разочарование от приятелка

  • 7 009
  • 33
# 30
Аз също имах приятелка от училищните години, с която бях изключително близка, кумувах на сватбата и и кръстих децата и. Затова ми беше изключително болно, когато след дадени пари от моя мъж на нейния, които не бяха върнати, тя отказа да се ангажира във връщането на парите. Доста прозаично но живоат учи.
Сега вече имаме отношения на далечни познати, поздравяваме се за празници и събития и по улиците и това е. Доста време ми отне да я преживея, но оттогава не влагам никакви чувства и емоции към познатите си.
Виж целия пост
# 31
От у- ще имам една, но тя пропада бавно и славно.Поддържам дистанцирано поведение, защото ме търси.Другата се запали по йога и т.н. и не се сеща за мен, раздаличихме се и идейно.Третата е в чужбина и се виждаме два пъти годишно, но е най - добре, защото пак сме близки, без някой да навлиза прекалено в личното пространство на другия.
Една имам много близка, в офиса се запознахме и вече над 15 години, сме много близки.Чуваме се непрекъснато и си помагаме.Не мисля че може да ме разочарова.Нито аз нея.Тя е кръстница и на детето ми.
Виж целия пост
# 32
Приятелите ми се броят на пръстите на едната ръка. Всички останали са ми просто познати, с които съм на ''Здравей!/Здрасти!''. По принцип съм общителна личност и нямам проблем с нагаждането според ситуацията, дали ще е смяна на работа, местожителство, ново хоби и т.н., но от друга страна трудно допускам някого толкова близо до себе си, че да ме опознае. Преди половин година получих поредното разочарование в лицето на жена, която се пишеше за една от най-близките ми приятелки, израснали сме от бебета заедно, после бяхме в едно училище, един клас, стояхме на един чин, знам най-мръсните й тайни, както се казва, но просто ей така от нищото спря да ме търси, да ми пише, да се обажда  (допускам, че може би заради последната й изцепка се отдръпна, за това, че ми сподели нещо, което е свързано с нейния приятел и понеже сега нещата им потръгнаха..може би я е страх да не разбере той къде, с кого и какви ги е вършила, макар че не съм такъв тип, а и аз с него се нямам).  Няколко пъти й предложих да излезем, да се видим и си оставаше с ''Да, ще ти звънна''. Не си спомням да съм я обидила с нещо, не съм говорила и зад гърба й, реална причина няма, но..тя си знае. Вече не е в ''списъка'' ми с приятели. Не съм обидена, ни най-малко. Като я видя я поздравявам, но само това. Хубавото на времето е, че ти дава възможност да отсееш истинското от фалшивото и..така.
Виж целия пост
# 33
Колкото по-възрастна ставам, толкова повече усещам, че съм си самодостатъчна.,
Не съм саможивляк, но разбрах, че вечни приятелства няма.
Сега имам 2 приятелки. Живеем в един град. С едната си говорим дълго по телефона, но рядко се виждаме. С другата често излизаме на разходка, по магазините или се шляем бе цел и посока. С нея ми е най-добре.
А изобщо не ми пречи да си се шляя и сама или пък сама да седна някъде за една минерална вода, защото не пия кафе.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия