колко много се нуждаем от него - още едно слънчице в нашия беден на пари, но богат на любов дом.....

Аз пък бях задоволена от всякъде, но друго ми липсваше...- е, да ти кажа предпочитам да беше обратното -да живеехме по-скромно но да не ми липсваше и все още липсва нормалното съжителство и нормалните отношения вкъщи! Не говоря за побойща, насилие или разни такива, говоря за други работи, но няма значение...
Никой от нас не казва, че само любов стига и останалото ще дойде от въздуха- става въпрос за това, че не всеки може да изкара по 1000 лв на месец! А ние, които не можем какво да правиме според вас- да си нямаме дечица ли, или да чакаме да дойдат по-добри времена....ами ако такива не дойдат в скоро време...кога да си имам дете- като стана на 40-50 год. ли?
Буболина, желая ти много щастие и дано всичко се оправи! Запомни, че едно дете няма да обърне внимание на това дали му купуваш обувчици за 20 или за 120 лв, а на това дали го гледаш с любов! 
Това е моето мнение!

didi_81 , благодаря ти сърдечно! 

Ами тука четох че една мама купувала обувки за по 50лв и доход от 1500 едва стигал Като стане дохода 3000 ще купува по 100 лв и пак ще се оплаква.
А и доколкото разбирам темата не е да имам ли второ дете, а да имам ли изобщо дете на този етап. Ами аз ще ти оговоря - НЕ. Човек който си задава този въпрос още не е готов да дели залъка си с друг, пък бил той и от неговата кръв. Когато желанието стане достатъчно силно, този въпрос ще отпадне.

Ако чаках да се почувствам добре материално за да имам дете,щях да си остана без.Човек знае две и двеста.Аз мога и с много, и с малко.Сега сме с малко /пари/-общ доход на семейството -около 750 лв./за трима души/,от които 160 отиват за кватрира и около 150 за сметки.С останалото криво ляво се оправяме,но и за миг не съжалявам,че родих сина си.

Дете се гледа с толкова пари,с колкото разполагаш.Никой не може да ме убеди,че доходът е главното

                За първи път чувам,че бебе се прави при определен доход.Така може да си чакате до пенсия.Все нещо няма да стига,все нещо ще бъде липсващо и когато всичко е наред - къща,кола и пари - вие отдавна ще сте далеч от възрастта на родителите и тогава ще разберете ,че живота си е отминал напълно безмислено покрай вас.Ей,стегнете се.Нали не живеете сами?Ще помагат всички защото и бабите и дядовците чакат внуци.     

дааа, и аз мисля, че парите не са определящото за решението да имаш дете. но пък е хубаво да ги имаш. поне в някаква степен.
ние сме добре. за което и двамата с мъжа ми си скъсваме гъзовете от работа. не мисля, че има смисъл да се оправдавам защото имаме добри доходи; нито пък виждам смисъл да потвърждавам видимото - че дете се гледа на първо място с любов. изборът за това кога човек да има дете, е личен. за едни това е постигането на някаква финансова стабилност, за други - наличието на здраво семейство, за трети - още едн екскурзия в чужбина, за четвърти - още една крачка напред в кариерата, за други - всичко това и още друго... при всички случаи е важно детето да се появи, когато е искано и желано.

доста е сложен въпроса от една стрлана парите никога не стигат от друга пък децата осмислят живота ни.Според мен дете трябва да се създаде ,когато и двамата родители са постигнали достатъчно за да издържат себе си и детето-според собствените си критерии.

когато забременях с първото бях редовна студентка 1 курс,а в 9 месец мъжа ми го съкратиха от работа
ама се справихме!
у нас дохода е от мъжа ми-450 лв,много ли ви се вижда
но не плащаме наем,а парното ни го плаща майка ми,баба ми праща по някой компот(да са ми живи и здрави!)
майчинство не взимам(по точно взима го свекърва ми,но това е друга тема)
ми малко са ни парите,но се справяме,не сме голи и гладни,децата ни са обичани и желани
живота се мени,днес имаш,утре нямаш,каква е гаранцията,че днес като имаме хубави доходи,след 9 месеца или след 9 години пак ще са хубави!?