Ужасни, смешни срещи

Е, хайде сега, залитнахте много в предположенията. Безспорно много неприятна и плашеща ситуация, но ако е бил чак такъв психопат изнасилвач, дамата е нямало да успее да излезе през вратата по никакъв начин.

Ми да. Просто си е бил чисто луд...
Като си спомня с какви психари съм излизала, се чудя как съм жива още. За щастие, повечето не са насилници.

Хаха, а не е ли възможно, просто младежът да е имал пъпки и някоя умна приятелка или сестра да го е нагласила 😁

Стандартен мъж, не би флиртувал чрез  FB. Онлайн заявките са от компрексари или мъже с пороци. Рисковани са подобни срещи.

И аз това му обяснявам на ММ, не е "стандартен", ама той не ще и да чуе Това в кръга на шегата, естествено. Интернет наистина е почва за всякакви откачалки, но има и нормални хора, все пак и ние сме там.
П.С. 10 - годишен брак след такова запознанство..моя

Някога, някога, толкова някога, колкото зората на Интернета имаше една малка гаранция, че пичовете, с които се запознавах онлайн са ако не "стандартни" и "нормални", то поне интелигентни и образовани над средното.

След това виртуалното пространство от елитарно място се масовизира до степен такава, че точно отразява състоянието на реалното общество.

Пред компютър заседнах през 1989, а през 2005 дори се ожених след запознанство по  ICQ.

Ай, какво мило ми стана 🤭
Толкова е хубаво, че писа, благодаря 🙏🤗😍😘
Толкова е хубаво да прочета за успешни връзки 🌺🤭☘️

Даа, още се ядосваме взаимно

    И аз се чудя как съм останала жива, след като бях доста авантюристична личност. Сега не бих отишла никога в друг град да се срещна с някого за първи път. Луда глава бях. Доста страхлив човек станах.

Мозъкът се развива до 25+ години

Първият линк по въпроса, който ми попадна:
https://www.urmc.rochester.edu/encyclopedia/content.aspx?Content … mp;ContentID=3051

Гениална тема! Ще следя с интерес и при свободно време, примерно утре с кафето, имам 80 страници за наваксване.

Ужасни срещи имам толкова много, но вече съм започнала да забравям. Някаква защитна реакция на съзнанието вероятно 😂

Сещам се за една безобидна, но доста дразнеща. Излизам с един младеж от Тиндър преди години, бяхме си писали, но някакви общи неща. Искал да ме покани на вечеря. Отиваме, свдаме, поръчваме. Говорим си кой какво работи. Казвам си. И оттам насетне всичко тръгна надолу - ама ти сигурно изкарваш милиони (обяснявам, че не съм на % от сделките, а на твърда заплата), сигурно вземаш пъти повече от мен (вероятно вярно), ама кажи ми колко точно ти е заплатата. После започна нещо да хейти, накрая ми каза нещо от сорта на да си разделим сметката, че изкарвам повече от него и нямало какво да ме черпи. Казах му, че няма нужда и ще го почерпя аз. Никога повече не го видях.

Друга Тиндър среща: пишем си с тоя младеж, предлага да ме вземе от работа и да пийнем нещо. Супер. Идва той, и веднага почна да дрънка някакви глупости. Тръгваме с колата и ме кара към някакъв жилищен квартал. Понеже знаех, че живее наблизо, реших, че иска да остави колата и да отидем пеша до някъде. Той ми каза, че там нямало барове и затова да сме ходили у тях - след като паркира колата пред къщата. Ако не беше се оказал по-дребен и по-кльощав от мен (аз съм 160 см и 48 кила), за да нямам никакви притеснения, че ще го наритам, много щях да се стресна. Както и да е, срещата продължи около 45 минути, през които 2 пъти ми звъннаха, защото ръководех голям проект и имахме срок за предаване на документи, а той се опитваше все да ме увещава да ми показвам спалнята на горния етаж и дали не съм искала да се цопна гола в джакузито му. Хем искаше да се прави на готин, хем беше притеснен, после тръгна да говори някакви простотии, допих си виното, че бях имала дълга седмица и си викнах такси.

С онези от първите страници, които не изтеглили пари, се сетих нещо.
Преди може би 25 години в един чат-рум по-активните решихме да се запознаем на живо, тогава още цифровите апарати бяха рядкост и нямахме идея кой как изглежда. Та с един младеж флиртувахме в чата, после се видяхме и се увери, че не съм глиган в анцуг, въпреки 6-те години превъзходство и наличието на дете.
Веднъж ме покани да пием по нещо след работа. Сядаме, излиза за малко навън и се връща като препикано мушкато....банкоматът му глътнал картата. Не ми е дошло наум, че може да ме будалка, дори сменихме още 2 заведения. После по моя вина няколко пъти отлагахме срещи и каза:  "Ясно, че не щеш да се виждаме, но поне ела да ти върна парите", сигурно е решил, че това е причината...
Беше по-малък от мен, сега не бих го върнала, но тогава ми изглеждаше дечко, а и нямах някакви сериозни намерения.

Аз нямам много такива случки понеже на 17 се загаджих с ММ, но помня няколко кофти ситуации със срещи с момчета.
Писахме си с едно момче около седмица/две  преди да се видим на по кафе. Чакаше ме на спирката и като слязох от автобуса останах много разочарована. Момчето беше с една глава по-нисък от мен 😆. Може и да ми е проличало загубата на интерес, понеже ме остави да си платя сметката 😆😆😆
Втора среща нямаше.

Такива срещи с ниско момче съм имала няколко. Много неловко се чувствах до тях, ама май и те до мен също  
Но една от най-странните ми срещи беше с точно такъв и то изобщо не заради ръста му. Писахме си известно време, покани ме да излезем, викам си какво пък. Излизаме, виждам го и съм силно разочарована, но му дадох шанс поне като събеседник в разговорите и отидохме в едно заведение (по негова покана) да хапнем.
Срещата протече в 95% мълчание. Буквално бях като разследващ детектив в онези стаички от филмите Аз питам - той отговаря с 1 дума. Аз пак питам - същата работа.
Изтиках набързо да си изям салатата и да се приключва тази мъка. Идва сметката, поглеждам колко дължа и тръгвам да си вадя портмонето. Той ме спря и след 5 минутен спор, буквален спор - го оставих все пак да плати.
Излизаме и той предложи да ме закара. Отказах му.. живеех надалеч от мястото, но нямаше как да си причиня още мълчаливо страдание И нашия пич, съвсем спокойно ме поглежда (нагоре) и казва "Е тогава как ще ми се отплатиш за това, че ти платих салатата. Аз не плащам току така. Приятелите и познатите ми си плащат сами... Трябва да те закарам!"
Е такъв шок не ми се е случвал. Стоях буквално като гръмната. Извадих 10лв (толкова струваше консумацията ми в ресторанта), хвърлих му ги и просто си тръгнах.
Вечерта ми пише "Прекарах си много хубаво, трябва да повторим"
Блокирах го.

Иначе и аз съм пътувала само 1 път заради мъж до друг град, но пък са идвали няколко различни от различни градове заради мен (махам звездния прах от рамената )
Пак чрез великият Тиндър, се запознах с едно момченце. Много симпатичен, софиянче, учи фармация, лятото практикува в аптека на Слънчака. Немалко време си писахме. Пращали сме си снимки, говорили сме си. Знаете как е с работното време по курортите - в най-добрия случай работиш 6 на 1. Тоест, ако искаме да се видим, аз трябва да съм тази, която да хване автобусчето Варна - Слънчев бряг и да отиде там. Ами така и направих
Но когато отидох, поговорихме си малко, времето напредна и сякаш всичко беше наред. Нооо беше буквално 10 минути преди последния автобус за Варна и той ме дръпна настрани и каза "Извинявай, много готин човек си, но не усещам нищо, ама ако искаш може да преспиш в наетата стая, няма проблем, пък утре да си тръгнеш"
Много оценявам прямостта, но защо в последните секунди.

Абе честно казано колкото и вълнуващи да са срещите - изключително много се надявам да си остана с моя мъж и да не ми се налага да бъда подложена повече на такива ситуации

О, взех го, тогава никак не ми беше приятно и се чувствах доста кофти. Обаче в момента гледам с насмешка, защото кога друг път ще ти се случат такива нелепи ситуации.  
Добре, че са младините, за да се сещаме после и да се смеем