Ужасни, смешни срещи

Ако той беше настоял, ако беше спрял таксито до банкомат и ѝ беше тикнал парите в чантата, надали нямаше да има как да ги приеме.
Както и да е, много време отделихме на случката.

Благодаря за отговора!
Кавалерски си отиграл. А дамата не зная на какво е разчитала ... може би на това, което кара сума ти жени да си постват обработени до неузнаваемост снимки.

Опитвам се да се сетя за някоя ужасна или смешна среща, но май нямам ...

Ами изкарвате случката като нещо кой знае какво, а не е.
Щеше да е много впечатляващ, тикайки насила пари в чантата на дърпаща се жена, мда....

Първа среща с ММ, той колега, но малкото му име не знаех, два дни преди това се целувахме на едно фирмено парти. От обяд се приготвям, гладя се, къпя се. Изправям си косата и без да искам, зверски се изгорих с машата, червена резка ми остана на брадичката. Пиша му съобщение, че няма да се видим, срещата се отлага. Но той цъфна пред къщи с мазило против изгаряне от аптеката...и ето ни, и до днес заедно.

Всеки сам си преценЯ. Аз втори шанс след подобна изцпка не бих дала. Звучи ми точно като - отидох, наядох се, тя ми плати сметката.... Той все пак ѝ е върнал парите с някаква картичка, почти същото е като да ѝ ги даде вечерта още, само без гадните мисли в нейната глава как е отишъл да се наплюска за нейна сметка. Понеже така излиза. И защото е първа среща. Ако е за двойка, която излиза заедно от повече време, няма да има проблем....

Ама каква изцепка, това не е негова изцепка. Откъде накъде тя ще си мисли, че се е наплюскал за нейна сметка, при положение, че пред нея е поискал да плати? Тя също е чула, че ПОС терминалът не работи или е решила, че той е в комбина с ресторанта, че да я прецакат

Ако пък е от тия дето веднага си мислят най-лошото е можела да каже, че и тя няма кеш и да го остави да се оправя както намери за добре. А не първо да плати пък после да си мисли гадости и да го наказва с ледено мълчание.

Защото така смятам аз. Явно и тя. Всеки си решава как да реагира на подобна ситуация.

Покрай историята на Таткогризли се сетих за една подобна среща на моя приятелка. Излиза с някакъв на първа среща и той, доста по- голям от нея, я води в Унгарския ресторант на Раковска. То тогава нямаше и ресторанти толкова, водеха ни на по едно кафе и толкова, нито имаше посттерминали, нито телефони.
Та въпросният господин се извинява, отива до тоалетната и повече не се връща. Тя чака, чака, няма го. Човека се нахранил в скъп ресторант и я зарязал.
От ресторанта звъни на майка си и тя идва да й донесе пари за сметката. Помня, че беше ужасена и потресена.

Ето това вече е ужасна среща с наплюскване за сметка на другия.
И с моя мъж още едва се познавахме, когато си беше забравил целия портфейл, а отидохме заедно да си купи нещо лично. Сумата беше около 25 лв. Бяхме вече на касата. Извадих и му дадох парите веднага. Той искаше да се връща до тях да си взима портфейла. Казах му, че няма никакъв смисъл, аз ще му услужа. Малко по-късно вечерта, в момента, в който се сдоби с портфейла си, веднага извади парите и ми ги върна. Разбира се, че ми направи добро впечатление. Ако услужливо беше забравил да го направи, щеше да е друг въпрос. Нямаше да си ги поискам обратно, но и сигурно нямаше да ми е мъж сега. Тогава бяхме още само колеги в университета, но аз тайно си го бях харесала.

Да си разкажа и аз моите смешни срещи.

Като ученичка излязох с едно момче от по-горен клас, доста затворен и тип нърд беше. Вместо да ме заведе в някое нормално кафене или поне на пейка в парка, той ме заби в кафенето на автогарата. Пълно с пенсионери и ц*игани, които пътуват за селата. Освен това беше адски шумно и невероятна лудница, постоянно влизаха и излизаха хора, защото и билетите за автобусите се продаваха в самото кафе. Бързо установи човекът, че е допуснал голяма грешка и ми обясни, че знаел, че момчето трябва да заведе момичето на сладкарница, той редовно си пътувал за село и знаел, че на автогарата продават торти и първо за там се сетил.

И пак от ученическите години. Не особено близка позната ме запознава с някакво момче, харесал ме и искал да излезем. Не беше нещо уау, но не беше и тотално зле и се съгласих. Излизаме, оказва се, че хобито му е скално катерене и през цялото време говореше само и единствено за това + колко бил щастлив, че ме срещнал и ще ходим да катерим заедно. Опитах се да вмъкна други теми, каква музика слуша, какви филми, книги чете ли, в училище как е, но не би. В края на срещата вече успях да кажа, че не си падам по екстремни преживявания и не бих искала да опитам това, при което той категорично отсече "а, не, аз те наблюдавам от много време и се обличаш само спортно, затова съм те избрал, като опиташ, ще ти хареса".

Не знам как се навих на втора среща. Първия му въпрос беше получавам ли стипендия и след като потвърдих, започна да разпределя парите за каква първоначална екипировка ще ми стигнат и къде около нашия град ще ходим да започва да ме учи. Пак цялата среща само за катерене слушах.

Прибираме се, той ме изпраща. Пред един магазин си легнало едно много кротко и много огромно улично куче. Той вместо да го заобиколи, реши да го прескочи, то се стресна, скочи, спъна го и пича се изтърси на тротоара. И като се разпсува "Тоя тъп пес, какво търси тука, няма ли кой да ги изтреби всичките". Вече тотално бях потресена, но си траех, защото признавам си, и аз тогава късах с смс-и. Но като се прибрах, веднага му написах да не ме търси повече и не, аз няма да се катеря.

Unicorn88, Ама че идиот!

Направо си предатавих как една жена би се почувствала пред очите на шофьора мъж, който видимо не ѝ е семейство, да ѝ тика две стотачки в чантата...

Ох, вие от една банална случка направихте баси филмите

Това много готино с катерача, по дрехите те е избирал, сигурно имаш и спортна фигура за катера, а пък и стипендията за екипировка Те са наистина вманиачени в катеренето и приятелката е на заден план. Освен ако не катери и тя достойно

Никога през живота си нищо не съм спортувала, тогава минавах за спортна мацка, понеже бях слаба. Сега съм дебела и пак се обличам спортно, за да ми е удобно. Изтървах си шанса някой да ме превъзпита