Паническо разстройство - 32

Аз правих и ЕЕГ. Но траеше 30-на минути, а чета в сайта на св. наум че има и с до 24 часа продължителност. А сълзливост в очите и схващания забелязвали ли сте при вас? Както и трудно говорене в момент на криза? Мисля да потърся среща и с д-р Кметска в св.Наум за консултация.

Мой близък е с мигрена и като е в криза е така като теб. Последния път му беше така с окото и ръката от страната на болката в главата. Окото подуто, червено,  сълзи...

При мен се получава трудно говорене вследствие на пресъхване на лигавицата на устата. Буквално езикът ми лепне за небцето и не мога да артикулирам много звуци. Проблеми с очите имам от 42 годишна възраст, сухо око.
Понякога имам и сълзливост, отдавала съм го на алергия, но може и да е във връзка с нервната система.

lovely , ами синът ми е на 17 години и е сравнително самостоятелен но майка ми и баща ми го обгрижват и са ми голяма помощ.
Мен ме е яд на себе си, че нямам воля. Днес се надигнах в 10 часа да пия вода и гледам ММ вече шета, наместож да си наложа волята и да остана права, аз пак се свлякох на леглото и спах до 13 часа. А ми се искаше да стана, но нямах сили. Направо не мога да се трая....

И аз при мигренозен пристъп получвам слабост от страна на болката в ръка, лице. Случвало ми се е и много да ми призлее като при припадък/впрочем четох, че припадъка е последната фаза на вегетативната дистония, както и ПА са най-тежката и проява/

Повечето лекари твърдят, че при криза не може да се припадне, защото кръвното се качва, както и адреналина. Е да, ама най не е точно така...

Няколко мита за антидепресантите.
https://davidhealy.org/psychiatry-gone-astray/

Понеже смятам, че съвсем безотговорно и погрешно ми бе поставена диагнозата депресия, съм противник на модата напоследък всичко да се отдава на липсата на серотонин, на стреса и прочие. И да се предписва за всичко АД.
Както вече писах лекувана бях от депресия с флуоксетин 2016/2017.
За щастие нямах абстинентни симптоми при спирането му, но и дозата беше само 10мг дневно за 8 месеца , 20мг за 1 месец, след което се върнах веднага на 10гр и впоследствие по моя преценка съвсем го спрях, без да ме интересува какво ще каже психоложката тогава. След година и половина неуспешна, нищо не даваща терапия прекратих и нея.

2345, що не пробваш терапия по скайп? Аз също съм в чужбина и по скайп провеждахме сесиите.

2345, факт е, че тук лекарите често пъти вече като са безсилни и тогава казват - Ами, депресия. Мен така ме отсвирваха невролози и личната лекарка и тя. А е факт, че аз си имам проблеми с гръбнака, защото ме боли гърба, изтръпват ми пръстите и ме боли крака - натъртвам го при ходене. Това са си чисто физиологични проблеми. Както и мигрена имам, без да са ми сложили тая диагноза си знам, защото главоболието е заслепително. На мен не ми дадоха направление за ЕЕГ.
Но, това съвсем не означава, че нямам депресия или ПР. Просто нашите лекари често това им е последен пристан, като вид безсилие го разглеждам аз. Не знаем какво ти е, депресия ще да е. Така че, разбирам те в какво положение си. Както и Slavun78.
А, сега виждам, че явно 2345 не е в БГ. Явно и на други места се наблюдава това явление.

alinnna , а той твоя син е вече сравнително голям, да. Но до тук как се оправяше? Явно вашите са били от помощ, да са ти живи и здрави хората. Аз съм същата като теб, стана някой път сутринта, обаче се довлека по някое време като торба пак до леглото и айдеее...станало два часа и аз една гузна гузна и виновна ставам. Пак деня заминал. Усещането е много гадно. Но мен ме навикват. Майка ми като разбере, че пак съм станала следобяд и почва - Това твоето не е живот. Така не може. Права е жената. Теб мъжа ти казва ли ти нещо за това спане пусто?

Дара, благодаря за идеята, ще ти пиша на лични.

lovely,

не бях го писала, за да не натоварвам поста с много инфо, но 2012 година (пак не бях в БГ), след като имах много тежка раздяла с тогавашния ми приятел , не можах да се сдържа и плаках при един преглед при гинеколог, който ми каза: "Разбирам, че ви е зле, но не бива така да се мъчите, има едни хапченца и те ще ви помогнат за проблема!" и ме прати на невролог-психиатър, който бил негов състудент и бил много добър.
Въпросният невролог-психиатър изслуша за две-три минути историята ми и  ми предписа Циталопрам и Амитриптилин. По това време моят БМИ беше 18, тоест бях слаба като фиданка.
След  3-4 месеца Циталопрам изобщо, ама никак не почувствувах и най-малкото подобрение. Амитриптилин вземах само една седмица, от него ми ставаше много лошо. След консултация по телефона с невролога  спрях Амитриптилин-а.
Циталопрам понасях по-леко, но доста бях отпаднала и уморена.
След 3 месеца  реших, че не искам да се мъча повече и го спрях своеволно и без постепенно намаляне.
Нямах чувството, че имам абстиненция. Продължи да ми е зле.
Не знам как да го опиша, а и мина много време.
Докато пиех АД ми беше замаяно и се чувствувах отпаднала.
Причината да го пия беше, че изпитвах необяснима прекалена умора, имах проблеми в работата. Затова и плачех, не само заради раздялата тогава.
След цели 4 месеца дойде време за контролния преглед при невролога. Казах му, че съм спряла циталопрама заради страничните действия и понеже нямах подобрение, а той каза, че явно това не е бил правилният медикамент за мен и ми предписа нов АД, който изобщо не купих. Реших да се боря сама.

Сега, след толкова много време, а и след като прочетох доста по темата АД и депресия,
считам направо за престъпно това, което този високо-платен Задник направи с мен. За мен е безотговорно да се предписват АД без съпътсвуваща психотерапия или поне често наблюдение.

Тогава, през 2012, няколко месеца след като спрях Циталопрам-а, започнах да дебелея. Отдадох го на това, че се преместих в друга държава и друг град, и в началото около 4-5 месеца нямах нито кухня, нито хладилник, хранех се само навън и имах много стрес в работата. След това кухнята беше готова, често имах и гости, и все готвех. Започнах да пълнея, но го отдавах на това, че ям доста големи количества храна, което е и вярно.
Продължавах да се чувствувам много бързо изморена, и много, много често направо изтощена.
Имах и доста мускулни болежки, схващания и прочие.
Когато стигнах БМИ 25 отидох на лекар и той ми каза, че е от менопаузата. Посъветва ме да спортувам  и ме прати на фитнес. С голямо неудоволствие ходих около 4-5 месеца да въртя колело и да дигам гири.
След всяка тренировка изпитвах вълчи глад и само за 3 месца качих цели 10 килограма.
Това беше 2013/2014. От тогава до сега се опитвам неуспешно да намаля килограмите, но за съжаление качвам все повече. 2016/2017 започнах психотерапия и лечението с Флуоксетин, но отново не почувствувах и най-малкото подобрение. Само гадните странични ефекти. Достигнах БМИ 36 и съвсем се отчаях. Прекъснах терапията, въпреки, че имах право на още сеанси. Може би психоложката не беше подходяща за мен или пък езиковата бариера да е била причината. За много неща не можех да намеря правилните думи или изрази.
Миналото лято, когато се прибрах за няколко месеца в БГ, отидох на бг-лекар-интернист, който ми каза, че качването на килограми най-вероятно е свързано с приема на АД.
Скоро прочетох за паническите атаки, понеже мой познат има такива. Направи ми впечатление, че всъщност моето състояние е нещо подобно. Само че, слава богу, без пристъпите. Просто постоянно състояние на тревожност, притеснения, които имат реална причина, но които струва ми се приемам ужасно надълбоко, много по-дълбоко, отколкото е добре за мен. Открих тази тема и реших да започна да пиша тук. В момента чакам за час при нов психолог, който е специализиран в областта на хранителните разстройства.
Преди 6 дни получих от личния лекар Опипрамол, понеже получих нервна криза заради проблем в работата.
Оттогава се чувствувам някакси по-добре, но днес ми е доста зле, въпреки седартивното действие, притеснявам се отново за нещо в работата. И пак плаках много, и се озлобявам срещу хора, които имат прекомерни претенции към мен. Изпитвам омраза, а не искам. Никога не съм била зъл човек.

А дали сте си изследвали нивата на инсулина. Пивишените нива на инсулина водят до индулинова резистентност, при която чести симптоми са повишеното тегло, лесна уморяемост и т.н.  Аз самата имах съмнения, че нещо не ми е наред, защото без да се храня нездравословно качвах килограми. Отидох на еднокринолог и тя ми даде да изследвам инсулин и кръвна захар и след това ми изчисли НОМА индекса, който се оказа 2 1/2 пъти завишен.

lovely , ами те нашите винаги са ми били подкрепа, покойният ми съпруг също, сега и приятелят ми ме обгрижва като бебе, но аз не бях толкова зле. С възрастта нещата се влошават. Аз вече над 23 години страдам от депресия и ПР и докато бях млада имах сили и се борих и преодолявах нещата, но сега съм на 48, погна ме критическа, започнаха и разни други старчески неразположения, та с годините не се подобрява.....за съжаление. Ако не е половинчо да ме дундурка-нямам идея какво ще правя.

millie,

изследвана ми е кръвната захар. През март 2018.
Над нормата е, предиабетно състояние май.
Цитирам от последното изследване:
"кръвна захар-плазма 122, нормални показатели са 70,00 до 100,00."

Обаче лекарят тогава не го коментира като проблем, защото всъщност ме  прати на ендокринолог за по-нататъшни цялостни кръвни изследвания(щитовидна и други  хормони) , а също и за изследване дали не се касае за Синдром на Кушинг.
Това всъщност аз го поисках, а лекарят слава богу, беше съгласен да ми даде направление и за това.
Имам гърбицата на врата, имам огромен корем, и кръгло като месечина лице. Имах тогава и високо кръвно.
Все още нямам червените стрии, ама то оставаше и това да се появи, и съвсем щях да се скапя.

Чаках няколко седмици за час при лекаря-ендокринолог на една лаборатория.
Взеха ми кръв на гладно, след седмица отново след пиене на таблетка дексаметазон вечерта в 24 часа пак, а също и слюнков тес,т и зачаках за резултатите.
След 2 седмици ендокринологът се обади по телефона.
Изследването на всякакви хормони е в нормата, но дексаметазоновият тест е положителен каза той.
Попита наистина ли съм взела хапчето дексаметазон в 24 часа, както беше оказано в листовката.
Казах, че съм го взела както беше упътването.
Имах чувството, че се съмнява, че аз нещо съм объркала.
В цялото му отношение си личеше, че смята че проблемът ми е от психосоматично естество.
Все пак ми направи втори тест. Той също беше положителен.
След това ми правиха тест за сънна апнея, всичко беше наред, освен това че хъркам.
Ама то при тия килограми няма как да мъркам.
Преди 2 седмици давах 24 часова урина и втори слюнков тест, този път по-обхватен- 5, не само 3 проби.

Чакам още за резултатите, а ендокринологът беше на мнение, че трябва да се консултирам с психолог, специалист по хранителните разстройства. Обадих се на психолога, той ми обеща при първа възможност да ме вмъкне в списъка си и да ми даде час за преглед. В момента съм така да се каже в изчакване и реших да потърся из форумите как се справят другите със страховите неврози.

Да, аз съм с инсулинова резистентност. Една поне ясна диагноза имам. И да не ям пак си пълнея. Но лекарства не взимам, че от тях се повръща, а аз не искам и да повръщам от лекарства. И без това ми се гади често. Та, това трябва да се види.

Alinnna, 48 не си стара, че чак за старчески проблеми да мислиш. И е чудесно, че винаги си имала грижовни мъже. Така да е и занапред ти желая. Да те обгрижват. Аз пък все се надявам с годините по-добре да стане, а не по-зле...ама знам ли. Че аз съм от дете тревожна. Тикове имах в училището от нерви. Тогава не знаех какво става с мен. Страдах си и тогава и сега. Само с тая разлика, че преди мислех, че аз само съм нещо повредена и други като мен няма.

Ами и аз от дете съм тревожна. Вкъщи майка ми крещеше когато получа 5 и цялата треперех като тръгвах за училище.....Мразех училището. Първото ми висше образование беше по желание на майка ми-руска фэилология. От там намразих руския. После по свое желание завърших психология и защитих докторска по фолклор и литература. Сега се чудя на кого да си подаря дипломите, та да си ги сложи в рамка....Така, че изобщо не се чудя къде се корени причината за ПР и депресията ми... Тепърва на тази възраст се уча да прощавам......а е толкова трудно да простиш за съсипания си живот и психика...А иначе обичам родителите си....даже много.