Паническо разстройство - 32

По дяволите, пийте си антидепресантите! Няма да умрете от тях, ако 2 месеца не видите подобрение, ги спирате!!!
Золофтът въобще не е силен антидепресант. Още повече, че силата на едно хапче е в дозата. Вероярно ви е изписана една таблерка, демек 50 милиграма. Максимашната е 200. Тоест 4 таблетки. Такава бебешка доза, какво очаквате да ви се случи? Да ходите по спешните за ксанакс. И се сърдите на близките ви, че не ви подкрепят и ви казват да се стегнете? Ужасно натоварващо е!

Аз също бях (съм, надявам се да си остане "бях") с паник атаки и ужасно силна тревожност в следствие на ужасно силен постравматичен стрес. Ходихме до спешното с приятеля ми всяка вечер. Прояви разбиране някакво време. Накрая започна да ми се сърди, аз мислех, че не ме обича щом реагира така, докато една вечер след като му се ядосах и сама се юрнах до спешното, след див скандал, той се просълзи и каза, че не може да ме гледа така, чв неговите нерви вече също не издържат, че го боли от състоянието ми и че не може и не знае какво да прави вече с мен.

Ами, почнах си антидепресантите, които не исках+успокоителни. Имала схм след това кризи - не паник атаки, но предпанически състояния. Повярвайте ми, когато човек се опитва да си помогне сам, това се вижда.
 
Няма да излекувате ПА с чай и валериан. Така че се стегнете, вземете се в ръце и пийте хапчетата, от които най-лошото, което може да стане, е да не видите промяна! Ами ако се подобрите? Как ще се чувтвате да сте пълноценни?

Аз пия антидепресанти от 4-5 месеца, ривотрила го спирам в момента го поя при нужда. Имам моменти на тревожност, но са редки и леки. 2 пъти ме е тряскала по-силно и с осминка ривотрил влизам във форма. С приятеля ми отношенията ми се подобриха.

Повярвайте, с подобно поведение, не просто половинките ви, а и приятелите ви ще се отдръпнат. Не е приятно да сте вечно унили, паникьосани, тресящи се. През каквото и да сте минали, за да стигнете до ПР-никой не съди за събитието. Никой не съди и за ПР-то. Карам се, защото тук отказвате някои да направите нещо, за да се оправите! Ужасно е. Ако не ви дейатват медикаменти, разбирам да св терзаете. Вие дори не пробвате!

И си игеаете на здрава психика. Откъде знаете, че ако не пиете нещо и не се закрепите, утре въпросната здрава психика няма да поддаде и да откачите сериозно? Едно от нещата, заради които почнах АД, е че взеха са ме спохождат суицидни мисли, да бъда депресивна силно, да усещам как давам на късо. Случват се неща от нерви, и ако от паник атаки няма да умрете, то от дълго нелекувана разклатена психика можете да стигнете до по-тегави псих.състояния. Хайде, моля ви! Дайте си шанс да се стабилизирате. Нищо няма да ви стане от хапчетата!

Тук повечето имат деца и/или съпрузи. Искате ли да сте непълноценни? Постоянно на леглото, криви, недостатъчни? Дори и да не плачете, децата усещат кофти настроенията ма родителите си. Повярвайте, не сте пълноценни. заради близките си поне, ако не обичате себе си достатъчно, се опитайте.

Като много препатила и бореща се, стигнала до антидепресанти и все още с прокрадващи се симптоми всеки ден, напълно подкрепям мнението на Out of nowhere. Просто човек сам посяга към изписания антидепресант, когато вижда, че няма накъде и е "узрял" за този хап. В началото винаги е много трудно, организма се шашка, усилват се гадните симптоми, но ако е правилния АД за даден човек, след около 2 седмици нещата си идват на мястото.
Аз лично без АД не можах да се преборя, честно този хап ме спаси от дълбока дупка и почти сигурна смърт, но това важи за мен. Шапка свалям на хората, които успяват да се преборят без медикаменти
Ксанакса и ривотрила не лекуват, те тушират временно симптомите и са ей така за спешни случаи на атакуваща тревожност.
Другото, което искам да напиша е - ако ви е страх, че нещо ви има свързано с даден физически симптом - изследвайте се и като видите, че не е от нещо си, поне малко ще се успокоите. Минете прегледи, изследвания, за да изключите физически проблем и тогава прибягвайте до АД.

искам да кажа относно страха от пиене на хапове и осъждането му по-горе че не всички са с пълни семейства и любими хора около себе си и може би моооже би е нормално да има лека паника при пиенето на некойзнаеколко безобидни хапчета докато си сам или пък ако разчитат хора на теб и имат по-големи проблеми от теб самия.... поста беше надъхващ но точно това е недомислено и гледащо от собствената камбанария.

Именно , защото има хора, които разчитат на нас, трябва да сме пълноценни,затова и аз избрах АД. Защото нямам опция да се мъкна с месеци и години като парцал..

Аз съм пробвала 10 години без хапове/само успокоителни при нужда/. Ами не стана. Ако трябва ще пия хаповете до живот, но не съм мазохист, за да понасям тези нечовешки мъки.

OUT of nowhere аз не съм съгласна с всичко което си писала. На 20г ми изписаха ривотрил в такава доза, че нямам думи. След година като го спрях ми бе обяснено че дозата е огромна за мен и се пристрастяваш към хапчето, не го знаех и никой не ме предупреди-даже не помня дали в ония год имаше зелени рецепти но така или иначе не взех информирано решение.
По време на втората ми бременност - след два аборта- спрях всички медикаменти тогава дори не са ми давали АД и три месеца ревях, тресях се от нерви, не ядях повръщах вода дори, но оцелях и се стабилизирах без лекартсва. Бебо също се роди здрав и уникален малък човек.
Сега за пръв път вземам АД, не казвам как е зле ми е, но съм решила да го пия.
Но се боря със състоянието си около година и аз взех решение че не мога вече. Мисля това е лично решение, не трябва при най-малката драма да посягаме към такива лекарства. Доколкото чета и в американски форуми лекарствата помагат, но трябва и промяна в живота ти ако си караш по старата просто стигаш пак до нови и по-големи дози.
За близките също не съм съгласна - мъжът ми 4 месеца прави тежки алергични кризи нощем ставала съм всяка нощ по 4 часа докато се успокои. Аз сега правя нервни кризи, търпя си не го ангажира,. затварям се и не го карам да ме води дo спешното защ знам че няма полза. Просто ще отмине. Близките са до нас да ни подкрепят както ние го правим при техните проблеми.
Имам приятелка с аденом в мозъка приятелят й се ожени за нея макар че знаеше че може да не зачене- сега си имат страхотно детенце.
Тази теория ще се справя сам-а като си продължа живота както си знам и си пия хаповете, не е най-удачната при ПР. Трябва подкрепа, може с приятели или близки, ако приятелите те избягват значи не са ти приятели. Така проверяваш хората около теб. И промяна. Не разчитай на лекартсвата само.
Имах и баба- на мъжа ми разболя се от диабет и каза ще си ям аз каквото си знам и ще пия лекартсва, ама и почина бързо с тежки увреждания на бъбреците. Моята баба е на 93г сърцето й е извън ритъм от 2003г насам и живее напук на всички лекари, но много се пази, много слуша и много строги диети има.
Така че лекарствата помагат, но проблемите са в нас в начина ни на живот, в терзанията ни и т.н.

Опелкорса, съгласна съм с теб! Лекарствата са само патерица, да оправяш се от тях и след години се връщаш пак към ужаса. Иска в промяна в мисленето, в живота. Всеки сам ще намери своят път към изцелението. Късмет!

Така е, никой не е казал, че трябва да се уповаваме само на лекарствата. Всички знаем, че те са една патерица, докато се вдигнеш от леглото...след това трябва сам/а...И едва ли някой от тук пишештите и приемащи АД са прибегнали до тях при най-малката драма. Всеки ги започва, когато положението е вече нетърпимо.
opelcorsa ти си се борила година....аз нямам това време...една година аз да лежа в леглото кой ще ми гледа детето, кой ще работи...И още повече като съм ветеран в ПР знам, че оправия има с АД, знам, че към АД няма пристрастяване, знам че при започване ще ми е много лошо 2 седмици, но знам, че после отново съм човек.
Не агитирам никого за или против лекарства, но и не толерирам "охх много ми е зле, писна ми вече, искам си предишния живот.....но неееее, аз няма да пия АД, защото са вредни.."

А за тези които са по-запознати защо ни е толкова зле при приема на АД, на мен ми е 6ти ден и май леко ми просветва, но до днес беше ад. Какво толкова влиза в организма ни че се чувстваме така?

Аз до лежане по цял ден не съм стигнала.Дори гледам да излизам повече,за да се разсейвам.Мъжът ми е против както и аз да се тъпча с АД към този момент.8ден съм с тревожност,но няма да вземам АД.Не съм в лошо настроение,смея се.Твърдо съм решила,че ми е рано за АД.Ако положението излезе извън контрол,да не мога да се грижа за детето ,себе ди или легна на легло , тогава е ясно че ще се наложи да прибегна до АД,до тогава ще си наложа воля да се боря.

Току щоо го прочетох:"Всички сме луди, просто не всички още сме прегледани"

А има ли хора тук, на които антидепресантите или успокоителните са му повлияли крайно негативно, да са му "съсипали живота"? Скоро гледах филм за това.

"Съсипали" ? В какъв смисъл съсипаха живота на героя във филма?

Е няма как да съсипят живота на човек. Никой, никого , не кара да ги пие на сила. Никой не е толкова ненормален, да види, че се влошава от лекарствата и да продължава да ги пие....

Хубав ден