Ужасни, смешни срещи

Да, странна е реакцията. Много е възможно да е имала комплекс, че мъжете я възприемат преди всичко като сексуален обект. Много отдавна и аз имах сходен комплекс. Тогава не бяха времената на плеймейтките.

Първо поздравления за автора на сладката тема

Моето не е  точно среща,случка по -скоро,забавна.Вървя си кротко аз по тротоара на кварталната улица и изведнъж някаква кола намалява скоростта и се показва един младеж,решавам,че ще ме пита за името на някоя улица(постоянно ми се случва,какво показва видът ми не знам-че знам всички улици ли ),а той се провиква на висок глас:вие сте прекрасна !!Може би трябваше да се усмихна ,но аз се стреснах от високият тон,направих физиономия и отминах.Но той продължава да стои там,направи задръстване и крещи:чакай ,не ме оставяй,прекрасна си...Е тук вече умрях от срам,като видях колко коли чакат и клаксони свирят...ужас !!:)

И друг подобен случай.Но вече беше някакъв нацепен батка с джип и като започна да ме следва с колата.Свърнах в една уличка да се скрия,тук вече се изплаших сериозно

Едно време във фб ми пишеха разни типове къде са ме видели, с какво съм била облечена, да сме пили по кафе, което си беше малко зловещо. Имах и един ухажор, който ми носеше подаръци на работното място, аз не ги исках, но той супер много настояваше, та после ги раздавах на колежки. А най- зловещия ми почитател беше един тип около 45-50 годишен с психични отклонения, който си беше въобразил, че сме двойка.

С коли имам разни случки:

Веднъж един ме преследваше с колата си. Първо спря, аз не обърнах внимание. Много нахалстваше. Хукнах да бягам - той след мен започна да кара. Първа пресечка, светофар, втора пресечка. Добре, че имаше един проход между входовете, че успях директно да мина на другата улица, влязох в един магазин и така му се изплъзнах. Поизплаших се.

А един друг случай, но куриозен. Спира пак кола докато си вървя на тротоара и някой вика от нея, но не ме вика по име. Аз не обръщам внимание и едва ли не започвам веднага с жестове от типа 'Махай ми се от главата'. Оказа се братът на една моя приятелка. Просто не го познах в началото и му се извиних. Той умря от смях.

А в Кипър в това отношение е ужасно: свирят клаксони, спират с колите. Например аз вървя с 2ма мъже (един от едната страна, друг от другата) и пак не спряха да бибиткат (почти който мине). А аз си зная, че малко араби си падат там и съответно съм с покрити дрехи, но уви. Направих грешката да изляза да се поразходя сама на крайбрежната алея - няколко коли спираха, за да ме питат за кафе. Не е за руси жени в Кипър.

Майка ми ми разказа как са се запознали баба ми и дядо ми.Заподнават се дадо ми много а харесал,защото имала много дълга коса и хубава.И двама са се представили с други имена,трябвало е да се чакат на един паметник и тя се постригала и отишла на срещата,видяла го и отишла при него,той като я е видял и е казал главата да си беше отрязала,ама косата да си беше оставила,тя се разсърдила и си тръгнала,на другия ден той отива в селото и пита къде живее,ама никой не познава Сийка,описал я и са го пратили при нея и разбира,че се казва Лила молил и се една седмица и накрая тя се съгласява,той не спрял да мрънка,как е могла да го излъже как се казва,а на сватбата тя пък разбрала,че и неговото име не е така както той казал.Знам още една история с родителите на една позната които се запознават и женят веднага,явно тогава не е било толко странно ,колкото сега.

Преди 15 години се преместих да живея на село.Аз 28 годишна (стара мома ).Работех там,приятелки имах...Та един ден приятелката ми каза,че комшията и много ме харесваш та да ни запознава.Казах добре.Реших,че ако нещо не ми хареса ще излъжа ,че искам да гледам някакъв мач по ТВ и ще се изнеса.Отивам аз в приятелката,там майка и,баща и и той.Седнахме на маса.Въпросния съсед на 41 години.Аз директно казах за мача.Обаче се разприказвахме.Стана време да си ходя,че мача много важен.Дойде да ме изпрати и вече 15 години от тогава си ги гледаме заедно.Тогава го поканих да гледаме заедно... Скоро му казах,че тогава нищо не разбирах от футбол.Той каза,че разбрал...и така.

Покрай опита ми с онлайн срещите имам какви ли не истории, кои ужасни, кои прекрасни....

Пишем си известно време с един младеж (изтипосал се с 2г по-малък от мен) на снимки симпатичен, не ме впечатли особено много, но след дълги увещания успя да ме навие за дегустация на вино.
Отивам в заведението, оглеждам се - няма го. Тръгвам да му звъня и гледам един чичак мин 45 годишен ми маха от бара 
Понеже съм любезна и не мога на живо директно да отрежа някой, постоях, поприказвахме си и довиждане.
Как не ги е срам тия хора и с какъв акъл си пускат снимки от преди 10 години?!
Но сагата с този продължава, или по-точно нахалството му.
Пише ми да излизаме отново, аз отбивам, той не се отказва.
Една сутрин получавам съобщение - "какво ще кажеш за един бърз секс преди работа?"
и после "опа, пак аутокоректа си прави шеги, исках да кажа кафе".
Трябваше ми да си изпия сутрешното кафе, за да се усетя че такъв аутокорект няма... и тотално го блокирах отвсякъде.

Друг случай от преди няколко години - излизам с един на първа среща (отново онлайн запознанство) от Ню Йорк, хубаво момче, супер интелигентен - толкова неща знаеше, впечатли ме. И в един момент разговора започва да става леко странен - аз в момента се занимавам с едни големи неща, които изцяло ще променят всичко, сега изчаквам и се спотайвам, но много скоро ще стане 
След което започна да ми разказва за конспирацията как земята била плоска и то с толкова убедителни аргументи, доказателства, че ме вкара в размисъл.
Аз, която съм учила физика, започнах да се съмнявам във физичните закони  и като се прибрах в 3 през нощта от срещата с него (която все пак беше много интересна) започнах да ровя в интернет и да търся материали по темата. Луда работа 
Не излязох повече с него, достраша ме, голяма откачалка.

Наскоро обаче спорих отново на тема физика с едно (вече) бившо гадже, който отново уж много интелигентен (доктор) твърдеше, че няма как да изтреляш нагоре гюле/куршум и то да падне на същото място, защото заради въртенето на земята ще се премести. Аз му отговарям, че ако не е на същото място ще е поради други физични закони или влияния на сили, и че ако се използваше въртенето на земята за това - то самолетите щяха само да се издигат нагоре и да чакат земята да се завърти до съответното място вместо да хабят гориво 
Обаче той така се разгорещи в спора, че започна чак наистина да ми се ядосва и да ми се нервира, че не съм права за това и че продължавам да споря.
Бях в потрес как може някои от такава невинна тема да го обърне на сърдене и това беше само една от причините малко след това да си продължим пътищата по отделно.

Навремето се ухажвахме с един младеж сума ти и време. Беше много симпатично момчето и разбрано.Накрая дойде момента да станем интимни.
Още ми е пред очите какво парче извади като си събу панталоните. Беше нещо огромно и страшно, зарязах го посредата на любовната игра и си плюх на петите.
След години ме намери в някакъв сайт и ми писа: "Дължиш ми половин секс!"
Веднага се сетих кой е и ми стана смешно, ама тогава хич не ми беше.

Охххх темата е СУУУУУПЕР! Black_pearl_30 със сълзи се смея 😂😂😂

Аз съм имала почти същата среща, само че с обратен... размер. Беше най-хубаият мъж, който съм виждала. Само че не избягах, беше ми тъпо да го направя, а и до ден днешен сме приятели.

Разплаках се от смях на някои истории. Аз за щастие не съм попадала на такива идиоти. Сещам се само как имах едно гадже в гимназията, с което само се бяхме целували няколко пъти в рамките на 2 седмици. Аз още девствена, кани ме на гости у тях да убием един час преди училище. Беше наредил една кутийка презервативи на секцията в неговата стая, ама баш централно, на показ. Само дето прожектори не беше насочил към нея. Още не бях седнала даже и той ми взе ръката и си я натърка върху панталона му... Дори и да имах някакви мераци за секс (а аз все още нямах такива), щяха да се изпарят напълно. Не го потърсих повече, а той само веднъж ми се обади, за да ми се разкрещи по телефона как си позволявам да не му звъня.

Страхотна тема!!!

Един откачн екзепмпляр се влюби в мен преди години, аз още студентка, мома, бачкам в Созопол лятото да изкарам някой лев. Гледаше ме право в очите като кученце, и ако случайно се докоснеше до мен, видимо се разтреперваше. Но това се случи на втората година, когато пак отидох да работя там, първото лято само станахме приятели и той не беше съвсем изтрещял.
Но второто лято, още като отидох, започна да се цупи, че се виждам и с други приятели, не само с него...излязохме на разходка, показа ми къщата си, лодките на баща си, каза ми колко хубава служба има и на какъв месечен доход мога да разчитам, ако се омъжа за него...Очите му бяха оцъклени като на осъден на смърт или направо обесен, трепереше целият от вълнение.
Избягах - буквално, не си спах в квартирата и на другия ден се махнах от Созопол.

Оф, аз се сещам за една ученическа свалка...
Кани ме на среща (кино) най-големият гъзар от горният клас (баш селски бек си беше, сега като го оценявам, ама тогава много вървежен беше, та аз няма да се цепя от колектива я). Сто часа се чудех какво да облека, най-накрая една бяла блуза и светъл панталон (пролетно време се развива събитие), въобще най-готините дрехи съм навлякла.
Въпросният гларус и той се е барнал по последна мода (по неговите понятия), малко тип Жоро Бекъма
Докато гледахме киното, човека реши да се заеме навреме със задачата си, започна едно напористо мляскане, а аз се дърпам (все пак и филма ми беше интересен, а и всяко нещо с времето си), той напира и взе да ми става досаден. След киното - ще ме изпраща. Пак разни опити нескопосни за целувки, ама не говори, ами се спре и ме награби, аз се измъкна, той продължи да върви, в едно мълчание... Писна ми, исках да се прибера по-скоро и минахме за направо през блоковете, тъкмо преди нашият блок нещо бяха ровили нещо по ВиК, аз ускорявам крачка, щото нали спасението на хоризонта, а той явно с последен опит, и като ме сграбчва, аз се опъвам назад (явно с голям мерак) и .... двамата цопваме в локва с кална вода, бая дълбочка да ни окаля от глава до пети. Въх! като скочи това момче, спомена де що рода имаше (моята също в кюпа) и, развивайки репертоара си, се понесе със скоростта на светлината обратно, зарязвайки ме в локвата.
Но това си ми беше за поука, като се връзвам на масовият вкус и .... краят му е в локвата

То ако тръгна да ги описвам всичките, сигурно ще събера за цял сборник, но в момента ми изниква в паметта един случай с мои стари познайници - близнаци. Бяхме от една компания и сме джиткали заедно насам-натам, та по едно време бяхме малко по-гъсти. А те уж близнаци, но по характер крайно различни. Единият много вежлив, галантен, другият малко тип мачо го раздаваше. В края на едно заветно лято идва ред и за техния рожден ден. Те работеха заедно, но понякога се падаха в различни смени. Та, канят ме значи  на рожден ден. Доколкото разбирам и двамата ще са там, ще има други гости, а рожденият ден ще се състои у тях. Отивам аз, нищо неподозираща и заварвам само единия близнак- онзи, дето се прави на мноо печен.
Питам какво става, аз ли съм първата, къде са останалите гости? А той: хън-мън, таковата, брата го извикаха на работа, а другите гости както става ясно няма да дойдат. Обаче ние можело да се почерпим за здравето и на двамата и да гледаме филм за Ханибал Лектър. На масата гледам сложил един бюлюк сладки и някакъв джин, който наливаше във водни чаши. Викам си аз, абе кофти работа, ама к'во пък, ще ударя едно да са живи и здрави и единият и другата, пък и точно тази част от трилогията не я бях гледала. Пия си аз, той щедро ми долива. Пак пия, пак долива. По едно време го усещам как се присламчва все по-близо до мен и започва да ми се жалва как нямал късмет с жените. Бла-бла, тра-ла-ла, брее, не ме оставя да си гледам спокойно филма. По едно време ми се дохожда до тоалетна. Явно малко ме е било хванало, щото вместо да нацеля тоалетната, нахълтвам в някаква стая със спящи хора - те родителите му, докато ние се напиваме, вече спят втори сън горките. Излязох на пръсти, намерих как да е ве-це-то. Връщам се и какво да видя, нашия пуснал някакъв порно канал. И на екрана се плющят някакви хора в трета възраст. Щях да си изплискам джина от смях. Викам му: Абе, еди кой си, с това ли намери да смениш хубавия филм? А той: не ме ли било предразполагало видяното към някакви действия. Бооожее, жива да не бях. Вече не знам какво още съм му наприказвала, но си тръгнах леко подпийнала и развеселена. После брат му ми се извинява вместо него, но той сигурно много ми е бил сърдит, защото на една следваща среща на кафе с други приятели ме клъвна злостно, че сигурно съм лесбийка, след като не съм се поддала на чара му и не съм оценила въпросния стил на ухажване.

Покрай тези двамата се сещам и за един, дето искаше да ме кани да ядем бахур. Като го отсвирих, ми беше писал прочувствено съобщение как си мислел за мен...чат-пат.

Хахахах, Хър, ще ме умориш. Как може да не се поддадеш на чара на човека?! Или на другия, дето те сваля с бахур!