Проблеми с приятелката ми и съместния живот

В крайна сметка, този, на когото му се иска домашно приготвена храна на редовен принцип, да запретва ръкавите и да си я набавя.

Най-накрая то теб притеснява. Ти е фанатик на идеална чистота. Ти забелязваш мръсотия по-рано от нея. Тя просто няма начин как да почисти, ако не види че е мръсно.

...  колко пъти седмично съм сготвила...

Абе, тя, темата, може и да е пързалка, ама пък малко ли такива случаи има и в реалния живот? Ето, аз, ако съм с мъж, който ми държи сметка колко е чист подът и колко пъти седмично съм сготвила, нервите ми няма да издържат дълго...

Ако откаже да покрива лично част от битовата поддръжка, тогава очаквам от него да плаща за външна помощ.

Здравейте всички!

Живея с приятелката си от около година и половина. За съжаление тя не чисти и не подрежда особено често. Намирам храна/опаковки/отпадъци в леглото, под леглото, сред нейни вещи итн. Готви може би веднъж на две седмици нещо съвсем основно като салата или пържени яйца. Имам голям проблем с чистотата. Защото не намирам път да го обсъдя с нея като двама големи хора - и двамата сме в трийсетте. Тя се цупи, сърди, отговаря се, има очевидно неудобство да говори за чистене, както и да чисти. Делим си сметките и разходи и имам разбирането, че трябва да се грижим за дома по равно. Не очаквам само от нея да го прави. Аз поддържам подредено и чисто и не и го натяквам. Това всъщност ме успокоява. Но като искам поне да уговорим тя да се погрижи за нещо друго вместо да почисти отново има емоционална реакция и липсва зрял диалог. Тя ме упреква, че и правя контрол на качеството, което донякъде е вярно, защото имам изострено чувство за ред и чистота, но не бих го нарекал крайно или прекалено. Искам да мога да говоря нормално с приятелката ми, а не тя да ходи да реве, когато искам да се разберем кой какво да прави. Дори и предлагам аз да почистя сам, но и тогава не и е готино. По тази тема нон-стоп и е криво.

По всякакъв начин се опитвам да съм интересен мъж, пътуваме, излизаме, правим редовно разнообразен секс и се опитвам да разнообразявам съвместния ни живот с жестове, подаръци, съвместно време итн. Започвам да губя търпение най-вече заради разминаването в комуникацията, а не заради самия проблем със съвместния ни живот и дом. Не искам да поставям нещата категорично, а така ми идва. Докякъде ми е ясно, че трябва да мога да я обичам въпреки че не е перфектната домакиня, но изключително ме дразни да не мога да говоря с нея рационално за това. Изразяването не и е силната страна. Защо има неудобство, при положение че нито викам, нито се налагам, спрях да обръщам внимание колко добре чисти и дали въобще готви и като цяло приех нещата. Но дори да не мога да кажа, днес ме остави да подредя жилището? Няма натякване хора, знам кои граници са разумни.

Моля да сподели някои опит с подобна ситуация от която и да е страна. Благодаря.

аз съм като приятелката ти, майка ми е като теб. Не си говорим от години, не искам да я виждам. Когато нещо ни трябва от нея разговаря с нея мъжа ми. Мразя хора като теб - за мен това е терор. Мъжът ми не ми прави забележки за нищо, защото знае че ще почна да рева. Имаме две деца и предпочита да ги изгледаме нормално. С човек като мен и като приятелката ти или я приемаш такава каквато е или просто късате. Ние не можем да се превъзпитаме и не можем да станем каквито вие искате.

Елора и аз съм като жената описана от теб, приятелката на майка ти, с две висши образования, с работа по специалността, но ако се разведа въобще не бих търсила друг мъж - може любовник само за секс дискретно. Това да живееш с терорист, които да те трови, с претенциите си, не е за мен. Искам да си ям в леглото и да си хвърлям опаковките до леглото. Аз един живот живея. Целият ми ден е напрегнат, заела съм се е един проект, които въобще не знам до къде ще докарам, и последното което искам е някой да ми прави забележки със какъвто и да е тон.

Ако си ми мъж ще те нося на  ръце.

Първоаприлския заек Котьо - а мен ще ме поносиш ли малко? Аз даже бърша прах и знам да пускам 2 програми на пералнята